Една абитуриентка-отличничка на прага на зрелостта

Избрахме да ви запознаем със Свилена не само, защото е много чаровно, усмихнато и излъчващо момиче – това се вижда и усеща още в първите минути при разговор с нея. Тя е екстроверт, изпълнена с много мечти за бъдещето. Три пъти е била лауреат на национална олимпиада по испански език. Тя е сред 21-отличници на Община Велико Търново, които получиха признанието от кмета Даниел Панов в Музей "Възраждане и Учредително събрание" на 24 май.

Има цял куп грамоти и отличия за постигнати успехи. Повече за това какво провокира интереса й към "екзотичния" език, какви са бъдещите й планове за реализация и как младостта възприема "суровата действителност", ще научите от самата нея... 

Свилена, с какво те впечатли испанският език?

Още от малка си мечтаех да уча испански език. Любовта ми към него се роди от латиноамериканските сапунки и от песните и Езикова гимназия във Велико Търново беше единствения вариант, който можех да избера, за да осъществя мечтата си. Не съжалявам, че се записах там.

Какви ползи през тези години ти е донесло изучаването на испански език?

Най-голямата полза е, че се сбъдна мечтата ми да го изучавам. Участвала съм в доста олимпиади и състезания, пътувах много. Три пъти станах лауреат на националната олимпиада по испански език. Участвала съм и в многоезично състезание. Три поредни години съм се явявала в театрален конкурс на испански език в София. В него участват всички испаноезични гимназии в страната. Всяка година наградата е пътуване до различна страна.

Вашата трупа пътува ли някъде?

Ние не сме печелили голямата награда. Но сме били удостоявани с призове за най-оригинална творба, хора от нашия екип са печелили награда за най-добра роля.

От малка ли си инициативна, креативна, любознателна, с амбиция на победител – имаш доста дебела папка със събрани грамоти и отличия от различни участия?

Още от основното училище имам различни грамоти и дипломи. Участвала съм в разнообразни извънкласни дейности, постоянно ги сменях. Родителите ми не бяха много доволни от това. Но аз съм доволна – резултатите са налице.

Вече завърши, балът мина, до началото на студентските години има няколко месеца, през които ще работиш като аниматор на морето. Защо избра да работиш това?

След като кандидатствах и ме одобриха, за приетите аниматори бе проведено обучение. Донякъде то ми помогна за испанската настройка, защото учихме предимно латино танци. Аз ги харесвам от малка – те са ми били една от извънкласните дейности и смело мога да кажа, че умея да танцувам. Това ми беше едно от най-интересните неща на обучението.

Другото, което ми харесва, е контактът с различните хора. Бяхме голям екип и като цяло доста се сплотихме, защото изкарахме заедно две седмици, всичко правехме заедно и накрая ни беше доста тъжно да се разделим.

Само заради езика ли избра да учиш специалността "Връзки с обществеността" в университета?

Стори ми се интересно, макар да знам, че в България няма кой знае каква сериозна реализация с тази специалност. Но искам да правя това, което ми е интересно и ми харесва, защото, когато правиш нещо, което не ти харесва, нещата не се получават много добре. След това смятам да запиша магистратура "Журналистика".

Повечето млади хора се замислят за работа в чужбина – ти не обмисляш ли и такъв вариант?

Замисляла съм се... В 8-ми клас това ми беше мечтата – да отида в Испания, но с времето започнах да размислям и засега ще си остана тук. Планирам като студентка да се възползвам от програма "Еразъм". И, ако отида някъде, това ще е в Испания.

Къде се виждаш реализирана след приключване и на висшето си образование?

Засега в България.. Все пак има доста време - може и да размисля. Но, ако замина някъде в чужбина, със сигурност България ще ми липсва... предпочитам да пътувам за удоволствие, отколкото да се застоявам на работа в друга държава.

За какво мечтаеш най-много?

