Животът на едно българско семейство, градинари от Поликраище, в Братислава през 50-те години на миналия век, никак не е бил лек /както и на много други хора/. Но с упорит труд, постоянство и отворена душа, Здравка Георгиева Байчева, заедно със своя съпруг Цвятко Трифонов Байчев, успяват да се наложат не само като производители и търговци, а заедно с други български градинари и българските словаци, преселени там от Плевенско след колективизацията през 50-те години на века, създават в чуждата държава една малка България и запазват езика, нравите и обичаите си по-добре, отколкото ние тук.

Историята на Здравка и Цвятко разказва нейният племенник – проф. Георги Георгиев от същото село.

Здравка Байчева произхожда от най-издигнатото семейство в Поликраище. Тя е дъщеря на Георги Попниколов Попгеоргиев и Мария Георгиева Попгеоргиева. Родена е на 24 февруари 1929 г. в Поликраище. Завършва основно образование в родното си село, а средно – в Горна Оряховица. През 1948 г. се омъжва за Цвятко Трифонов Байчев, също от Поликраище, който има градина в Братислава. Няколко месеца след раждането на сина им Трифон Цвятков Байчев през 1949 г., заминава с него при мъжа си. През 1956 г. се ражда дъщеря й Антоанета.

Животът на Здравка Байчева се заключава в непрекъсната работа в градината, на пазара, в домакинството и в грижи за децата и съпруга си, а по-късно и за внука си Борис. В началото, след пристигането си най-напред основно тя работи в градините, където се отглеждат чушки, домати, моркови, мерудия, керлабе, карфиол, зеле, кел (къдраво зеле), аспержи.

Трудът е много тежък и е свързан с големи физически усилия. В ранна пролет градината се подготвя за стопанската година. В Братислава пръстта е силно песъчлива, с жълтеникав отенък и лесно се обработва. Има плитка подпочвена вода и това спомага за напояването. Често пъти е достатъчно да се забие една тръба в земята и от нея може да се изпомпва вода. В началото това е ставало ръчно, а в по-нови времена – с електрическа помпа.

Местата, използвани за градини са близо до Дунава в квартала Петржалка на десния му бряг, до самата граница с Австрия, на срещуположния или където по-рано е имало ръкави на реката, които са пресушени, както е във Вракуня и Приевоз. Това е причината за наличието на толкова много пясък. Първо се подготвят фитарите, в които се засажда разсадът, копае се, полива се, тори се, пръска се с различни химикали, за да се предпази от вредители.

Градинарят постоянно е във вода, мокър, защото полива или мие зеленчуците. Когато вали, той пак трябва да си свърши работата, тъй като тя чака него. Бере се определено количество продукция и се подготвя за пазара на следващия ден. Здравка върши всичката тази работа, а с разрастването на предприятието се наемат и работници – местни словаци и унгарци, по някога и унгарски цигани, а също и българи – най-често поликрайшчани и украинки.

През 70-те години те започват да отглеждат и цветя – гладиоли, карамфили, ружи, след като синът й Трифон завършва Висшето земеделско училище в Бърно. Той купува семена и луковици от Холандия и Австрия. При цветята трябват особени грижи предвид на това, че има такива, които се отглеждат за точно определен ден – 8 март или различни християнски празници – именни дни, Задушница и т.н. При тях нещата са много отговорни, защото развитието им се ускорява или задържа, за да може да са готови за продажба точно за определения ден. Има и обработка със специални химикали.

Освен собственото си производство Байчеви продават на пазара и продукция, която са купили. С това се занимава Цвятко. Той пътува из селата на Житния остров – най-плодородната част на Словакия – на юг от Братислава до границата с Унгария. Ходи до Нове Замки, Комарно, Галанта и другаде. Основно взема картофи, а също и сезонни стоки като зелена царевица, например. Това е нужно, за да може клиентът с едно пазаруване да се снабди с всичко необходимо. Той търси удобство и когато няма картофи, отива при съседа и от него купува и останалото. Понякога пиперът или доматите не стават и се налага и те да се прекупуват.

Скоро Здравка научава езика и започва да продава на пазара. Това става нейното основно занимание. Работата в градината се поема от работниците. Съпругът й Цвятко ги наема и превозва до там. Най-често те са от близките села. Когато броят на пазарите се увеличава, се наемат и продавачки, в повечето случаи словачки ученички, техни съседки. На пазара продават и снаха й Трифонка и племенниците й Георги и Марияна през летните месеци, когато им гостуват.

