Модерната "Червената шапчица" впечатли и малки, и големи
Спектакълът бе на Държавен куклен театър – Ямбол по драматизация на Пламен Дипчиков
Отново усмихнати лица и отново препълнена зала. Такава беше обстановката днес, събота, по време на поредния куклен спектакъл "Червената шапчица". Този път той се оказа че е и за малки, и за големи – поучителен, музикален и забавен, и с диалози, поднесени с много свежо чувство за хумор.
Спектакълът на Държавен куклен театър – Ямбол е по драматизация на Пламен Дипчиков. Постановката е на Ангел Попов, а сценографията на Недко Данев. За музикалното оформление се бе погрижил Антон Минков. В ролите на героите – майка, баща, дете, баба, куче и вълк бяха актьорите Жулиета Николаева, Стефка Янчева, Димитър Димитров и Ангел Попов.
"Червената шапчица" е един от култовите спектакли на ямболския куклен театър. Спектакълът от Пламен Дипчиков е в репертоара му от години и е едно от най-популярните и търсени представления.
Спектакълът бе съвременен вариант на класическата приказка на Шарл Перо. Историята бе разказана с много динамика, чар и поучителни фрази. Препратките към съвремието забавляват вече порасналите деца - родителите.
След "Котаракът в чизми” това е вторият спектакъл на ямболските кукленици, поканени за участие в съботния афиш на великотърновския куклен театър ВЕСЕЛ. До края на сезона артистите ще представят "Тримата братя и златната ябълка" и "Хензел и Гретел".
След края на представлението директорът на театър "ВЕСЕЛ" Веселин Василев отново напомни на децата, че до края на декември ще събира рисунки от тях, в които те ще пресътворят впечатления от гледаните куклени спектакли. За най-добрите ще има награди.
Ето, какво каза за Север.бг постановчикът Ангел Попов:
Г-н Попов, много интересен прочит – майка, баба, дете, куче, вълк. Уж гледаме приказката за "Червената шапчица", а в същото време сякаш е приказка за съвременното общество, където майката е заета, таткото също, а детето е оставено само. А така стават белите...
Така е. Това е прочит на един наш скъп приятел с Веселин Василев. Имахме удоволствие да работим с него в Шуменския театър. Казва се Пламен Дипчиков. Той е режисьор и автор на драматизацията на нова приказка за "Червената шапчица". Хубаво е , че през годините този спектакъл остана. Много го харесаха моите колеги, затова и го направихме в Държавния куклен театър в Ямбол. Постановката е с такъв модерен прочит към 1986 – 1987 година. Позволил съм си да "пипна", с разрешение на Димитър много малко неща. Искахме да стане като мюзикъл, малко смешка да има, да е като детска комедия, да стане интересно и за възрастните. Така се получи към 2004 година. Много ние е приятно, че работим с Веско Василев. Радвам се, че Ви е харесала постановката. Както казва един мой колега: "Радвам се че ви е харесало, защото това ни е най-лошото".
Имаше много поуки – децата да не остават сами у дома, да не се доверяват на непознати, родителите да са по-отговорни и да имат повече време към тях...
Именно затова се постарахме във втория прочит да излязат поуките и за малки, и за големи и пак с позволение на автора, аз си позволих да напиша и тази финалната песен, по музика на стар шлагер – "Дано" на Богдана Карадочева. Виждам че стана интересно за децата. Те си я припяваха. Аз работя с малки деца, не само в театъра. В нашия регион се направиха малко повече отговорни към децата, да им обръщат повече внимание, и да не си говорим, че мишката е изяла книжката, а двете да съществуват паралелно. През 2000 година за мен имаше една "дупка". Мина сякаш едно поколение, което не прочете достатъчно информация, книжки, приказки. Затова в един от уроците, дори и смешно да звучи, но попитах публиката "Кой е написал "Хензел и Гретел", те не успяха да им отговорят. Като им подсказах "Братя ...", децата ми отговориха "Братя Кирил и Методий". Същият пример с "Малката кибритопродавачка". Подсказах "Ханс...", те отговориха "Ханс Крум". Хубаво е, че пак се върнаха към книжката и децата, и родителите, всички имат и достатъчно информация от Интернет. Хубаво е, че се върна и публиката в театралните зали и те са пълни. Радвам се, че Веселин от театър "ВЕСЕЛ" организира такива възпитателни пиеси Ето, ние изневерихме на нашата публика в Ямбол, за да дойдем при вас, във Велико Търново. И ние играем всяка събота за децата представления.
Залата във Велико Търново става всеки път все по-пълна, и все по-пълна...
Да, аз си мисля, че скоро на Веско ще му е малка за публика залата и ще трябва да помисли за по-голяма.
Ще дойдете ли пак и с каква постановка?
Моите колеги бяха тук преди месец с постановката "Котаракът в чизми". Най-вероятно след нова година отново да сме тук. Подготвяме се сега с коледни кампании. Дядо Коледа трябва да донесе на послушните деца подаръци, на майките и татковците също. Имаме много заглавия. Ние поддържаме около 40 заглавия. Имаме спектакли по класически приказки, образователни, шоу спектакли, организираме фестивал – "Михаил Лъкатник".
Държавата в последните години май позабрави културата, театрите?
Забрави, много неща забрави. В последната година и половина се опитва някаква реформа да тръгне. Не е в лоша посока, но все нещо половинчато, недонаправено, закърпено се прави. Но, винаги остава надеждата, че утрешния ден ще бъде по-добър, но не знаем кой е този ден. Чакаме, но и не чакаме. Затова когато публиката се върна в залите, започнахме да правим повече заглавия. Направихме фолклорен спектакъл последно, само музика, осъвременена. След Нова година започваме да правим спектакъл за кукли – "Сънни принцеси сънувани" по драматизация по "Спящата красавица". на Румен Николов, бивш директор на Детската редакция в БНТ. Те я закриха. Пиесата ще е и за малки, и големи. Имаме идея да направим и Вечер за възрастни. Вече сме правили такива. Пред деня играем за децата, а вечерта за родителите. Трябва да го обсъдим с Веселин Василев.
