Д-р Станчев е един от редовните участници в традиционното изложение за гълъби във Велико Търново. И тази година той си тръгна от старата столица с награди, този път с три шампионски титли. Те са за червеният му таганрогски чилик, черният мъжки млад екземпляр от породата африканска мевка и за кафявата млада женска - сатинет. Със стоматолога гълъбовъд си поговорихме за това дали хобито му граничи с лудостта, каква е тръпката от гълъбовъдството и за интересните случки в живота му при излизанията с птици в чужбина.

Г-н Станчев, трудно хоби ли е отглеждането на гълъби? Или като всяко хоби, по-скоро граничи с лудостта?

Няма трудно хоби. Нещо, което на всеки човек му носи удоволствие, не може да се каже, че е трудно. А дали сме луди или граничим с лудостта... Всички в хобито си граничим с лудостта, но не се усещаме. За съпругите ни или за хората, на които е чуждо това хоби, може би изглеждаме луди. Гълъбите са като хоби, те карат да си забравиш ежедневието и проблемите. Откъсвам се от действителността с тях. Действат ми разтоварващо. В кабинета съм от сутрин до вечер. Аз най-добре си почивам при тях.

За колко гълъба се грижите?

За около 140 гълъба. Това са 60-70 гълъба от породата ориенталска мевка - сатинети и блондинети. И още толкова - 60-70 гълъба помощен персонал. Тъй като мевките са с къс клюн и не могат да си изхранват малките, тези с дългите човки им помагат. Самите гълъби искат да ги хранят, но не могат. Това е особеност на породата.

От колко време се занимавате с гълъбите?

Сега съм на 39 години, скоро ще стана на 40. От 6-годишен съм започнал с гълъбите. А от около 22 години с тази порода, мевки. Запалих се като малък, покрай колега на баща ми, работиха в един кабинет навремето. Казва се инж. Константин Методиев. Той бе председател на русенското гълъбовъдно дружество. Не съм прекъсвал от 6-годишен да ги гледам. Докато бях студент в Пловдив, майка ми и баща ми се грижеха за тях, в казармата също, така че - без прекъсване от 1979 година.

Скъпо хоби ли е гълъбовъдството?

Относително е да кажеш, че едно хоби е скъпо. Характерно е, че колкото е по-ориенталска държавата, толкова цената е по-висока. В България, Турция, Румъния, може да чуете едни цени на птици, които са нереални. Докато в европейските държави, откъдето основно внасяме птици специално за породата, една птица не е скъпа. Тя е около 50 евро. За един европеец сумата е един дневен надник. Грешно е да се мисли, че това е хоби, от което трябва задължително да се печели. Това е хоби, което носи разтоварване. Ако човек иска животните му да получават всичко като качествена храна, медикаменти, минерали, то разходите, според доходите в България, са сравнително много. Но това е хоби, което обичаме и не правим сметка. Нещата не могат да се слагат на кантар. Това вече не е хоби, ако си правим сметки. Моралното удовлетворение, които ти носи хобито, не е свързано с пари. Затова не мога да кажа, че е скъпо хоби, тъй като енергията, която ми дава и позитивите, които ми носи, не струват пари. Няма цена. Всъщност никога не съм си правил и сметката. Всеки човек, който си обича хобито, не прави сметка какво дава.

Колко време ви отнемат на ден грижите за птиците?

Аз сам се грижа за гълъбите. Никой не ми помага. Има дъщеря, но не я влече това хоби. Имат към мен търпимост у дома. Съпругата ми се е примирила с това нещо. Оставила ме е да правя, каквото искам. Макар че свободното време с тях, е за сметка на гълъбите. Отчитам го, но има неща по-силно от разума, правя го несъзнателно. Могат да ми изпълнят изцяло свободното време. Ако днес имам 1 час, то ще е 1 час, ако имам 10 часа, ще са 10 часа. Когато съм при тях, времето спира.

Каква е тръпката в гълъбовъдството?

