Театър в куфар, театър-закачалка, гардероб... Георги Василев прави и театър без стени
Георги Василев е родом от Велико Търново. Възпитаник е на Националната академия по изкуствата в Санкт Петербург. През 1985 г. завършва режисура за драма. В продължение на две години е преподавал актьорско майсторство за драматичен театър в елитното руско висше артучилище. От 1994 до 1997 г. е специализирал и телевизионна режисура. Две години е работил като режисьор в Санктпетербургския театър на комедията “А. Акимов”. Носител е на първа награда от Международния фестивал за късометражни филми през 2009 г. Под негова режисура са поставяни премиерни спектакли на известни автори.
Повод за срещата ни с Георги Василев е постановката "Кълбовидна мълния" по Иван Радоев. Малък драматичен театър "Старостолица", в който играят големи имена като Иван Митев и Албена Костова, режисирани от Георги, представи за трети пореден път спектакъла в Изложбени зали "Рафаел Михайлов".
Какъв е Георги Василев ?
Експериментатор! Постоянно експериментирам в работата си с различни театрални форми - пантомима, куклен театър, експериментален, пластичен, тотален (традиционен) театър, нетрадиционен театър. В различни форми - театър в куфар, театър-закачалка, театър-гардероб, театър-стълбище, театър-фоайе, театър-коридор - всякакъв вид театър. Сега ние търсим своята публика.
Провокацията е в това, че излизаме от традиционната сцена, която има четири стени. В момента ние правим нещо, което няма стена. Това е театър тип "арена" - зрителят е около тебе.
Как приемат зрителите тази форма на театрално изкуство?
Това е третото ни представление и провокацията сработва. Зрителят е до самия дъх на актьора. Актьорът получава импулс от зрителя, който е съпричастен и е партньор в спектакъла, т.е. зрителят може да бъде докоснат от всякакви флуиди, от всяко едно нещо, което излъчва актьорът. А той, създавайки своя образ, вече по свой начин обогатява тази атмосфера, която няма никакви стени.
Как се роди идеята за този театър? Не се ли страхуваш от конкуренция за зрители с "нормалния", традиционен театър или точно това търсиш?
Не, не се страхувам. Аз търся провокация към самия зрител. Вярно е, че за да отидеш да гледаш театрален спектакъл, трябва да имаш особена нагласа, особени потребности. Влизайки в "храма-тетър", ти създаваш за себе си особено съпреживяване. Но тук, където обстановката също е одухотворена, където 1 милион творци са излагали своите картини (Изложбени зали "Рафаел Михайлов"- бел.ред.), актьорите също излагат своите словесни, лицедейни картини.
Това ли е бъдещето на театъра?
Е-е-е... не съм такъв пророк. Но това е един от пътищата театърът да остане сред зрителя. Да остане сред тези хора, които го желаят, които искат да опитат от него, които черпят някаква емоция. Не съм толкова мъдър да кажа дали това е бъдещето на театъра, но театърът винаги е съществувал под различна форма, където и да било. Как да кажа, че театър има само в "храма на театъра"?! Не съм консервативен и това го доказва всяка една провокация, която правим.
Този спектакъл може да се играе в центъра на един магазин - нищо не го ограничава. И, колкото повече стените между зрител и актьор се разбиват, толкова е по-добре.
Има ли някаква символика, свързана със заглавието на пиесата ("Кълбовидна мълния") и новата форма на театър?
По принцип ние работим върху пиеси, които искат, в които е заложен емоционален код и особен вид отношение между хората. Геният на Иван Радоев провокира постоянно с нея и днес, въпреки че пиесата е написана през 1974 г. Заглавието "Кълбовидна мълния" е единство на две души, които в един момент се мятат на единия полюс, в следващия момент са на другия. Когато се съберат отново, има взрив. Когато са отделно - нямат сила... Това е спектакъл за чисто човешките неща, които с годините губим и не се връщаме към тях. Именно това е провокацията.
Героят Цеко има такъв въпрос към зрителя: "Вие помните ли, когато бяхте малки...". Колко често си спомняме, когато бяхме малки, усещането за онова безметежно детство, дъха на времето - усещането за всички малки, хубави неща, които, вече като големи, ни топлят и ни помагат..., но на подсъзнателно ниво?!
Няколко думи за актьорите в спектакъла - заложил си на доказани имена...
Актьорите са великолепни като хора, с особена палитра... Иван Митев и Албена Костова имат по над 100 роли в театъра.
Албена е един велик майстор. Тя пресъздава прекрасен образ на съвременната жена, която се лута, която има толкова много грижи и ангажименти и при всичкото това намира този малък нюанс да чувства, да обича, да се запитва за нещата, да отговаря на тези неща, да бъде и богиня, и приятел... Неща, в които времето постоянно ни подлага на изпитания.
Албена и Иван са различен тип хора от своите герои. И именно това е предизвикателството - да създадеш образ не по свое подобие, а по описания от автора. Защото авторът пише събирателен образ, а ролята на актьора е да му придаде характер. И двамата се справят великолепно, и двамата имат своите конфликти, развръзка и кулминация в пиесата - своя възход и своето падение. Това е като диаграма на сърцето.
Какво е бъдещето на театър "Старостолица"?
Да продължим да си търсим нашата публика, да правим неща, които обичаме да ни провокират. Предстои ни работа върху пиеса на доц. Сава Василев, който е преподавател във Великотърновския университет и е написал "Сватби по Великден" по Генчо Стоев; върху камерната пиеса "Трева за морските зайци". Предстои да покажем и поетично-музикален спектакъл, който ще бъде по руско-цигански романси.
Чешит ли си?
Нека другите да кажат...
Източник: Север.бг