Да обиколя света. Обичам много природата и една от мечтите ми е да отида в Африка. Мечтая си да посетя и девствената природа на Южна Америка.

На екскурзия или по работа?

На екскурзия. След което да напиша книга с впечатленията ми от околосветското пътешествие. Досега съм ходила в две държави – Румъния и Италия.

В Италия ходихме целия клас с класния ни ръководител. Миналата година през април бяхме в Рим за три дни, след като спечелихме конкурс на "Тера Нова" за снимка на класа. Беше незабравимо изживяване, главно, защото бяхме целия клас. Видяхме доста забележителности - Колизеума, Ватикана (но не видяхме папата)... Покрай бала сега си спомнихме всички моменти, в които сме били заедно...

В Румъния бяхме за един ден, но пак успяхме да видим интересни неща. На първо място впечатляващия дворец на Чаушеско. Когато влязохме вътре, силно впечатление ми направиха уникалните тавани – различни са във всяка зала, според интериорния стил.

Разкажи малко повече за снимката, която е донесла победа на класа ви?

Представихме "живи букви" - ние си ги правихме, като се катерихме един върху друг, за да напишем "Тера Нова". Снимката ни беше публикувана в сайта им. Конкуренцията беше изключително оспорвана между нашия клас и клас от ПМГ "Васил Друмев" - учениците от Търново бяхме най-активни. Нашият клас беше на по-задно място, но имаше няколко дисквалифицирани класове от други градове, заради нечестно събиране на гласове, и това ни изведе на първата позиция.

Ти си сред признатите отличници на Община Велико Търново от випуск 2014 г. - какво е за теб тази награда?

Почувствах се много горда, когато кметът ни сложи лентите "Отличник на Община Велико Търново". Определено се чувствах важна и значима. Така се чувствах и миналата година, когато бях удостоена с наградата на Община Велико Търново "Изявен ученик".

В същия ден бях на олимпиада по испански и се наложи баща ми да получи наградата вместо мен, но въпреки това се чувствах много горда от признанието, което мисля, че напълно заслужено получих за труда си. И съм щастлива, че с моите постижения карам и родителите си да се чувстват горди. Надявам се да има още много такива моменти, в които да се гордеят от мен.

Като млад човек, завършил с отличие, получил признание за труда си и прекрачващ "прага към зрелостта", какво е отношението ти към днешната ситуация в България (след бала ти се проведоха евроизбори). Как усещаш тази държава?

Много хора, които са успели да извоюват нещо в живота си, не са забелязани и признати от обществото, за разлика от "важните" хора, които управляват държавата и които (в голямата си степен) нямат никакви заслуги към това общество. Не е добре да не се зачита мнението на доказани специалисти.

За пример мога да дам и училищата, които се различават по нивото си на преподаване. Има такива, в които има буквално подарени оценки и ученици, които не са учили през годините, завършват с по-високи дипломи, отколкото ученици, които са се борили и сериозно са учили, за да си изкарат оценките, но пак не са успели да изкарат 6,00 през годините. Критериите са много различни и това не е добре, и трябва да се промени. Като цяло образователната система се нуждае от "ремонт".

Кое е по-важно за теб в следващите 5 г. - сериозна връзка или сериозна кариера?

Сериозна кариера! Това е постижение за по-дългосрочен план и като цяло зависи от мен, а не от външни фактори. Когато постигна това, тогава бих искала да имам сериозна връзка, семейство, сватба...

Искреното и непринудено отношение на младите хора към света ги прави толкова истински - предлагам едно блиц интервю: 

Чувство на какво изпитваш, когато чуеш думата:

... "политик"?

Отвращение.

... "държава"?

Нещо неясно...

... "родина"?

Любов.

... "Левски"?

Герой.

... "Азис"?

Купон.

... "Народно събрание"?

Сбирщина.

.. "майка"?

Сигурност.

<< Sever.bg във Facebook >>