Е. Аврамова: "Математикът е поет по душа"
личен архив
Утре, 28 октомври Елена Аврамова ще представи в русенската библиотека първата си книгата "Душа и реалност: Мигове от живота на един учител".
За себе си авторката споделя: "По призвание съм учител. Знам обаче, че математикът е поет по душа. Затова след пенсионирането си написах един лиричен дневник на учителското си ежедневие. Нека учениците ми да кажат каква учителка съм била, а читателите да преценят каква книга съм написала. Пред вас е моята изповед за преживяното учителстване, за признанията и пожеланията към мен и не само за това. Писанията са събирани през целия ми съзнателен живот и ги публикувам по настояване на моите ученици, за което искрено им благодаря. Чрез тях се чувствам млада по душа и не усещам сблъсъка с реалността".
Как се стигна до идеята за книгата ви?
Винаги съм искала да благодаря (така, че да се запомни) на хората, които са ме учили, на тези, от които съм се учила, на моите ученици, които са ми вдъхвали оптимизъм, на всички, които ме обичат и уважават. До идеята да опиша всичко това се стигна благодарение на учениците ми от последните два випуска в МГ-то. Както е известно "за всичко са виновни учениците”, а учителят е винаги прав.
Без да се усещам понякога в часовете по математика съм поучавала учениците в римувана реч. И когато завършваха, те ме "изнудиха”, което за мен не беше никакво бреме, да ги изпратя със стихчета. Когато се пенсионирах, същите те, ме тласнаха към писането на книга, за да преборя стреса и болестите. Мои ученици ми помогнаха за техническото и художествено оформяне и спонсорираха издаването на книгата. И така се появи първата ми творба.
Защо такова дълго заглавие - "Душа и реалност: Мигове от живота на един учител". Явно сте вложили цялата си душа.
Написах 20 заглавия и човекът до мен бе категоричен, че "Душа и реалност” най-много подхожда на книгата и на мен.
Няма как да съм вложила цялата си душа, защото поне половината от душата ми остана у моите ученици. В работата с тях давах всичко от себе си, от душа и от сърце. Това, което е останало, вложих в книгата.
Какво ви се случваше докато пишехте?
Докато пишех книгата ми се случи следното с един от моите племенници. Пита ме - "Какво правиш?", отговарям - "Пиша книга". Следва "Каква книга?", "Стихове", казвам. "Че кой чете сега стихове?" –възкликна той. "Това е книга – автобиографични факти в стихотворна форма", убеждавам го аз, но у мен остава притеснението, че действително атмосферата у нас сега не е за стихове.
Обаче, когато книгата, отлично оформена и структурирана, се появи в ръцете на читателите и започнах да получавам отзиви за нея, се убедих, че си е струвало да я напиша. Според читателите това е лиричен дневник на учителското ежедневие, като от стиховете лъха доброта и любов. Интересното е, че всеки намира по нещо за себе си, прави асоциации със своя живот и своите преживявания.
Как един математик, със строга професия, прописа и стихове? Или истината е проста, както казвате - , "математикът е поет по душа"?
Професията математик е строга, но проста, както 2 + 2 = 4 (говоря за училищната математика). Всичко е точно и логично. И когато умът е удовлетворен, душата е свободна да се извисява (както се казва "каквото ти душа сака”). Така, че не беше трудно да описвам ситуациите около мен:
"Стихоплетствала съм цял живот
за случващото се около мен и моя род.”
А това е възможно вероятно защото математикът е поет по душа.
Кое продължава да ви вдъхновява?
Вдъхновение намирам тогава, когато от нещо или от някого съм развълнувана.
"Понякога от нещо дребно и недостоверно
се вълнуваме неимоверно!
Но винаги се радваме от всеки жест
от някого направен в наша чест.”
Вдъхновявам се и от личните празници на роднини, колеги и приятели, за които пиша римувани поздравления.
Какво ви казват учениците ви в лирическия дневник – каква учителка сте била?
