Последните протести на земеделците постигнаха целта си
Георги Серафимов е най-младият председател на кооперация във Великотърновски регион - само на 40 години. Той пое управлението на "Златен клас" в павликенското село Недан преди 2 години, едно от най-успешните стопанства в областта. Серафимов е член на УС и зам.-председател на Областния съюз на земеделските кооперации Велико Търново, и член на УС на Националния браншови съюз. Завършил е Стопанската академия в Свищов, специалност "Икономика".
Стопанството му обработва 13 000 дка земя. От тях 5 800 дка пшеница, 1 300 дка с ечемик, 2000 дка с царевица, 2 900 дка слънчоглед, 750 дка - рапица и зеленчуци. Отскоро и трайни насаждения - ягоди.
Каква беше стопанската година за стопанството и с какви трудности се налага да се сблъскват кооперативния шеф?
Г-н Серафимов, малко рапица сте сложили тази година. Защо?
Това е трудна култура. Налага се на я пръскаме много пъти с инсектициди против неприятели. Четири пъти сме я пръскали през пролетта, за да я спасим.
Пшеницата също сме я пръскали два пъти с фунгицид, за да я спасим от многото валежи. Тази година има доста ръжда по пшеницата, някои колеги трудно ще е спасят.
Как се отразиха падналите обилни дъждове преди дни? Градушката?
Дъждовете винаги са полезни, но правят и поразия, особено ако са поройни. Слънчогледите и царевицата, които са в по-начална фаза могат да бъдат извлечени, особено ако са наклонени терените. Нямаше градушка при нас.
Очаквате ли добри добиви, изкупни цени?
Засега пшеницата е добра. Очакваме добри добиви от всички култури и се надяваме цените да са по-нормални от миналата година. Поне 350 лева за тон трябва да тръгне пшеницата.
Гледате и зеленчуци. Нещо, което е необичайно за кооперация. От скоро и трайни насаждения. Ще се справите ли?
Да. Бамята е 27 дка, доматите са 15 дка домати, толкова направихме и ягоди, които са на капково напояване. Това е немски сорт - "Зенга зенгана". Чакаме си първата реколта. След няколко дни ще берем. Те са екологично отглеждани - без торене и пръскане с химия. Най-силно плододаване ще е през втората и третата година. Това производство ще осигурява работа на 35 души в период от 2 месеца. Пред другото време ще берат бамя и домати. До октомври са ангажирани хората. За фирма "Екоплод" - В. Търново предаваме продукцията си от бамя и ягоди сега. Доматите са за свободния пазар.
Защо се решихте да отглеждане трайни насаждения?
Защото има пазар. Отглеждаме това, за което има осигурено изкупуване. Така си струва. А и през следващия период, това което чуваме е, че ще има ще има добри субсидии за зеленчуци и плодове .
Платиха ли ви национални доплащания, освен европейските?
Миналата година имаше национални доплащания, макар и по около 3 лева за декар. По-предната година нямаше никакви. Разчитаме на европейските субсидии, но това са малко пари. Тя е най-ниската в целия европейски съюз - около 29 лева на дка. Тепърва очакваме да дават ваучери, с които да ни се върне акциза на горивата. Надяваме се правителството да си изпълни обещанието и евентуално в началото на 2015 година да ни го възстанови. Но от четири години акциз не ни връщат.
Добра ли беше миналата стопанска година за вас?
Много добра от страна на добиви, но лоша от страна на цените. Защото нашата продукция е борсова стока. В Българи се прави голям износ. Фирмите, които изкупуват следят борсите. Може би годината беше добра като цяло и в Европа, и в световен мащаб и това до някъде смъкна цените. Но сме на печалба, благодарение на субсидиите, които получаваме.
Ако не са те, растениевъдството ще е на загуба при тези цени, при които продаваме продукцията си. Търговците го знаят това нещо и се възползват. Ще направим една съпоставка - слънчогледът през 2012 година цената му още по време на жътва беше 930 лева за тон, след това стигна до 950 лв/т. 2013 година стоката се продаваше за 500 лева за тон. Разлика с повече от 400 лева. Трябваше да получим двоен добив, за да са добре нещата.
Защото добивът от слънчоглед през 2012 г. беше 220 кг от декар, а през 2013 година - 330 кг/дка. Рапицата също - от 950 лв/т през 2012 г., падна на 630 лв/т. през 2013 г. Пшеницата през 2012 г. беше стигнала нива от 450-460 лв/тон, а през 2013 година тръгваше по 260-270 лв/т. Също много голямо намаление. При царевицата имаше суша и получихме ниски добиви през 2012 година. Тя стигна цена от 420 лв/т. Но миналата година като видяха, че има голям добив определиха цена 230 лв/т.
В последствие, в есенно-зимния период се увеличи малко, но това е въпрос дали имаш складове и можеш да съхраняваш стоката си. Пшеницата примерно се вдига като цена през зимния период, който може да я съхранява до февруари-март, когато цените скачат е добре.
Вие сте млад човек, как се захванахте с този бизнес?
Аз работя в тази кооперация от 1998 година, вече 16 години. Имам опита, позната ми е материята. Бившият председател Здравко Атанасова ме подкрепи при избора.
На колко души осигурявате работа?
През 2014 година с бригадата са 62 души. Средно численият персонал е около 40 души. Другите са сезонни работници, ангажирани от април до октомври. Всички са на трудов договори. А заплатите са им сравнително добри като заплащане. Всяка година даваме и 13 заплата като бонус на целия персонал.
Кооперациите изпълнявате сериозна социална функция по селата...
Така е. Помагаме на член-кооператорите, които имат нужда за операции например, осигуряваме част от сумата. Даваме им пари за лекарства, защото тези, с минимална пенсия не могат да си ги купят. Те пускат молби за нас, а ние отпускаме помощи като дарение. Помагаме и на футболният клуб, и пенсионерския клуб в Недан.
Не е ли проблем това, че страната ни разчита на отглеждането само на четирите основни култури - пшеница, ечемик, царевица и слънчоглед и не залага на други?
Да, така е. Защото заетост осигурява именно отглеждането на зеленчуци и плодове. Те могат да бъдат голяма помощ за всяко село, защото там има достатъчно работна ръка. Но това е голяма отговорност да се занимаваш с такива култури, защото всяка си има своите особености. При никоя не се допуска грешка. Отговорност е и хората да се контролират правилно, продукцията също трябва да се произведе с високо качество, за да получиш хубава цена.
Постигнахте ли исканията си след последните активни протести в края на 2011 година в региона? Тогава и Вие, кооперациите, подкрепихте колегите си земеделци. Други пък стигнаха с машини и до София...
Смятам, че постигнахме това, което искахме - плащането на декар площ. Тогава финансовият министър беше казала, че по закон плащането можело да стане до 30 юни. А ние си планираме всяка година и знаем, че през декември, най късно февруари ги получаваме парите. Някои от нас имат и задължения, които да покриват и като ти кажат, че няма да ги получиш в очаквания срок, няма как да останеш по места. Затова ходихме и до София. Тогава искахме и акциз на горивата, но не го получихме. Надяваме се сега, че обещанията ще се изпълнят.
