Филип Тотю - Тодор Тодоров Станчев или Тотю Топалски
В енциклопедия "България", издадена от Българска академия на науките през 1996 г. попадаме на следната информация - Филип Тотю, Хвърковатия, Неуловимия, Хайдутина (Тодор Тодоров Станчев; Тотю Топалски).
Съвместно с екипа на Регионален исторически музей – Велико Търново успяхме да предизвикаме интереса ви, скъпи читатели, в седмичната ни игра "Отговори и спечели".
Получихме доста отговори на въпроса "Кои са истинските имена на войводата Филип Тотю?", повечето верни. Чрез томбола, на случаен принцип, от читателите, посочили Тодор Тодоров Станчев или Тотю Топалски за верен отговор, избрахме за победител Иван Марков.
Информация относно живота и подвизите на войводата Филип Тотю ни предостави Драгомир Йорданов, специалист в Регионален исторически музей – Велико Търново:
Филип Тотю е роден на 10 април 1830 г. в махала Гърците на с. Вонеща вода. Тотю е най-малкото от петте деца на Иванка Велчева - племенница на търновеца Велчо Джамджията, организирал Велчовата завера през 1835 г., и Тодор Топалски, който е от севлиевски род. Бъдещият войвода се учи на от малък на терзийски занаят, помага и на баща си в животновъдството, а името, с което остава в историята, получава около 30-те си години, когато заработва като градинар и се укрива успешно от турската власт.
След кърджалийските размирици от края на 18-и и началото на 19 в. Османската империя отслабва. От нея се отделят като самостоятелни държави Черна гора, Сърбия и Гърция. Революционният подем на останалите балкански християнски народи се пренася и върху българите. Българското националноосвободително движение след Кримската война (1853-1856 г.) придобива организиран характер. Тотю е един от онези смели дейци на епохата, призвани да оглавят революционно настроените българи и да дадат кураж и вяра на народа в неговото скорошно избавление.
Тотю привлича няколко съмишленици, с помощта на които започва да отмъщава на турците за техните безчинства. През 1854 г. той убива турчин, отвлякъл българска девойка с цел да я потурчи. Скоро след това Тотю е заловен от турските власти и попада за втори път зад решетките на Търновския зандан.
С помощта на тримата си другари по съдба (двама българи и един турчин) войвода осъществяват единственото успешно бягство в историята на Търновския затвор. Те издълбават с гвоздеи пръстта на пода и подкопават стената на килията, намираща се откъм вътрешния двор на затвора. Част от камъните в нея са извадени и това позволява на четиримата затворници да излязат навъм. Убиват пазача и се прехвърлят през зида на улицата южно от затвора.
След бягството си от Търновския затвор Тотю организира малка чета, с която започва да хайдутства от двете страни на Балкана. Той наказва много турски мъчители и българите започват да го възприемат като свой закрилник и да се гордеят с подвизите му. Властта е сериозно разтревожена от появата на четата му и обявява награда за главата на войводата в размер на 50 хиляди гроша ако бъде заловен жив или 20 хиляди гроша, ако бъде убит. В продължение на 10 години (от 1854 до 1864 г.) четата на Тотю води много битки, в които войводата получава многобройни рани.
Войводата повежда своя чета, с която преминава река Дунав на 14 май 1867 г. при Свищов, за да узнае настроенията в България относно подготвяната революционна дейност.
40-членната чета е разбита от башибозуци край село Върбовка, а спасилите се, начело с Филип Тотю, се включват в четата на Панайот Хитов и преминават в Сърбия. Хвърковатия участва във Втора българска легия при Хаджи Димитър и Стефан Караджа през 1868 г., а през 1875 г. е избран за войвода на чета в Старозагорското въстание, която така и не оглавява заради преждевременното му избухване.
Той отказва молбата на българските революционери да се включи в Априлското въстание и на негово място се явява Христо Ботев. Вместо това предвожда доброволци в Сръбско-турската война (1876), участва и в Руско-турската освободителна война.
След Освобождението на България за кратко е в румънски затвор по нагласено обвинение, след което се връща в родината и заживява първо в село Острица, Русенско, а от 1885 г. - в Две могили. Умира на 22 март 1907 г. в с. Две могили и е погребан с почести в двора на църквата. На погребението му присъстват много негови приятели и известни революционни дейци. Чрез паметните думи "Отиде си страшилището на Турската империя” войводата Панайот Хитов изрича най-правилната оценка за дейността на Филип Тотю като закрилник на българския народ и поборник за неговото освобождение.
За да увековечат делото на войводата, през втората половина на XX в. признателните българи издигат в негова чест паметници, а къщите в които е живял са превърнати в мемориални експозиции. В тях с много снимки, документи и оригинални вещи от епохата посетителят се пренася във времето, в което е живял Филип Тотю.
Мемориалната къща-музей "Филип Тотю" в махала Гърците е открита през 1975 г., а къщата-музей "Филип Тотю" в Две могили през 1980 г.
Животът и дейността на легендарния войвода не са забравени. За това напомнят паметниците на признателността във с. Вонеща вода, Две могили и Свищов.
Ако статията ви е харесала, присъединете се към Sever.bg във Facebook, за да следите и там всичко, което публикуваме.