Мисля, че отговорът се съдържа в пожеланията към мен от моите ученици по време на обучението им, пък и след това, та чак и досега. В книгата са поместени част от тях, някои от които ви предоставям.
Вие сте моят учител любим,
покорявате всички с чар несравним,
работният час минава с Вас леко,
дори забележките ви звучат мило и меко.
Гласът ви благ достигна до нашите сърца
и подтиква ни той към велики дела.
Разбудихте в нашите глави интерес
И това е пътят към всеки прогрес!
Благодарим Ви!
Владислава
VІІ клас, СОУ "Й.Йовков”
Втора майка и приятелка добра,
защитава ни от зли мисли и дела.
В забавления и задачи времето минава,
но завинаги в сърцата ни остава.
От учениците от ХІІ-а клас,
МГ "Баба Тонка”
Днес е последния учебен ден! Пред нас е тя – класната. Какво можем да ѝ кажем? Да бъде жива и здрава, да бъде все така добра и толерантна, да се вълнува, обича и грижи за тях (бъдещите ученици), както за нас, да остане такава, каквато е –ЧОВЕК И УЧИТЕЛ, когото винаги ще помним. Милко К.
По-забавните са:
Весели пазници, синусче наше! Пожелания за много хипотенузи, допирателни и 1-2 хиперболи! И нека Питагор да ви пази! От вашите тъпоъгълни триъгълничета с много обич!
ЧРД от САЩ!Всички американци празнуват, но не знаят какво – рождения ден на класната /Елена Аврамова е родена на 4 юли - б.а./, все така майчински грижовна и всеотдайна, както досега! Лили Б.
Какво е учителското ежедневие преди и сега?
Преди учителското ежедневие изискваше безкористно възрожденско отношение, стремежът към лично облагодетелстване беше рядкост.
А днес: "Да си учител не е лесно, с възрожденски дух е неуместно да градиш сега авторитет - парите са приоритет.”
Обаче и преди, и сега трябва да се обучават качествено учениците. Целта е една и съща, т е. от училище да излизат грамотни и възпитани млади хора, способни да се адаптират към житейските ситуации, да се реализират пълноценно.
Разликите ще са в подходите и в техническите средства, които улесняват преподаването и усвояването на знанията, но изискват по-широко скроени хора за учители. Защото информацията, която залива пространството по всички въпроси предполага наличието на друг тип хора за учители – не само източници на знания, но и умеещи да водят диалог по непознати за тях теми, да общуват с учениците без притеснение, че те могат да разполагат с повече информация от самите тях. И въпреки всичко, да се постигат образователните цели.
Има ли нещо, за което да съжалявате и за което да бъдете горда, и изпълнена с щастие?
Съжалявам, че сме ограничени във времето и не можем да реализираме всичките си идеи. Изглежда гордостта и щастието са отделно от съжалението, но го компенсират в известна степен. Горда съм с успехите на учениците си, а щастието, според мен, е да те разбират. Та когато срещна разбиране съм щастлива, а се изпълвам със съжаление, когато срещам хора, които, според мен, казват на черното бяло и не искат да чуят аргументи за противното.
Какъв е сблъсъкът с реалността днес? Казвате, че с учениците се чувствате млада по душа и не усещате сблъсъка с реалността?
В различните моменти от живота, сблъсъкът с реалността е различен. Различен е и специфичен и за всеки човек.
За мен сблъсъкът беше лек при постъпването ми на работа. Защото трябваше да преподавам програмиране, което започна да се учи в университета след като завърших. Нямаше и литература по въпроса, а и специалистите бяха малко. Приложих "обади се на приятел” и се справих. От дистанцията на времето сега случилото се не изглежда толкова трудно, а даже звучи забавно. Описано е в книгата, разбира се в стихотворна форма.
Последваха нормални сблъсъци от различно естество, които ме провокираха да пиша стихове, за да ги понасям по-леко.
Най-тежък беше сблъсъкът с реалността когато наближи пенсионирането ми. Преодолях го с помощта на хората, които ме обичаха и уважаваха. Сред тях са и моите ученици – честни, съпричастни, безкористни и искрено привързани към класната (т.е. към мен). С обич писах за тях и до днес сме повече от приятели.
Най-трудната формула в живота?
Чела съм мъдростите на различни философи и стигам до извода, че за всеки човек формулата е различна – според Божията промисъл, както се казва. Защото всеки е уникален по своему (и моята практика го показва), така че трудното за едни е лесно за други и обратно. И все пак, в общочовешки план, най-трудната формула в живота е постигането на баланс между доброто и злото, т.е. уравновесяването на нещата.
Има ли задача, математическа и житейска, която да не може да се реши?
Знае се, че няма положение без изход, независимо дали изхода ни харесва или не. Аналогично е и със задачите. Освен това има задачи, които в момента не можем да решим(както и житейски ситуации, от които в момента не виждаме изхода). Има математически проблеми, решени след столетия. Това, че нещо ни затруднява в момента, не означава, че е нерешимо (във всякакъв смисъл).
Търпение е необходимо при това положение. В математиката понякога трябва да се докаже, че задачата няма решение (най-често поради противоречиви данни). Като се има пред вид това, в реалния живот трябва да се преосмислят условията, описващи проблема (задачата). За да се реши някак си въпроса трябва да се пренебрегнат някои изисквания (т.е. дасе направи компромис, казано общочовешки). В този смисъл няма неразрешима ситуация. Но според Айнщайн, освен, че всичко е относително, то "Умният човек решава проблемите, а мъдрият ги избягва.”
Има ли ги народните будители днес? Скоро наближава празникът – 1-ви ноември.
Разбира се, че ги има. Ако загубим тази надежда, трябва да се преселим в ада. Естествено, днешните будители, може би, не са на висотата на Светите седмочисленици, но трябва да вярваме, че историята ще открие и прибави нови светли имена в това направление. А сега да почитаме предходните и да уважаваме съвременните будители!
Поздравявам всички, които мислят, че имат празник на 1-ви ноември, т.е. могат да се присъединят към армията на будителите като последователи на Светите Седмочисленици. Нека бъдем по-добри, позитивно мислещи, устремени към бъдещето, което да бъде такова, каквото е в мечтите ни!
В момента се развълнувах и написах следното: Да бъдем Българи е нещо съкровено! Най-хубавия земен кът е мястото, което ни е отредено!
Наградата "Неофит Рилски” за вас е...?
Наградата е признание за всеотдайния труд, за безсънните нощи (за проверка на класни, контролни и тестове), за времето, отдадено за решаване на проблемите на всеки ученик. Макар, че получаването на тази награда е свързана най-вече с резултатите и върховите постижения на моите ученици на олимпиади и конференции.
Вашето призвание е...?
По призвание съм учител. Имало е и тежки моменти, и щастливи обстоятелства, и радостни мигове. Имало е и сълзи, и усмивки; и умора, и приятно разтоварване; и сблъсъци, и извисяване; и напрежение, и разпускане и т.н, както навсякъде.
"Но пак учител да съм ще си избера, ако някога се преродя.”
Стихоплетството ми е хоби. То ме разтоварва, може би защото или го можеш или не го можеш (Божа работа!). А призванието изисква осъзнаване, всеотдайност и трудолюбие, докато се стигне до него - при Званието.
А бяхме млади,
В есели, щастливи!
Р аботихме, дори и по бригади!
А и купонясвахме със танци диви!
М ного радостно ни беше!
О бич, от сърце раздавахме тогава!
В яра дните ни крепеше!
А х, колко хубаво ни беше, дори и без пари и слава!
Разкажете накратко за рода си. Кой е хаджи Ламбрин? Какво помните от дедите си?
