Нели Цветкова: "Винаги са ме вълнували хората с кауза"
личен архив
Поводът да потърсим Нели Цветкова е представянето на книгата й "Ясновидката" в Борово, по повод Дните на Общината. Една доста интригуваща история, приятна за четене, динамична и ... вълшебна.
Ето в резюме повестта - "Когато ти се отнеме всичко, което си имала, а срещу него получиш дарба, която не си искала, животът става труден за преглъщане. Кратък миг, заслепяващи фарове отсреща, отчаяно скърцане на спирачки - и за младата преводачка Марга нищо вече не е същото.
Обикновената жена се превръща в жрица, чиято съдба е знанието. След преживяната фатална загуба и неочакваната трансформация, пътят напред е тежък. Но по него се върви по-лесно, когато знаеш, че винаги можеш да получиш подкрепата на верни приятели, да се приютиш в старата бабина къща... и да гушнеш един силно мъркащ черен котарак..."
Г-жо Цветкова, от кога пишете?
Завърших Руската гимназия /сега СОУЕЕ/, после УПК за медицински сестри, а след време – Великотърновския университет, със специалност Социални дейности. Аз съм от изключенията, които винаги са работили по специалността си. Така дълги години се занимавах със социално подпомагане и услуги, срещах интересни хора, научавах истории, събирах емоции… Понякога пишех стихове, но не се осмелявах да се захвана с нещо по-сериозно. Едва от началото на 2012-та започнах с истинското писане и скоро се убедих, че през годините съм натрупала много материал.
Разбирам че "Ясновидката" е първата Ви електронна книга. Кое все пак Ви накара да напишете такава история?
Да, "Ясновидката" излезе на 7-ми март 2013 г. Заедно с още две книги тя беше осмомартенския подарък на Фондация "Буквите" за читателки и авторки. Аз съм почитател на фентъзи жанра, но когато пиша, обичам да вплитам в него всякакви други елементи. Вече бях написала разказите за сборника "Сълза за мама", които разказват предимно за българското село, а героите им са възрастни и хора с увреждания. Реших да използвам ясновидската дарба на героинята като подход, чрез който още по-пълно да разкрия проблемите на онеправданите. Но образът й се получи толкова ярък, че аз се заех с нейните проблеми, с нейната съдба. Нищо чудно, защото винаги са ме вълнували хората с кауза и цената, която се плаща, за да можеш пълноценно да изпълниш дълга си.
Аз съм реалист. Не съм откривала у себе си странни способности. Дори на интуицията си рядко се осмелявам да разчитам. Не ходя по врачки. Не си гледам на карти и на кафе, макар че по-рано го правех, за забавление. Но винаги съм мислила, че ще е прекрасно да има истински вълшебства. Мечтала съм да ги има и сега имам случай да споделя мечтата си.
Вярвам, че някога сме били различни. Че сме притежавали знания и умения, които сме принесли в жертва на настоящата ни цивилизация. Но те не са изчезнали напълно и може би някой ден ще си ги върнем. Знам, че е недоказуемо, но ми харесва. Имам героини, подобни на Марга, и в други книги, за които е още рано да ви разказвам. Образът на жената-жрица често се появява в творчеството ми. Древен образ, преминал през времето и търсещ днешната си реализация. Имам нужда от него. И не само аз. Всеки би живял по-спокойно, ако знае, че има кой да му даде нужния лек, да го напътства при вземане на важно решение или да му каже защо се сърдят боговете. А как живее самата жрица... Eто за това разказва "Ясновидката".
Вие самата казвате, че нямате такива способности, но женската интуиция никога не лъже. Някой случай да разкажете, който сте предусетила?
Нямам фрапиращ конкретен случай. Моята сила е в емпатията. Умея да се поставям на мястото на другите и да знам как се чувстват. Ако това е израз на интуиция, тогава добре. Преди време част от работата ми беше да пиша социални оценки на хора с увреждания. Всеки месец страдах, докато приключа с писането. Четях решенията на ТЕЛК и хората бяха пред очите ми, знаех задуха и умората им, болките в ставите, чувствах безнадеждността, изолацията… Повече от това не ми е нужно, много натоварва.
Вярвате във вълшебства, кое за вас е най-голямото?
Това, че някой, някакси е успял да постигне съвършената хармония на нашия свят.
Казвате - "Образът на жената-жрица често се появява в творчеството ми. Древен образ, преминал през времето и търсещ днешната си реализация. Имам нужда от него. И не само аз". Това означава ли, че сме забравили способностите на дедите ни, че сме заключили енергията, и едва сега се отваряме отново за тези неща - сензитивното?
По-добре и аз не бих могла да го кажа. Мисля, че е точно така и че е време да се случи. Понякога се чудя дали истинският смисъл на първородния грях не е точно в това, че сме придобили разумното познание, отказвайки се по този начин от интуитивното. Може би е дошло време двете полукълба на мозъка ни да заработят в синхрон.
Много хора - ясновидци, езотерици, придобиват тази дарба след инцидент - най-често след катастрофа. Имате ли такива приятели, какво споделят те, тежка ли е тази участ и с кого комуникират за информация. Това не са ли тъмни сили или ...?
Не, не се познавам лично с такива хора. Голяма част от приятелите и познатите ми притежават малки дарби, например бабите им са ги научили да баят за определена болест, при това с успех. По нашите земи такива хора са изключително много, това не е отсега. Прави ми впечатление, че почти всички те приемат способностите си мъдро и спокойно, като нещо нормално.
Хората, за които ме питате, тези с голяма дарба, те са изключително малко. Сигурна съм, че никак не им е лесно. Но само те си знаят наистина какво им е да са толкова различни и да носят такава отговорност. Марга, главната героиня от "Ясновидката" е точно такъв образ. Без да познавам от първо лице преживяванията на подобни хора, аз съм се опитала да разкажа за тях. Трябва да има и рицари, и трубадури…
Много хора вярват, много и не вярват на ясновидците. От безсилие ли търсим помощ от тези хора? Не вярваме достатъчно на собствените си сили и дела или просто сме объркани енергийни същества?
Не, не мисля, че е безсилие. По-скоро е опит да се свържем със "сървъра". За мен няма логика в това, да имаме уж свободна воля, а да сме принудени да правим изборите си в неинформирана среда. Животът ме е научил, че когато правим каквото трябва, обикновено наистина се случва каквото си ще. Тоест, често няма адекватност между постъпките ни и последиците от тях. Тогава как да знаем кое е правилно? Друг въпрос е на какви хора можем да попаднем, търсейки важните за нас отговори.
Вярвате ли в предсказания, посочете кое/кои са Ви впечатлили най-много, на кого?
Вярвам, че истински, верни предсказания са възможни, но че много рядко чуваме такива. Разбира се, сред най-впечатляващите са някои предсказания на баба Ванга, не казвам нищо ново.
Следваща книга подготвяте ли и ще "повдигнете" ли малко завесата за нея?
Очаквам в скоро време Фондация "Буквите" да издаде в електронен вариант сборника "Сълза за мама", за който споменах преди малко. В него няма нищо паранормално, той разказва за това, как нашите майки и баби живеят днес в България. Както се досещате, не е лек за четене.
