Представете се за читателите на Север.бг.

Казвам се Александър Шопов, на 29 години, от средновековно общество „MODVS VIVENDI”, което означава „начин на живот”.

 Откъде е вашата група за исторически демонстрации?

От София и Варна. Повечето сме от София, но имаме членове и от Варна.

В какви събития участвате, сами ли си създавате атракциони в страната или гостувате по покана?

Занимаваме се изцяло с реконструкция на целия бит на средновековните хора от края на XII до нач. на XIII в. и участваме често в подобни на този средновековен фестивал изяви с демонстрация на занаяти. Съобразяваме се обаче и с останалите групи, тъй като има такива, с които участваме с голямо удоволствие, но има и други, с които не бихме искали.

Защо? Някаква конкуренция ли има между вас?

Не, не е конкуренция, а въпрос на подход. Групите, които виждате в момента тук, са изключително сериозни и подхождат по правилния начин. Търсят достоверна информация за средновековния живот в историческите извори, в археологическите находки и различни трудове. Те търсят, изследват и реконструират точно. Но има и групи, които са по-скоро циркаджии.

Колко членове има във вашето общество и на каква възраст приблизително?

В момента сме около 10 човека, мъже и жени, като най-младият ни член е на около 20 години, а най-възрастният на около 40 г.

По какъв начин набавяте средства за дейностите си?

Изцяло сме на самоиздръжка, т.е. разчитаме на членския внос в групата и всеки, който прави нещо, го прави със собствени средства.

Кои части от ежедневието през средновековието пресъздавате?

Аз се занимавам основно с кулинарията, правене на напитки, стрелба с лък, а в момента тренирам и конна стрелба с лък.

Има ли къде да се тренира такъв вид спорт?

Да, има такава база край Годеч, която е изцяло на открито.

Какви особености има в средновековната кухня?

Използват се изключително много подправки. Едни от най-използваните и в ислямската средновековна кухня, тъй като тя е най-разнообразна, и в западноевропейската, във византийската и балканската кухня, са шафран, джинджифил. По на запад и на север използват много и канела. На изток пък е бил популярен един сос, подобен на соевия, обаче се прави от ечемик и много подправки. Също като соевия сос, той е много солен, със силен вкус и аромат. Малко количество от него се използва за овкусяване при готвене.

Познати ли са някакви типични за средновековието десерти?

По този въпрос сме търсили информация, но по-скоро в периода, с който се занимаваме, няма такива. Малко по-късно, XIV и XV в., започват да се появяват десертите. Тогава започва да се прави и марципанът, чиято основна съставка са бадемите.

Също започват да се приготвят и рошковите, които бабите и дядовците ни са яли като малки, но вече не могат да се намерят в България (бел. ред. рошков е средиземноморско дърво, от чиито плодове се прави рошково брашно с вкус и аромат на какао; египтяните са го използвали за подслаждане на храни и напитки; плодовете му представляват дребни семенца в шушулки, които се ядат и сурови). Такива открих съвсем изненадващо в Хърватска, знам, че се продават и в Турция.

А откъде черпите сведения за тези подробности?

За наше щастие има доста запазени средновековни готварски книги от ислямското средновековие, от византийски източници пък има описания на ястия, от които може да се извади рецептата. Ползвали сме информация и от един обсаден трактат, в който става дума за обсада на крепости, където има рецепта за нещо много близко до днешната сусамка. Тези „сусамки” са се давали на войниците като енергийни хапчета.

В Западна Европа има много запазени книги, предимно от XIV в., но има и от XIII, XII век. В Северна Европа също. Част от тези книги са публикувани, други не са, а трети са издадени на оригиналния език, поради което ние сами си правим преводите. Сред нашите членове има филолог от старофренски, имаме и германоговорящи, изучавали историята на езика, и съответно помагат със старогерманския език.