Виктория Георгиева: "Вдъхновяват ме различни неща, най-вече въображението"

С Виктория се срещнахме в един мрачен ден. Дойде запъхтяна, защото след преподавателските часове по изобразително изкуство, които посещава в ОУ "Димитър Благоев", бе ходила да урежда някакви последни подробности около изложбата.

Поводът за срещата ни бе откритата снощи самостоятелна нейна изложба в Клуб за културни инициативи "Таралеж" във Велико Търново. Събитието препълни помещението с десетки приятели, близки, познати и непознати на художничката, които за няколко часа се "пренесоха" в Испания с вкусна Сангрия (испанска напитка, приготвена от вино и плодове), звучна испанска музика и невероятната и като че ли магична енергия, струяща от картините на Вики. Ето какво ни разказа младият талант:

Какво показваш в изложбата и защо я кръсти "Бръм"?

Миналата година изкарах целия си трети курс в град Куенка, Испания, по програмата за обмен на студенти "Еразъм". Това е едно страшно красиво място, където времето ми мина много ползотворно и се запознах с различни артисти. За тази една година попътувах доста - ходих в Англия, Франция, Португалия. Много пътувах и много творих през цялото време.

Нещата, които представям в изложбата, са изцяло правени в Испания, за щастие успях да си ги взема от там. Най-вече работих в сферата на живописта и на изложбата има много живопис. Показвам и рисунки, и колажи. Истината е, че там открих много нови неща за себе си - много изразни средства като начин за изразяване, до които дотогава не се бях докосвала. Главата ми се напълни с куп нови идеи и затова кръстих изложбата "Бръм". Измислянето на имена, било то на картини или на изложби, ми е много трудно - не съм по тази част. Но специално това заглавие си дойде от само себе си. Накрая в Испания главата ми беше бръмнала, в абсолютно положителен аспект, от безброй нови неща, хора, идеи...

А какво бръмчи в твоята глава обикновено и кой ти пуска мухите?

Това с мухите е добра асоциация. Защото идеите ги чувствам точно като някакви мухи, които жужат около главата ми и докато не направя идеята наяве, мухата не ме оставя на мира. Кой ми ги пуска? Аз сама си ги пускам, най-вече. Постоянно ме вдъхновяват различни неща, най-вече въображението. Всичките ми произведения са вдъхновени от хубави преживявания, места, хора, идеи, които съм претворила най-вече с въображение.

Пътувала си доста у нас и в чужбина, според теб доколко сме развити културно тук, в България?

Развити сме, според мен. Има много хора, които са интелигентни и се интересуват от изкуство и от много други неща. Естествено има и такива, които не го правят. Всъщност, това е така навсякъде. Мисля си, че навсякъде хората имат едни и същи проблеми, говорят и се вълнуват от едни и същи неща, негодуват.

Като че ли испанците малко повече се интересуват от културен живот, но в момента и в България има много хора, които се интересуват и се опитват да развият културата, за да не замре.

Случвало ли ти се е да се събудиш и да седнеш да рисуваш?

Постоянно! Случвало ми се е да се събудя и първото нещо, което направя, това е да хвана четката и да започна да рисувам. Много често ми се случва да си легна вечер в леглото и да започнат да ми се въртят в галавата някакви идеи, но съм уморена и не мога да стана да ги направя. Ставам на другия ден и ги почвам. Постоянно ме връхлитат и нападат разни идеи. След изложбата подготвям куп други неща и проекти.

На какви хора биха се харесали нещата в изложбата ти?

Определено, сега като размишлявам, изкуството не е за всеки. Не всеки може да го разбере, защото не е адресирано към всеки. Моите неща биха се разбрали от по-младите и разкрепостени хора. Създадени са чрез въображение, няма никаква класическа рисунка, която по-възрастното поколение може би ще разбере повече.

Не ти ли е трудно да се разделиш с творбите ти, все пак са част от теб?

Между другото, трудно ми е доста. Аз ги чувствам като мои деца, те са плод на моите идеи и труд. Но е хубаво да радваш и хората. Не знам, творчеството е нещо двустранно - изразяваш себе си и своя вътрешен свят по хубав начин, но крайният резултат е адресиран към хората, в които можеш да се видиш след това като в огледало. Някой път, когато съм рисувала нещо и не мога да го обясня с думи, защото се изразявам с рисуване, съм чувала такива обяснения от хората за нарисуваното, които са съвсем точни, дори ми отварят очите още повече за идеята.

Стените у вас изрисувани ли са или са с картини?

Изцяло са с картини. Аз рисувам много навън, за да могат хората да ги виждат нещата, да им се радват. Вкъщи има много платна и картини навсякъде, като изложбена зала е.

Кой е най-големият ти критик?

Хм. Може би аз съм си най-големият критик. И Ники, моят приятел, като автор и художник. Много си говорим с него за изкуство и за собствените ни творби, споделяме си. Той ми казва доста неща, дава ми понякога насоки. Но не го оставям много да ми се меси. Правя това, което си мисля, и не си се месим един на друг.

Покани читателите ни да посетят изложбата ти, която ще остане в Клуб "Таралеж" до 22 моември.

Наистина искам да дойдат много хора да видят нещата ми, защото смятам, че ще им въздействат положително - ще ги въведа в един много приказен и лъчезарен свят. Много обичам светли, ярки цветове. Ще се радвам да дойдат всякакви хора, не само артисти, бих искала да докосна съзнанието и на хора, които не се интересуват от изкуство.

В нашата галерия може да разгледате снимки от откриването на изложбата на Виктория Георгиева, както и част от творбите й. Ако сме успели да привлечем вниманието ви към този млад и талантлив художник, може да посетите нейното интернет пространство на адрес http://www.youmustbettersee.blogspot.com/.

Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg