Малкият производител съществува трудно у нас

Магазините "Хляб и приятели” във Велико Търново предлагат изцяло здравословни храни без консерванти, голямо разнообразие от хлебни изделия, колбаси, сирена и други.

Собственик е Елка Димитрова, която учредява преди 15 година фирма "Ела" за търговия и производство на сладкарски изделия.

Срещнахме се с г-жа Димитрова, за да разберем как е дошла идеята да отвори магазин за биохрани в града и пред какви проблеми се сблъсква:

Как се появи идеята да отворите "Хляб и приятели"?

След 2008 година нашият бранш доста бе засегнат от кризата, тъй като до сладко се стига след като имаш пари за всичко останало. Това, а и не само, наложи да измисля нещо. Моментът съвпадна с непоносимостта ми да приемам храни с консерванти. Така дойде идеята първо за хлябове и сладкиши. В последствие самите клиенти дадоха насока, че искат да намират и други неща в нашите обекти. Така едно по едно сме добавяли и вече асортиментът е доста богат и разнороден. Първият магазин на 1 март става на 2 години, а другият е на една.

Какво е мястото на биохраните на масата на великотърновци?

Все още е много малко. В условия на криза, когато не можеш да плащаш елементарните разходи, е трудно да започнеш да мислиш какво ядеш. А и тези храни са по-скъпи, разбира се.

Забелязвам, че в началото като отворихме интересът беше предимно към белите хлябове, докато сега те са просто нищожно смешно малка част от това, което правим. На всеки клиент се стараем да обясняваме каква е ползата от пълнозърнестия хляб и изобщо от този вид храна. Това, което човек яде трябва да дава енергия и здраве на тялото.

Липсата на средства, основно, е най-голямата спирачка хората да започнат да мислят в тази посока. Но мисля, че има много смисъл в това, което правим. Възпитаваме в хората друг тип култура, начин на мислене. Виждам, че се увеличават клиентите и това ми дава стимул да продължим напред.

Как намирате производителите?

Много трудно, обикалям цяла България и си ги търся. Стоките ни не са масови. Много от тях взимаме на място от малки мандри, месопреработватели. Това са производители, които държат на качеството.

Какви продуктите може да се намерят в "Хляб и приятели"?

Произвеждаме около 50 вида хляб, като акцент са пълнозърнестите ръжени хлябове. Хлябовете са приготвени със жива закваска, не мая, без никакви консервиращи агенти.

Сладкишите ни не са по-малък дял. Ние се знаем като сладкарска фирма в града, имаме клиенти за тях. Там също навлиза новият тип продукти - кафява захар, естествени подсладители, пълнозърнести, лимецови брашна. Идеята е да са здравословни и освен на вкуса, наблягаме и на качеството. 

Имаме млечни продукти на "Алфатар" - натурални продукти от собствена кравеферма със затворен цикъл на производство в екологично чист район.

Киселото мляко е със закваска и мухлясва, ако се остави в нормални условия, за разлика от абсолютно всички други млека. Има прясно натурално мляко с каймак, което трябва да бъде подварено. Сирената са ни на най-добрата мандра и са отлежали почти година. Това трудно се приема от клиентите, те са свикнали с меки неузрели сирена, водни.

Трудно се възпитава обратната идея - да свикнем с натуралния вкус на нещата без овкусители, допълнително добавени.

Съвсем от началото продаваме родопския кашкавал и краве масло на родопската марка "Върбина", където всичко се работи по специална технология от родопско сухо мляко, не вносно. Ако няма суровина - няма продукция, но компромиси не се правят.

Относно месните продукти работим с три месопреработватели - "Микроарт" Белене, "Жика" Хасково и "Стария месар" Пловдив. В момента съм на ниво преговори за още едни продукти от дивечово месо, но там ме шокира малко високата цена и не знам дали ще има публика за този тип продукти. Месата също се правят по стара технология от българско охладено месо, охладено, без консервиращи соеви оцветители и овкусители и т.н.

Имаме родопски билки, сладка, домашен зехтин, гръцки маслини в зехтин, много биопродукти, високо енергийни храни, които тепърва навлизат на пазара - киа, годжи, киноа, марант, сурови ядки, белгийски шоколад натурален.

Каква е причината големите български биопроизводители да изнасят продукцията си в чужбина?

На по-богат народ много по-лесно се продава. Мисля, че това е основната причина. А и културата на българина все още е доста ниска. От един наш хляб, който е на цена от два лева, не можеш да изядеш 3-4 филии, както ядеш от масовия хляб, тъй като е много по-засищащ. Така че, това, което на пръв поглед виждаш като цена, не е точно така. В крайна сметка количеството трябва да е за сметка на качеството, защото ние поглъщаме храна от 3 до 4 пъти повече, отколкото е необходимо за тялото. Това е въпрос на узряване, индивидуално.

Какви биха били първите промени в закона, които бихте направили, ако бяхте министър на земеделието?

Много високи са изискванията за храните. На практика те са еднакви и за малките производители, така и за заводите. Точно с това се сблъскваме в момента. Всички сме поставени под общ знаменател за всичко. Това го няма никъде в Европа. Малкият производител просто не е подложен на такъв изключителен стрес откъм наложени изисквания, каквито има тук.

Причината къде е?

Смачквайки българския бизнес, Европа осигурява пазар на техните продукти, които са със занижено качество, с най-нисък клас суровини. Затова е този бум на сърдечно-съдови и онкологични заболявания.

Има ли решение на този проблем?

Решение, аз лично не виждам. Издирила съм още много производители, които правят абсолютно качествена стока, а от Агенцията по храните ми казват - взимай си я за теб, да се храниш, защото в магазина не може. Много е трудно съществуването на този тип производители. Трудно е по веригата изобщо.

Друг проблем, скойто се сблъсквате?

Когато правиш пресни продукти, бракът е основно перо. Защото това е стока с най-малък срок на годност. Не може да бъде преценено. Ден с ден изобщо не си прилича, днес търсенето е едно, утре - друго.

Имате ли конкуренция и как се справяте с нея?

Няма друго място в града, където да има такъв богат асортимент на хляб с разнообразие от форми, теста и добавки - семена, зърна, зеленчуци.

Има ли риск от увеличение на цената на хляба?

Винаги има риск, защото разходите се качват - минимална заплата, осигуровки, данъци. Реално токът не е намален изобщо, следя през годините как вървят сметките. Това, което се говори напоследък, е прах в очите на хората.

На този етап какви са предизвикателства пред Вас? 

Да задържим нивото и да увеличим потреблението, доколкото е възможно. Това става с цената на много разговори с клиентите, на които се обяснява смисъла и ползата от това, което правим. Много е трудно.

Какво ще посъветвате младите предприемачи, които тепърва стартират бизнес?

От понеделник до петък не се става милионер. Просто трябва много търпение, много постоянство, много работа, за да постигнеш успеха. Успехът идва трудно и много лесно се губи. Трябва да успееш да го задържиш.

<< Sever.bg във Facebook >>