Продавачът на пазара започва сутрин преди 6:00 и остава там 12, 13, 14 часа на ден. След прибирането на стоката "рамуването” вечер, непродаденото, се откарва на градината. Там се продължава до 23:00-24:00 часа, а понякога и до по-късно с подготовка за следващия ден – миене на пипер, моркови, мерудия, вързане на "гринци” – смес от парче керлабе, кел, морков и мерудия, която словаците използват за направа на супа, триене и подреждане на домати, подготовка на цветя и т.н. Спи се обикновено 4 до 4 и половина часа и отново се започва. Това е всеки ден, с изключение на събота, когато се работи до обяд.

Климатът в Братислава е много лош. В повечето случаи лятото трае около 1 месец и продължава до началото на август. След това започват силни ветрове и дъждове и стоящият на пазара непрекъснато е изложен на тях. Пазарите са на открито. Продавачът няма къде да се скрие и може да се предпазва от валежа само с дъждобран или с поставени зад него големи парчета полиетилен, за завет от вятъра. Дори и когато не вали, има силно течение и духа много.

Обикновено пазарите са разположени до големи квартални магазини за хранителни стоки, близо до спирки, където минават много хора и освен нужните им продукти – хляб, месо, масло, мляко и др., пазаруват и зеленчуци. Освен тях има и голям централен пазар, направен само за тази цел.

Едва през 80-те години на XX век в Братислава е изграден закрит пазар – Тржница и там условията са съвсем различни – направо като в приказките. В нея не духа и не вали, а през есента е топло. Градинарите почиват само през зимата. С развитието на международната търговия обаче някои продължават работата си и през този сезон. В известен период се подготвят и туршии в буркани и те също се търгуват.

Това е много тежка работа, свързана освен с безсъние и с големи физически натоварвания – вдигане на тежки щайги с различни зеленчуци, картофи и т.н. стоене прав много часове, понякога за целия 12-14 часов работен ден продавачът рядко има възможността да поседне на една щайга и отново трябва да скача, когато види клиент. Може малко да се почине от обяд до към 3, 3 и половина. След това хората се връщат от работа и идват да пазаруват.

Човек трябва да има добри езикови познания, за да се разбира с купувачите, да може бързо да съобразява, да бъде любезен, да се бори с конкуренцията, да може да смята точно на ум, да е готов да загуби днес, за да може да спечели утре, никога да не ощетява клиента си и да го уважава, да е силен, здрав, стегнат, да издържа на големи физически и умствени натоварвания, да не боледува, а ако е болен - пак да работи и да се лекува на крак. Това не е за всекиго. Трябва да има дарба.

Здравка прекарва десетилетия наред на крак на пазарите в дъжд, вятър, студ, пек, жега, при всякакви условия. Облечена с дебели дрехи против настинка, с дъждобран, забрадка, тя е на пост. Всеки търговец е запасал престилка и в джобовете се слагат банкнотите, в единия по-дребните, а другия по-едрите. Монетите са в кутия върху тезгяха – пулта. Обикновено това са 2 или 3 пулта – маси с покрив и отдолу с врати, където се заключва кантарът и някои от непродадените стоки. Понякога се добавят и шайги – бедни (сл. debna), върху които се слагат моркови, мерудия или картофи, ако стоката е повече. Обикновено отляво са коренатите стоки - моркови, мерудия, гринците, керлабито, после в средата са доматите в щайги и пиперът, сипан върху пулта, а отдясно са картофите. Отпред може да има зеле, кел и карфиол.

През лятото, когато от България идват гостите й, освен семейството на брат й, пристига и това на девера й и тя отговаря за изхранването на 15-20 души ежедневно почти два месеца. За всички тия хора трябва да сготви и да ги нахрани. Всеки ден пазарува за стотици крони, а в петък и събота за много повече. Храната е царска. Различни видове шунки, салами, кренвирши, всякакви сирена, топени, с гъби и какви ли още не пълнежи, кашкавал, хляб с кмин и без, рохлики (като кифли), най-различни видове напитки, млека, подсладени млека. Това е рогът на изобилието. Впрочем продавачът, ако е нает, има право да си купува за ядене неограничено количество храна, каквото пожелае от магазина. При голямото пазаруване купува и всякакви видове сладки, пасти и торти.

В празничните дни Здравка готви за всички домашни и гости – прави риски (шницели, покрити със сухар), словенска полиевка (супа от зеленчуци) с абецеда (с фиде с формата на буквите от латинската азбука), омачка с копър, кнедли, печени пилета, чудеса. Надали някой е посрещал гостите си - близки и съвсем случайни хора, по такъв царски начин. Това се отнася и до домашните.

Особена грижа са и гостите през лятото на 1968 г., когато Чехословакия е окупирана от войските на Варшавския договор. Постоянно се чува стрелба и се дават жертви. Всички спят с дрехите, камионът е пред апартамента им, готов за евакуация. Започва купуване и запасяване с храни, цели камиони с картофи се закопават в градината. Подготвят се за зимуване, защото не е ясно какво ще стане.

Освен всичко изброено, Здравка Байчева е голям общественик към Българското дружество в града и за своята дейност е наградена от Българското правителство с орден "Кирил и Методий”. Тя има особени кулинарни умения и готви както наши, така и словашки ястия. Нейният дом е отворен за стотици българи. В него те намират подслон и подкрепа. Тя е вярваща християнка и задължително всяка неделя ходи на православната (Руска) църква, разположена в центъра на града под замъка. Това е единственото й развлечение в тежкото ежедневие. Мъжът й Цвятко я откарва до там и чака, докато тя се черкува.

Тя много обича баща си, майка си и семейството на брат си, на които непрекъснато помага. Обича и целия си многоброен род – Попниколови и Карлакови. Гостуванията й в родния й дом всяка зима са най-големите празници тук. Тогава се коли прасето и цари най-голямото веселие. Баща й Георги, втората й майка Йордана, брат й Никола, снаха й Трифонка и племенниците й Георги и Мариянка, вуйна й Пауна, братовчедите й Георги и Маргарита, и жената на Георги Верка и децата му Данчо и Павлинка я чакат с нетърпение. При всяко идване тя накупува подаръци за всичките си роднини - лели, стринки, братовчедки. Пристига с пълни куфари. Всеки един получва от нея обувки, блузи, забрадки. Всеки е зачетен и уважен.

Семейството на брат й почти ежегодно пътува до Словакия и прекарва голяма част от летните ваканции в нейния дом. Едновременно с помощта, която й оказват в градината и на пазара, те имат възможността да усвоят словашкия език и да се запознаят с културата, обичаите, забележителностите и природата на тази страна. Тя много се гордеее с брат си и с това, че е директор винаги го представя на своите приятели и познати и изтъква неговото положение: "Môj brat je riaditel’.” (Брат ми е директор.)

На пазара успява на пазара да си създаде здрави приятелства, благодарение на своите качества, на честността в търговските отношения, на вниманието и уважението към клиентите. Те се тълпят при нея да пазаруват в началото зеленчуци, а по-късно и цветя. Тя е щедра, не само че продава и по-евтино, ами и подарява зеленчуци и най-вече цветя на клиентите си. Така успява да спечели хиляди хора и те пазаруват при нея, дори и когато стоката на конкурента е по-хубава.

В резултат на упорития десетилетен труд на цялото семейство, създават образцова, модерна градина. В нея изграждат оранжерии с газово отопление, в които отглеждат домати, пипер и цветя. Купуват си два камиона, фрези и всякакъв замеделски инвентар. Наетите при тях словаци и унгарци научават да говорят български. Тя им предава български рецепти за ястия. Словаци и българи заедно пеят "Моя страна, моя България” в парка пред нейното жилище.

Лично тя и нейното семейство успяват да се наложат сред елита на словашкото общество и за много учители, икономисти, лекари, доценти и професори е гордост да бъдат техни приятели. Една от нейните най-големи приятелки, Алжбета Фийслова, се занимава с особено старание с обучението на племенника й Георги. Тя е пенсионерка, която е била гувернантка в семейството на австроунгарски граф преди войната и говори три езика. Впрочем това е масово разпространено сред коренното население на града. Макар и да се считат за словаци и така да ги водят по паспорт, старите братиславчани говорят помежду си на унгарски.

Алжбета Фийслова разговаря с Георги на словашки и немски, прави му диктовки и го учи и на унгарски. Съставят триезична тетрадка-речник и в нея записват думи от всякакви области. Това се прави по два часа всеки ден по време на почивката, докато Георги е на пазара. При разговорите с майка му Алжбета й казва: "Gošo chce všekto vediet’. Aj to, čo leti, aj to, čo je pod zemi – všetko.” (Гошо иска всичко да знае. И това, което лети, и това, което е под земята – всичко.) Показва й картата на Китай и й казва: Toto je Čína. Ne vieš, čo je Čína. (Това е Китай. Не знаеш ли какво е Китай).

Вратите на домовете на тези хора са отворени за семейство Байчеви, които са посланници на България и спечелват за нея хиляди приятели в Словакия.

<< Sever.bg във Facebook >>