Кооперациите - прозрачни до последната стотинка
Ламби Ламбев е бивш военен. Председател е на земеделската кооперация в полскотръмбешкото село Иванча от 2000 година. Досега, вече 14 години е натрупал много опит, но и разочарования. И макар, че не обича да се оплаква, с него набелязваме основните проблеми, с които се сблъсква секторът ежегодишно.
Г-н Ламбев, колко декари обработвате в село Иванча, какви култури отглеждате?
Обработвахме около 15 000 дка земя в началото на периода, от 2000 година. Сега са 11 700 дка. За съжаление около 4 000 дка отпаднаха поради ред причини. Продават преди всичко хората, не на нас, отново по ред причини, една от които е, че повече такса се внася в държавата. Стремим се да спазваме сеитбооборота - пролетници и есеници. Отглеждаме пшеница, ечемик, царевица и слънчоглед.
Рапица, както на някои места не, против нея съм, защото ми се струва, че тя е едно от ГМО-та, то и царевицата е ГМО. Втората причина е, че рапицата вреди на пчелите. А това са твърде ценни насекоми за нас хората. Гледам в личен план малко кошери. Моята идея беше, когато се пенсионирам като военен да гледа пчели. Но при цъфтежа на рапицата те се развиват твърде рано, става роенето много.
Пръскането на рапицата са мнократни, оттам и пораженията върху пчелите. Неслучайно хората тръбят, че първо ще загинат пчелите, после хората. Аз искам да ги съхраня пчелите.
Но пък е печеливша култура - рапицата, макар че трудно се отглежда. А и не обръщат толкова внимание на пчелите арендаторите?
Има болести много. Разходите отиват над 140 лева на дка. Ако изкарат 300 кг от дка, което е малко трудно, но по 70 стотинки става 210 лева. Ако сложат рента, но ако изкара 200 кг какво правят? Но за нещо, което не разбирам не искам да говоря. Но така разсъждавам. Бившият ми агроном Ангел Великов, помня му думите казваше: "Ние имаме достатъчно синап, за да гледаме и още". Сигурно не е правилна тази постановка, но така смятам.
Каква беше за вас миналата стопанска 2013 година? И не бяха ли ниски изкупните цени?
Добра беше откъм добиви миналата година. Не са върхови, както при други колеги. Ечемикът беше 430 кг от дка, пщеницата - 510 кг/дка, слънчогледа - 320 кг/дка. и то шарения даде повече от маслодайния и царевицата - 800 кг/дка.
Цените според някои са ниски, според други не, то те са такива каквито са. Ние не можем да ги определяме. Пшеницата беше 270 - 280 лева за тон, ечемикът - средно 300 лева за тон, слънчогледът - 580 лева за тон и царевицата - 225 лева за тон. Това, което съм задържал пък съм продал малко по-високо.
Гледали сте и други култури освен основните четири?
Да. Една година гледахме домати, две години бамя. Опитах и се отказах. Не преследвах печалба, а социалният ефект, да ангажирам хора от селото. Но с изкупните цени се подиграват. Най-вероятно определени кръгове нямат интерес, по-добре да внесат. Ходих, търсих какво се прави по селата като лук, пипер. "Как да взема от тебе лук, като ние го внасяме от Холандия", ми отговарят от стоковата борса.
Достатъчно е държавата да застане с една защитна цена или с една дотация на земеделските производители, защото тези които приказват и викат не са регистрирани. Какви помощи искате като не сте регистрирани, тогава, казват. А има такива. Ако всичко е наред и пазарът ще бъде доволен. А не както преди - доматът струваше над 1 лева, а от мен го изкупуваха на 20 стотинки. Това е кощунство. 50% съм на загуба от всичките дейности по зеленчуците, които съм извършвал в продължение на 4-5 години.
По-преди, през 2008 година имаше кравеферма. Отново дразни отношението към този отрасъл. Млякото се изкупуваше по 20-30 ст., по-късно до 40 ст. стигна, но отново държавата да дотира. А те и сега нещата не са добре със сектора.
Защо не отглеждате трайни насаждения?
Не гледат, защото хората се двуумят да сключват договори. Имаше овощна градини в Иванча - праскови, сини сливи, ябълки. Дори и цветя имаше преди 40 години. Защо не ги гледаме? Защото за да ги гледаме трябва да са на собствена земя, да не е разпиляна, а комасирана. Или да се наемат от хората за 10-15 години, а това ги стряска. Визират, че нещо може да се направи с техните имоти. Сега тези земи за обработваме земеделски имоти.
Субсидиите навреме ли идват? Бяха проблем преди две години.
Миналата година платиха национални доплащания, изплатиха се и европейските субсидии - по 29 лева на дка, сега по 31 лева за дка. Но въпросът е отново държавата - да не се измята. Като кажат, че в началото на годината ще ги дадат, да ги дадат. От 3 години не сме получавали акциз за горивата. Не се знае дали сме успели в исканията си. Тепърва престои да видим и дали ще си изпълнят обещанията.
Мнозина смятат, че вие, земеделците сте много добре - получавате си субсидиите, карате скъпи коли. Но аз знам, а и многократно съм била свидетел, че кооперациите са едни от най-проверяваните, правят ви ревизии ревизорите, най-стриктно си плащате данъците, трудно бихте укрили и една стотинка, макар че получавате толкова субсидии, като на обикновен арендатор.
Засягате болна тема. Точно така е както го казвате. Аз съм отчел печалба от над 318 000 лева. Не мога да скрия нито лев. Обект сме на редовна финансова и данъчна проверки. Аз съм с 12 000 дка обработваеми площи. Арендаторът е с три пъти повече, 30 000 - 50 000 дка и няма печалба т.е. не внася данък. Апелирал съм многократно пред отговорните институции - да има прогресивен данък. Ако печеля до 1 млн. лева да бъде обложен с един колко си, друг, с повече, да плати повече.
Ето, тогава държавата няма да се чуди откъде ще вземе. Лошото е, че тя не може да докаже това. Ние, кооперациите нямаме два джоба.
Вие, кооперациите изпълнявате силна социална функция по селата?
Така е. Стараем се. В Иванча осигуряваме работа на 33 души. Един арендатор тези декара като нашите ще ги гледа само с 4-5 души.
Добра рента ли давате?
40 лева за декар съм давал през миналата година. Знам как вървят в различните региони, цената зависи от конкуренцията. Най-вероятно тази година ще бъде малко по-висока. Нашите член-кооператори са над 300 души.