Гълъбите, за разлика от куче, котка, хамстер, морско свинче, не са домашни любимци. Затова и тръпката в гълъбъдоството е не да притежаваш птици и да им се радваш, а в самата селекция. Самата порода си има стандарт, международно утвърден. Той на практика е идеалът за породата. Няма птица, която да отговаря на 100% на стандарта. Затова и по изложби максималната оценка е 97 точки, от 100 възможни. Тръпката е чрез селекция да постигнеш идеала, което на практика е да се мине под дъгата, т.е. той е недостижим.

Колкото и да се селектират птиците, идеалът винаги е един връх, който не може да се стигне, но към който трябва да се стремим. В зависимост от това, че има породи птици, които са масови като бройка, примерно има милиони, стандартът е много по-достижим. И ако се доближиш до идеала, има международни комисии, които променят стандарта така, че процесът на селекция да продължи. Гълъбите не са интелигентни животи, те не се привързват към определен човек. Но те разбират по отношението към тях. Когато си спокоен, те усещат, не се плашат. Мълчанието с птиците, това ме зарежда.

Ходите ли на изложения в чужбина с пернатите?

Където е възможно, ходим с приятели. Миналата година бяхме на европейската изложба в Германия. Тази година имахме огромното желание за Холандия, но поради технически причини по пътя /и двете коли се счупиха/, стигнахме само до Мюнхен. Догодина смятаме да ходим на изложение в град, близо до Нюрнберг.

Редовен участник при нашата изложба сте ...

Да, винаги с удоволствие участвам на изложбата във Велико Търново. Защото за пределите на България, това е изложбата, която се прави по европейски стандарти и критерии. Всичко друго е побългарен вариант и няма нищо общо с начина, по който трябва да се организират изложбите. Не е нужно ние да измисляме правила при условие, че държави, които имат традиции в гълъбовъдството, са ги измислили. Ако искаме да се отнасят с уважение към нас, ние просто трябва да спазваме правилата. А основният организатор и домакин Сашо Кирчев е личност, която има много приятели, един природно интелигентен човек и тежестта пада върху него, той е двигателят. Така е, но изложбата е съвместна между клуба на ориенталските меврки, на структурните гълъби; на хора, които мислят, че така трябва да се организират изложбите.

Имате ли друго хоби и остава ли ви време за него?

Риболов, но за него все по-малко време ми остава. Нямам трофейни екземпляри. Но риболовъдството е начин на релакс и контакт с природата. Удоволствие, а удоволствието от един излет не се изразява в количеството уловена риба. Удоволствието е да изляза извън града. Да дишам чист въздух и да се отпусна. Но, заради гълъбите и работата, не ми остава време.

Имате ли интересни истории с гълъби?

Обикновено моите пътувания извън България са интересни. Една година случката надмина и най-смелите ни очаквания. Тръгнахме за изложение в град, близо до Лайпциг. Малко след Букурещ изключи климатроника на колата. Карахме 5000 км. като духаше студен въздух. Бяхме като ескимоси облечени. Друга история - случвало се е да запишем хотела, а не града, а той да е на 30-40 км. от мястото, където се намираме. Тази година пък четирима пътувахме. Тръгнахме за Холандия. Счупи се колата в Пасао, оставихме я. Купихме кола втора употреба, след 200 км. и тя се счупи. Три дни я ремонтирахме втората кола и на третия ден безславно се прибрахме в България без да стигнем до Антверпен. Можехме да се приберем с автобуса, но нямаше как да оставим гълъбите. Така три дни бяхме немили-недраги. Затова за мен повече от половината от удоволствието е самото преживяване по време на пътуването. Изкарваме весело, разтоварващо. При всяко пътуване обикновено има нещо, за което цяла година си говорим после и се шегуваме.

Смятате ли се за чешит?

В моите очи аз съм си много нормален, в очите на околните се съмнявам. За мен хобито ми е нормално. И тук се връщаме към началото на разговора ни, че хората, които гледат гълъби, са луди. Всеки човек е луд за хобито си. Дали ще е нумизматика, или филателия, в даден момент ситуацията започва да граничи с лудостта.

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg