Лилия Костадинова: "Тайната (към успеха) е да слушаме сърцето си"
Лилия Костадинова е родена на 11 октомври 1978 година. Има инженерно образование и друго - в областта на рекламата.
Занимавала се е през годините с различни дейности, но интересът към здравето винаги е бил от първостепенна важност за нея и в крайна сметка довежда до създаването на уникално здравно студио, в което осигуряват една комплексна грижа както за физическото, така и за душевното здраве на човека, съчетавайки разнообразни и иновативни методики.
"Желанието ми е да бъда полезна на хората с дейността си и да им помагам да осъзнаят причините за появата на физическите проблеми, за да могат да работят активно и ефикасно върху тях.
Смятам, че бъдещето на грижата за здравето принадлежи на иновативните технологии по отношение на диагностиката и на естествените природни продукти по отношение на лечението, защото природата ни е дала всичко, от което имаме нужда, за да се поддържаме в добро здраве, само трябва да го потърсим и да го използваме правилно."
Лилия Костадинова беше част от VIII-то издание на Форума "Здраве, щастие и красота", който се проведе във Велико Търново от 14 до 16 март. Тя ни представи лекция на тема: "За връзката между душевното и физическото здраве. Себепознание и еволюция".
Кое е по-важно - душевното или физическото? Или те са равностойни и взаимодействащи си части на едно цяло?
Да, както сам си отговаряте във втората част на въпроса - душевното и физическото наистина са равностойно взаимодействащи си части на едно цяло, които са взаимносвързани и взаимозависими едно от друго.
Все пак ние сме духовни същества във физически тела - нашето тяло е храмът на нашата душа и, за да се чувства добре тя у дома, ние трябва да се погрижим за този дом - да бъде чист и приветлив, но не бива да забравяме и "стопанката" - тя има нужда и от своята духовна храна, за да бъде балансирана и в добра форма! Най-ясно и накратко всичко това е казано в древната латинска сентенция "здрав дух в здраво тяло".
Знаем ли как да се грижим за себе си, за здравето си, ако съдите по Вашите досегашни наблюдения?
Дали знаем? Може и да знаем, но друг е въпросът дали го правим. В моята практика съм се сблъсквала с всякакъв тип хора - такива, които не знаят и търсят начини, такива, които знаят, но не правят нищо особено по въпроса, такива, които много знаят и много правят (те са рядкост обикновено, но и сред тях има лутащи се и търсещи), такива, които не знаят, а и не ги интересува особено.
Така че хората са разнообразни, но наистина малко от тях правят необходимото за поддържане на добър дух и добро здраве. Хубавото е, че напоследък все повече хора се отварят в търсене на алтернативни начини за поддържане на добро душевно и физическо състояние, защото виждат, че стандартите не помагат особено. В напрегнатото ежедневие, в което живеем днес, е много трудно да се поддържа баланса, но, който търси, намира!
Може ли съвременният човек да просъществува, ако не се самоусъвършенства постоянно?
Да, човек може да просъществува и той го прави поне засега, но, ако това е просто едно съществуване, дали си струва? Каква е цената на това "съществуване", в което единствената му цел е да напълни стомаха си, джоба си или дома си с притежания? Какъв е смисълът, ако не еволюираме и не се самоусъвършенстваме, ако не се развиваме постоянно?
Да, за някои обикновеното съществуване може и да е достатъчно или както масата хора, обгърнати от грижите на ежедневието, просто да нямат време да помислят за собственото си развитие, но все пак от нас зависи - ние сме творци на собствения си живот! Много е лесно да обвиняваме някой или нещо за нашите несгоди, да прехвърляме вината винаги на външните обстоятелства, както обикновено се случва, по-трудно и отговорно е да вземем нещата в свои ръце и сами да градим съдбата си такава, каквато искаме да бъде.
Хората обикновено се плъзгат по линията на най-малкото съпротивление, просто защото така е най-лесно, другото изисква известни усилия, но, когато е налице желанието, тези "усилия" са като една забавна игра, стига да намерим правилния ъгъл, от който да погледнем на нещата - въпрос на подреждане на приоритетите и изясняване на целите и стремежите.
Каква роля има в живота ни себепознанието?
Себепознанието ще ни помогне да намерим мисията си в този живот и да го живеем пълноценно. Всеки се ражда с определени заложби, които да му помогнат да осъществи целите и стремежите на душата си. Опознавайки себе си, човек придобива яснота кое е мястото, на което той би се чувствал най-добре и с какво може да бъде полезен на околните.
Всички познаваме хора, които не се чувстват добре и на място, подтиснати от живота си, работата си, обкръжението, те не са открили своята мисия и цел в живота, продължават да се лутат и да тъпчат на едно място, задържани от различни причини - ежемесечната нужда от финансови приходи, фалшивата семейна сигурност на едно изчерпано партньорство - заради децата (още по-зле за тях), заради кредитите и т.н., и т.н.
Можем да намерим куп причини, за да останем в същото положение, докато то се понася, тъй като, както казах - хората обичат да се плъзгат по линията на най-малкото съпротивление и им е трудно да излязат от зоната си на комфорт, докато един ден съдбата не се намеси и не ни зашлеви с мокър парцал по лицето, за да се осъзнаем. Дори и тогава някои хора трудно се осъзнават, защото се искат усилия, за да излезеш от утъпкания коловоз и да направиш промени. Но душата има своите планове, цели и стремежи и не можем дълго да ги пренебрегваме, това води последствия след себе си.
Ставаме ли по-мислещи, когато се опознаем?
Да, определено, все пак и, за да се опознаем, е необходимо да мислим по-задълбочено. Ако не се замисляме много много, колкото и някой да се опитва да ни поднесе дадена информация за нас самите, просто тя няма да бъде пълноценно асимилирана и осъзната. По-задълбоченото размишление е естествена част от процеса на себеопознаване.
А до каква степен ни влияят сили извън нашия обхват и познание?
Разбира се, че не сме сами на този свят и ежедневно се сблъскваме с целите и стремежите на хората около нас, които често не съвпадат с нашите на пръв поглед, но може би именно по този начин те ни подтикват да осъзнаем по-добре нашите собствени цели и стремежи и да опознаем по-добре себе си чрез взаимодействието с околните.
През целия си живот ние виждаме най-различни примери на поведение и би било добре да извлечем от тях най-доброто за себе си. Както казах и преди - най-лесно е да обвиняваме външните обстоятелства или хора за това, което ни се случва, но все пак животът ни е в нашите собствени ръце и ние имаме отговорността за решенията, които вземаме и ще си понесем последствията от тях.
С времето душата би трябвало все повече да опознава силите, които влияят на този свят и да открива начини да си взаимодейства ползотворно с тях. Ние сме облагодетелствани от това, че живеем във века на информацията, която вече е лесно достъпна и обширна, така че - който търси, намира. Но нека и да знае как да използва по най-добър начин намереното, тук вече думата си казват мъдростта и натрупания опит през годините, духовни практики има много, слушайте сърцето си и използвайте само тези, които наистина Ви карат да се чувствате добре и в хармония.
Има ли тайна към успеха, към по-дълготрайното щастие и човешка еволюция?
Да, има - тайната е да слушаме сърцето си и да живеем в хармония с неговите желания. Когато следваме пътя, който душата ни е предначертала в този живот, ние сме в баланс, щастливи и успешни, защото сме уверени, че сме на прав път, тогава се развиваме хармонично.
Трябва ли да бъдем положителни, за да постигаме целите си и да се чувстваме удовлетворени?
Да, положителното мислене е изключително важно пособие, което ни помага по-лесно да постигаме целите си и да чувстваме удовлетворение по пътя. Но не и, когато е самоцелно, просто защото искаме огромна къща и онази хубава кола, все пак трябва да сме готови да платим цената.
Когато имаме позитивна нагласа, животът изглежда по-лек и нещата се случват лесно и естествено, но тук не става въпрос за това да си сложим едни изкуствени розови очила и да се опитваме да се самозаблуждаваме, а вътрешно да сме изпълнени с недоверие, когато позитивизмът идва от сърцето и ние наистина вярваме и изживяваме мислите си като реалност, именно тогава нещата започват да се случват.
Когато имаме цели и стремежи, които са в съответствие с пътя, който е избрала душата ни, тогава трудностите се преодоляват с лекота. Това се усеща по абсолютната увереност и радост, която изпитва душата при съответните действия - това означава, че сме на прав път. Ако сме разкъсвани от съмнения и терзания, значи нещо не е наред. И тук е важно добре да се вслушаме във вътрешния диалог между разума и душата, да намерим правилните отговори и да поемем по стъпките, които ще ни донесат вътрешен мир и чувството на удовлетвореност.
Как да се променим, така че да сме повече хората, които искаме да бъдем?
Тук няма еднозначен отговор, всеки човек е индивидуален и намира различни начини, които да му прилягат. Най-важното е искреното желание да се работи в тази посока.
Който иска, намира начини, който не иска, намира оправдания. Както казах - живеем във века на информацията, има изобилие от практики и школи, ако имаме искреното желание да се развиваме и слушаме сърцето си, пътят ще ни отведе до правилните хора и до правилните места.
Когато ученикът е готов, учителят се появява, така че - почувствайте вътрешна готовност и събитията ще се наредят така, че да Ви помогнат в търсенията. Дръжте съзнанието си будно и внимателно преценявайте възможностите, които Ви се изпречват на пътя. Понякога хората, дотолкова вглъбени в ежедневието, пропускат невероятни възможности, защото просто не надигат глава, за да видят какво става около тях.
Събирайте от всеки учител, който срещате по пътя си (това може да е всеки един човек от обкръжението Ви), най-ценното за Вас и си изградете собствена философия, която да Ви кара да се чувствате добре. Не изпадайте в крайности и сляпо следване, търсете баланса и хармонията, следете вътрешната си увереност.
Може ли според Вас човек да е самодостатъчен или се нуждае от непрестанно потвърждение на качествата и възможностите си?
Човек може да е самодостатъчен и именно това е целта - да бъдем пълноценни човешки същества, достатъчно самостоятелни и носещи отговорност за постъпките си. Разбира се в ранна детска възраст човек се влияе от близките и обкръжението си, попива информация от тях и търси активно одобрението им.
В този период е изключително важна средата, в която израстват децата, тя до голяма степен определя бъдещото им развитие, затова като родители трябва много да внимаваме какви уроци ще преподадем на децата си, да не им наслагваме излишни модели и шаблони, защото така ни е удобно или пък на обществото така му е удобно, да ги научим на свобода на мисълта, на самостоятелност и да поемат отговорност за делата си, за да израснат като пълноценни хора.
В противен случай е съвсем реална опасността и до късна възраст те непрекъснато да се нуждаят от одобрението и разрешението на някой друг. Разбира се хората са социални същества и общуването един с друг им носи удовлетвореност, но когато това общуване се базира на обмен на идеи и носи вдъхновение, тогава то е истинско и пълноценно.
Как смятате, трябва ли да се отчайваме, когато нещо неприятно ни се случи? Как да отсяваме значимото от ежедневното по пътя към личното ни съвършенство?
Отчаянието не е нещото, което ще ни помогне. Всеки е изживявал такива моменти и това е съвсем естествено.
Пътят ни е осеян с препятствия - при някои повече, при други по-малко, от нас зависи колко бързо ще се съвземем и ще ги преодолеем и, когато си научим добре урока, той вече няма да се повтаря. Нека да гледаме на неприятностите като на житейски урок, който ни се е случил, за да ни покаже, че имаме върху какво още да работим. Когато погледнем от този ъгъл и помислим какво да променим, за да бъде по-добре, нещата започват да се нареждат.
Важно е да запазим трезва мисъл и да знаем, че всичко в този живот е преходно, ние сме диригентите на нашия живот и както във всяко нещо и в него има цикличност - върхове и спадове, въпрос на време е да ги преодолеем и да преминем по-леко през тях, затова трябва да поддържаме възможно по-дълго позитивната настройка на съзнанието, тя е тази, която ни дърпа напред, отчаянието ни връща назад.
Ако всичко беше идеално, нямаше как да го разберем, защото нямаше да имаме база за сравнение, затова цикличността е естественият развой на нещата и начинът, по който се учим и който ни кара да вървим напред. Ежедневното всички знаят какво представлява и, ако задълбаем прекалено много в него, ще пропуснем значимите неща, затова както вече казах - дръжте съзнанието си будно и отворено за нови възможности.
Поискай и ще ти бъде дадено! И все пак внимавайте какво си пожелавате, защото може и да го получите, а Вселената понякога има странно чувство за хумор, така че поддържайте мисълта си ясна.
