Отдавна не се считаме за деца. Но продължаваме да се радваме като хлапета пред захарен памук, щом се натъкнем на изображения, събуждащи у нас спомена за картинките в детските книжки. Едно приказно и цветно интервю на Jenite.bg, публикувано без съкращения.

Показвали сме ви творбите на фотографи и илюстратори от цял свят, които работят така, сякаш ще украсяват именно приказки или разкази за весели приключения с малчугани. Запознайте се

Затова и се зарадвахме толкова много, когато попаднахме на чудното портфолио на една българка. Тя се казва Димка Ганева, на 31 години е и живее в Пазарджик. Там се намира и нейното студио, KiKo Photography. Името му идва от краткото обръщение към 3-годишния ѝ син Кристиян - чаровното момченце от снимката с газената лампа и сала. В галерията ни ще видите още много фотографии с Кико и други усмихнати дечица.  

Димка ни разказа, че твори откакто се помни: първо с молив, после с маслени бои, глина, сега и с камера в ръце. Непримирима с идеята да се затвори в офис и да върши нещо рутинно, тя винаги е следвала себе си. Преоткрила се е чрез фотографията - това е нейният начин да разказва за нещата, които я вълнуват. 



Артистичната майка намира вдъхновение не само в своето дете, но и във всички останали. Признава, че дори докато се разхожда със сина си в парка, вижда в децата наоколо типажи за своите все още нереализирани идеи. За нея най-голямата награда е да успее да докосне хората до един приказен свят. И тъй като ние определено смятаме, че това ѝ се получава, поговорихме с Димка относно тънкостите на фотографията и на работата с толкова млади модели.

По-лесно или по-трудно е за един фотограф да работи с деца?
Определено е по-трудно, но и много по-забавно. Необходимо е много търпение, индивидуален подход и много, много любов към децата и фотографията. Често родителите споделят, че не са очаквали толкова труд и емоция да стоят зад всички красиви снимки, тъй като крайният резултат на сияещи детски личица винаги е очарователен. 

Зад всичко това обаче се крие много работа, редовно се налага да носим декорите на големи разстояния през трудно проходими места, високи треви, тръни, целите окаляни и издрани, но в момента, в който погледна резултата на дисплея, съм готова да го направя още хиляди пъти.

Ще ни разкриеш ли някой специален "фокус", който ти помага да спечелиш искрените усмивки на децата, когато ги снимаш?
Всъщност не съществува един "фокус", който има ефект при всички деца. Те са една цяла вселена от емоции и изискват различен подход. Така че торбата с фокуси трябва да е пълна. Едно живо зайче например може да направи чудеса и с най-сърдитото дете. Аз си нося три.


Има ли случаи, в които малчуганите просто отказват да съдействат? Как се справяш в подобни ситуации?
Има деца, които са наистина упорити, при тях се изисква повече време и креативност. Важно е първо да направим добър контакт с детето. Запознанството е много плавен процес, никога не е настъпателен. След това изчаквам то да поведе нещата, тогава много бързо се ориентирам как да се сприятелим и да си сътрудничим. 

С времето разбрах, че най-важното е всичко да се случва като на игра, тогава децата са най-емоционални и щедри на усмивки. Начин винаги има, важното е да сме достатъчно търпеливи, за да го открием. Няма дете, което да е дошло на снимки и да си е тръгнало без желания резултат.

Реквизитът в твоите фотосесии е доста по-интересен от онова, което сме свикнали да виждаме в детската, семейната или сватбената фотография у нас. Ти ли предлагаш конкретни възможности, или изготвяш всичко според въображението на клиента?
Никога не съм се стремяла да предлагам нещо различно, но често го чувам от клиенти. Не го мисля толкова от тази страна. Подбирам декорите според личното си усещане за красота. Не се съмнявам в избора си, той винаги е много категоричен. Радвам се, че допада толкова и на хората. Концепцията е мое дело, но разбира се, допитвам се и до клиента. За мен е важно да знам и неговото виждане.

Колко време ти отнема подготовката на една фотосесия?
Различно. Някои се получават за минути. Виждам мястото, подходяща светлина, уговарям моделчето, грабвам декорите, камерата и тръгвам. Така са се получавали едни от най сполучливите ми кадри, като "Ледената кралица", например. Други мисля и подготвям с месеци. 

Защо според теб толкова малко студиа в България предлагат така детайлно организирани фотосесии?
Фотографията е въпрос на вътрешно усещане. Но тогава, когато е превърната само в професия, целта е една - с минимални вложения да се изкара максимална печалба. Аз намирам вдъхновение във всички деца и полагам необходимите усилия, за да оставим прекрасен спомен за поколенията. Правила съм фотосесии, които знам, че няма да компенсират разходите. Случва се да купувам декори, които ще снимам веднъж или два пъти, но намирам за прекрасни. Това е по-важно от вложените средства. Понякога наградата е качествена снимка, а не пари.

Как постигаш тази приказна атмосфера в снимките? 
Преди всичко чрез вдъхновение, което съзнателно или не търся навсякъде. В една стара ракла, в красива светлина, в детските лунички. Рецептата е много простичка: любов към всичко, което ни заобикаля.

Кой е най-интересният проект, върху който си работила?
Всеки проект, по който работя, независимо дали личен или съвместен, ме поглъща безпрекословно. До момента на осъществяване го мисля денонощно. Но безспорно най-интересна за мен беше фотосесията за българска модна къща - там успях да се докосна до съвсем ново усещане, до друг свят... Светът на Изтока.

Предметите бяха съвсем автентични, събирани с години от пазари в Египет, Тунис, Мароко. Работих със страхотен екип: специалисти по осветлението, по димни ефекти, декоратори и други. Екипната работа доста ми допадна, тогава нещата са по-прецизни и професионални, а резултатът е желаният. Всичко беше на много високо ниво, радвам се, че успях да бъда част от този проект.


Ще ни разкажеш ли някоя забавна случка по време на снимки?
Комични ситуации често могат да се наблюдават. Например голо детенце само по памперс обикаля парка и се киска, а след него тичат банда луди ентусиасти, единият с камера, друг с отражател, трети с дрешки и някоя баба с шише и биберона. Или баща, който тича по зайче, пада, става, хвърля се на земята, а зайчето все успява да се изплъзне. В следващия момент се шмугва в близките храсти, докато наоколо родители, деца, помагачи, че и зяпачи се включват в търсенето на заека.

Атмосферата е много лека и приятна и всички се забавляваме като деца. 

Благодарим на Димка Ганева за това интервю! Пожелаваме ѝ да продължава да създава и запечатва все толкова красиви спомени - за себе си, за своя син Кико и за всички смейства, с които се среща.

А ако вие искате да продължаваме да ви запознаваме с талантливи и позитивни личности, изявяващи се във всякакви сфери, можете да се присъедините към Jenite.bg във фейсбук!

<< Sever.bg във Facebook >>