Публикува хайку в чуждестранни издания и международни антологии и сборници, превеждан е на 13 езика.

Писател, поет, фотограф, с една дума – творец. Вижда знаците за големите неща в дребните детайли. Ангажиран социално и емоционално със случващото се около него. Срещаме се с Владислав Христов във Велико Търново, малко преди представянето на книгата му със стихове "Фи” /2013 г./ и съвсем прясно излязлата от печат поетична книга "Германии”.

Какво е "Фи”? Твоето божествено сечение?

Да, може да се възприеме и като божественото сечение, но и като знак на нещо съвършено, което ние не можем да постигнем. За мен поезията е нещо, което всеки път се мъчим да надскочим и все не ни достига нещо, но то служи като стимул да продължаваме напред. "Фи” в този смисъл е малкото, което не ни достига, и което ни тласка напред, освен всичките други значения, които има.

Къде е пунктуацията във "Фи”?

Не само в тази книга, аз по принцип, пишейки поезия, не използвам пунктуация. Това не е нещо ново, отдавна се практикува, на мен лично ми дава по-голяма свобода. По този начин не поставям на готово акцентите на читателя, т.е. не му казвам абсолютно всичко - къде да спре, къде да започне изречение, просто една по-свободна форма на писане на поезия.

Тя е вид рамка, която си премахнал…

Има типове поезия, които имат нужда от препинателни знаци, но при тази, коята пиша, мисля, че пунктуацията би спънала, така да се каже, читателя.

Някои стихове от книгата навяват усещане за раздяла и граница. Кое е ограничението в или на нашето общество, с което не се примиряваш?

Специално за раздяла и граница бих казал, че в книгата има доста осмисляне на смъртта като акт и като случване. Тя е продиктувана от загуба на близки хора и усещането за някаква граница и вододел се дължи на това.

А относно обществото, ние поставяме все повече граници. Вместо хората да разберат, че в днешно време преди всичко трябва да се връщат към човешката си природа, те поставят допълнителни прегради, както в общуването, така и във всяка една сфера на живота. Дошли са времена за общи дела и за взаимопомощ, защото обратното бързо ще доведе до много лоши последици за всички нас, хората.

Би ли посветил някое стихотворение на политическата действителност у нас и въобще имаш ли интерес към политическия живот?

Бих, защо не. Въпреки че това не ми е тема в поезията, представям си го римувано и доста хумористично, в традициите на 20-те години на миналия век.

Интерес към политиката у нас имам – бях на протестите в голяма част от дните /бел.ред.: срещу кабинета "Орешарски” от май 2013 г. до юли 2014 г./, и снимах, и ги отразявах. Протестите сформираха една нова протестна култура, въпреки че тази култура е камерна, тя е едно добро начало и говори за формирането на различен тип социална активност. В същото време много хора поради една или друга причина решиха да не участват и да премълчат, една голяма част от тях, за да запазят рабоните си места. Протестът даде надежда, че хората могат да имат реакция спрямо случващото се и в същото време бързо да се събират и обединяват за общи цели. За това помогнаха много социалните мрежи като "Фейсбук”.

Каква е темата на новата ти книга "Германии”?

Германии е в множествено число - за различните лица на Германия, където живях и имах сблъсък с тяхната култура, с начин на живот и манталитет. Книгата основно представя как един човек от Източна Европа е  избрал пътя да бъде в Германия и как това се отразява на мирогледа му. Това е книга реакция на този сблъсък и всеки, който го е изпитал, четейки я, ще разбере за какво говоря, а този, който не го е изпитал, ще може да предположи какви неща могат да му се случат там. Не само отрицателни, естествено, но и положителни.

Имаш множество публикации на твои хайку в чужди издания и три поредни години си сред най-добрите автори от този жанр в Европа. Мислиш ли да издадеш книга с хайку?

Да, имам материал сигурно за две книги, но от няколко години съм се отделил от писането на хайку, то изигра ролята си в началото за формирането ми като автор. В същото време, при издаването на такава книга ще трябва да се погрижа и за добри преводи от български на английски език. Да се издава книга с хайку само на български, не е добър вариант, при условие че подготвените читатели на тази литературна форма са предимно англоговорящи. Книга с хайку най-вероятно ще издам след големия сборник с кратки прози, който готвя за следващи години. Със сигурност след "Германии” ще си дам минимум една година почивка от издаване на книги. Не бива книгите да излизат на конвейр, това не е полезно нито за автора, нито за читателите.

Какво настроение е за теб хайку, ако се позоваваме на думите, че "Хайку не е поезия, хайку е настроение”?

Хайку е и поезия, но ни връща към наглед дребните неща от ежедневието. Дребни, но в същия момент – големи като знаци. За мен хайку е да се научиш, пишейки или четейки го, да виждаш знаците от ежедневието и те да те направят по-осмислящ света човек. Не само да виждаш случващото се, но и да разбираш кое го е породило.

 <<Sever.bg във Facebook>>