Когато станал хаджия, Ламбрин от Арбанаси, забогатял и станал много известен. Жена му, гъркиня по произход, не искала да остава повече в селото. Преселили се в Търново с децата си. Синът му Стоян, със децата си, напуснал Търново, за да бягат от турците (преди идването на руските войски). Отправили се към с. Табачака( Русенско). Когато влезли в селото, разбрали, че липсва най-малкото дете, което не е било още кръстено! От паника са го "забравили" на някоя от почивките! Но решили да не се връщат, за да не рискуват живота на останалите! Но на "следващия ден", настъпват руските войски влизат и в Табачка !
Носили малко дете и питали "На кого е Митя?". Стоян и семйството разпознават детето си и ... той вече е кръстен Митьо, който е моя дядо! Така и моят род е продължен!". Тази случка е описана чрез стихове и в моята книга! В момента подготвям документални материали за рода. Относно поуките от предците си, те са две: "Изслушвай всички, но от ума си не се отделяй!"и "За всяка болка има билка!".
Интересен случай от практиката?
За мен един такъв случай е следният: урок в XI клас, през 70-те години на миналия век
В МГ-то шум се вдига –
от София инспектор май пристига,
ще посещава той учителите млади—
кой късмета ще извади?
И ето падна се на мен,
аз да бъда посетен.
Подготовка за часа
Отивам в час да кажа новината
и да изтрият предварително дъската.
И понеже им се сторих притеснена,
упокоиха ме, че информатиката още не била внедрена
и никой повече от нас не знае
същността каква е!
Предварителна подготовка
В действителност аз вечер учех си урока
при Бъчваров, на съседите във блока.
Той от изчислителния център беше
и ни обучаваше, не му тежеше.
С жена му Вида – без съмнение
имахме на ученици поведение.
Усърдно учехме, не спяхме,
да се подготвим подобаващо успяхме.
Работехме без литература и учебници,
а пишехме шестици в много дневници!
Тактиката
Какво инспекторът ще оценява?
Започна обичайна врява.
Всеки искаше да знае,
инспекторската цел каква е.
Активност ли? Готово!
Ще го смаем с наш`то слово!
Другарко, казаха децата,
всеки ще е вдигнал си ръката.
Само запомнете Вие,
никой няма да открие,
че лявата ръка ще вдига, който знае –
изпитвате го и това е!
По време на часа
Всички с вдигнати ръце –
"аз, аз”- възкликват от сърце
след всеки мой въпрос.
"Лявата ръка” бе моят коз!
Обсъждане и оценка
След часа получих аз похвала,
че децата съм ги овладяла!
И едва ли не - съм най-добрата,
т.е. останах на учителска заплата.
Послеслов: Ако почувствате ирония, това е защото по зодиакалния хороскоп "аз съм рак” - анаграма на "сарказъм”. Затова и има тънък хумор на места в книгата ми.
И накрая, разкажете накратко за рода си. Кой е хаджи Ламбрин? Какво помните от дедите си, поуки?
Когато станал хаджия, Ламбрин от Арбанаси, забогатял и станал много известен. Жена му, гъркиня по произход, не искала да остава повече в селото. Преселили се в Търново с децата си. Синът му Стоян, със децата си, напуснал Търново, за да бягат от турците (преди идването на руските войски). Отправили се към с. Табачака( Русенско). Когато влезли в селото, разбрали, че липсва най-малкото дете, което не е било още кръстено! От паника са го "забравили" на някоя от почивките! Но решили да не се връщат, за да не рискуват живота на останалите!
Но на "следващия ден", настъпват руските войски влизат и в Табачка! Носили малко дете и питали "На кого е Митя?". Стоян и семйството разпознават детето си и ... той вече е кръстен Митьо, който е моя дядо! Така и моят род е продължен!".
Тази случка е описана чрез стихове и в моята книга! В момента подготвям документални материали за рода. Относно поуките от предците си, те са две: "Изслушвай всички, но от ума си не се отделяй!"и "За всяка болка има билка!".
