Продължаваме да ви срещаме с лицата, които стоят зад клуб за културни инициативи "Таралеж". След Ивелина Русева идва ред на ...

Ти си?

Адриана Иванова.

Занимаваш се с?

Занимавам се с много неща. Бия се на 10 фронта. Занимавам се с клуб "Таралеж", преподавам рисуване и рисувам, между другото. И с планинарство, но вече нямам много време за него.

Обичаш?

Обичам много неща. Обичам планината, обичам изкуството (какви тривиални отговори!), обичам да чета книги, обичам хубавите хора, които се усмихват. Много са нещата, няма да мога да изредя всички, а и ми се струва, че си ме питала вече.

Не ти се нрави?

Не ми се нрави лицемерието. Не ми се нрави неразбирането или по-скоро нежеланието у човек да разбира и да отвори съзнанието си, да приеме нещо ново. Не ми се нравят като цяло лошото отношение на хората към себе си.

За какво не ти достига времето?

Не ми стига времето да осъзная какво точно правя, понякога, накъде искам да се развивам. Донякъде не ми стига времето да порасна, както порастват другите. Не ми стига времето да творя по-мащабно, да надскоча себе си.

Каква бе изминалата година за "Таралеж" през твоите очи?

Доста активна и разнообразна. Имаше много различни и нови неща, и за града, и за нас. Срещнахме се с интересни хора. Направихме сериозна крачка напред с фестивала "Тетрис", който се оказа доста мащабен. Той до голяма степен определи насоката, в която да работим. Годината беше изследователска.

От какво се ръководехте при избора на участници?

Това е много сложен въпрос. По-скоро много от авторите избраха нас, което е много хубаво и означава, че нещата вече се случват. Гледахме да подбираме млади автори, а и не само, които да покажат нови неща. Не бе за подценяване и това, какво хората биха възприели.

Най-хубавото събитие през изминалата година за теб бе?

Ами те са няколко. Много ми хареса представянето на книгата "Маргьорит (и други регистри)" на Валентин Дишев. Хареса ми фестивала "Тетрис", определено. Много ми хареса фестивал за "Нова Генерация", но там е поради лични пристрастия. Фен съм на групата и това бе като сбъдната мечта.

Най-лошото?

Естествено, винаги има разминаване в това как ти и останалите си представяте конкретно нещо. Например, за някоя изложба, ние предоставяме пространството на автора, който си го усвоява сам за себе си.

Какво не се случи?

Не се случи ремонтът на галерията. Естествено много неща има за случване още.

Опиши всеки един от екипа в организационния процес на "Таралеж".

Всеки си има негови представи кое как трябва да се случи, обаче когато моментът стане много напечен и трябва да се организират много сериозни неща, се получава много сериозно сплотяване и няма никакви разногласия. Вървим в някаква много особена симбиоза, не знам защо е така.

Дамян всява до някаква степен спокойствие. Той не приема нещата много емоционално, а по-скоро рационално. Ако нещо е много напечено, казва - "Спокойно. Всичко е наред!" Той е спокойствието в колектива.

Аз и Лили сме по-емоционални. Ивка също е доста рационална в някои отношения. Тя е може би златната среда между нас и Дамян. Ако нещо не се случи или пък на някой нещо не му е харесало, с Лили го приемаме много навътре и започваме да обвиняваме себе си. А пък те двамата не са така. Има някакво разпределение на тежестите помежду ни.

Очакванията ти за тази година?

Очаквам тази година да надхвърлим себе си и да направим неща, които много искаме. И окончателно да утвърдим клуба като алтернативно пространство. Очаквам да успеем да сбъднем идеите си и дано тази година да е по-силна от предната.

<< Sever.bg във Facebook >>