Най-богатата колекция от лични вещи на Левски пази музеят в Ловеч

На 19 февруари Исторически музей "Васил Левски" в Ловеч отбелязва 60 години от откриването си. За времето на съществуването си музеят сменя две сгради, а експозицията е преработвана четири пъти - за последно през 2008 г.

Музейната експозиция разказва миналото на Ловеч, който има значим принос в дейността на създадената през 1870–1872 г. комитетска мрежа в страната, известна в историята като Вътрешна революционна организация /ВРО/.

Отразени са борбите на българския народ за национално освобождение, както и разнообразната революционна дейност на Васил Левски. Тук е най-богатата в страната колекция от лични вещи на Левски. В музея се съхраняват неговата сабя, кама, малка печатница, фалшиви турски печати, квитанции, както и оригинален негов портрет от 1870 г.

В музея може да се види фотокопие от личното тефтерче на Левски, макет на Покрития мост в Ловеч, сребърни съдове от ХIХ век, които са принадлежали на семейството на Иван Драсов.

На 5 юни 1924 г. е създаден Граждански комитет "Васил Левски”, председателстван от д-р Никола Сяров, за възстановяване на Къкринското ханче. То е възстановено през 1926 г. и в него е уредена музейна експозиция. Официално открито на 10 май 1931 г., Къкринското ханче има честта да бъде първият музей в България, посветен на Левски.

Музеят "Васил Левски" е част от Регионалния исторически музей в Ловеч. Намира се в Архитектурно-историческия резерват "Вароша", в който къщите са с характерна народна архитектура от възрожденската епоха. Включен е в Стоте национални туристически обекта.

Музеят "Васил Левски" е създаден през 1954 г. Настанен е в къщата на Иван Крачула, баща на известния български националреволюционер Христо Иванов (Големия), в махала "Дръстене". Първата експозиция отразява живота и бурната дейност на Апостола през периода, когато е в Ловеч.

От 1996 г. уредник в музей "Васил Левски" и в отдел "История на България  ХV – ХІХ  век” при РИМ – Ловеч е Теодор Тончев, а от 2003 г. за екскурзовод е назначена Боряна Боева. Днес музей "Васил Левски” е един от най-посещаваните обекти на РИМ – Ловеч.

Сред посетителите на музея в първите години на новото хилядолетие са: президентите Йон Илиеску (Р Румъния), Желю Желев, Георги Първанов с Дипломатическия корпус в страната, вицепрезидента Тодор Кавалджиев и председателя на Народното събрание Цецка Цачева. Сред високите гости са заместник- председателят на "Съюза на приятелите на България” Виктор Шарапов и посланикът Анатолий Потапов (Русия), придружавани от Н.в.п. Ловчански митрополит Гавриил, Хелмут Палдер - съветник на министъра на правосъдието на провинция Бавария в Германия, първите дипломати на Китай, Белгия и Япония. Прага на музея прекрачват известни и забележителни българи, представители на различни сфери на науката, културата и изкуството – хора на духа.

Ето и малко предистория:

През 1873 г. Мария и Никола Сиркови прибират, укриват и съхраняват като по чудо неразкрития в Къкринското ханче от турските полицаи  архив на Апостола, зашит в самара на коня на Никола Цвятков. От изключителна важност в тази предистория е  онзи момент, когато в нея се намесва дошлият да практикува в Ловеч лекар – д-р Параскев Ив. Стоянов.

Изпратен сякаш от провидението, той разбира важното място и значение на Ловеч и ловчанци в освободителната организация и в частност в живота на Апостола, както и за подвига на  Тодор Кирков - Войводата, ботевите четници и опълченците. И докторът се заема да осветли това минало.

Стоянов става председател на комитета за въздигане паметник на ловчанските въстаници и председател на Ловчанското читалище "Наука”. През 1901 г. той осъществява рядка по рода си анкета с оцелелите съратници на Левски, с приятели на Кирков и други свидетели на събитията от това време и написва монография, която и до днес има научна стойност.

П. Стоянов отчита необходимостта от събирането на всички ценни свидетелства – вещи, документи и снимки, които представляват както важно градиво за историческото познание, така и реликви за бъдните поколения.

През 1901 г. той изготвя дълъг списък - "За музеят на читалището предмети, обещани за прибиране или подарени”, който съдържа 23 точки. Най-значителна заслуга при поставянето на началото на колекцията имат сътрудникът на Ловчанския комитет, очевидец на Къкринската голгота и другар на Левски в последния му път от Къкрина до София - Никола Цвятков и неговата съпруга Мария /бивша Сиркова/. Те, след като веднъж са предали на Захари Стоянов по-голямата част от съхранявания архив, отново се отзовават.

Никола предоставя документи, заедно с един револвер и три съоръжения (калъпи) за отливане на куршуми. Освен тях той предава и фалшиви турски печати и една примитивна портативна печатничка ( печатна форма ) – лични вещи на Апостола. "Това – отбелязва д-р Стоянов, – произлизаше от спасеното от самара на коня на Левски и скътано досега в скривалището им”.

През 1923 г. Димитър Пъшков дарява на музея оригинално фотопортретче на Левски от 1870 г. с негов автограф.

Личното оръжие на Левски – камата, е съхранена  от наследниците на Васил Йонков - Гложенеца, а сабята е запазена в Троянския манастир, откъдето през 1967 г. след административни разпореждания е предадена на музей "Васил Левски” в Ловеч.

През 1950 г. фотопортретът, камата, печатничката и три фалшиви турски печата са предадени на Музея на революционното движение в България. Девет години по-късно със заповед на Министерството на просветата и културата тези движими културни ценности са върнати там, където е тяхното място – музей "Васил Левски” - Ловеч.

Запазените по неизвестни причини през 1901 г.от Мария и Никола 49 броя кочанни квитанции са предадени през 1955 г. на музея от тяхната дъщеря Боцка Николчева. Освен нея ценни дарения на музея правят и наследниците на Ив. Драсов, М. Поплуканов, Христо Иванов-Големия,  Ив. Колев, Ф. Тотю, Хр. (Хицо) Лазаров и други родолюбиви наши съграждани, както и Кино Копрински от с. Орешака, които притежават чувство за памет и история. През 2009 г. Владимир Зиновиев Бубняк дари восъчна фигура на Васил Левски, изработена от екип на Музея на восъчните фигури в Санкт Петербург.

Трудно е да се предположи каква стойност и визия би имал музеят на Апостола  без колекцията от неговите личните вещи, която е най-голяма в България. Те са основен акцент – гръбнак на следващата  в историко-хронологическа последователност експозиция. Националната важност на нейната тема и съдържание, както и наличието на ценни експонати във фонда на музея му отреждат важната мисия на духовен мост между миналото, настоящето и бъдещето. Притежаващ национална известност, музей "Васил Левски” е част от визитната картичка на Ловеч.

Регионалният исторически музей в Ловеч ще бъде удостоен с почетния знак на общината за изключителния принос в проучването и популяризирането на българската историческа наука и във връзка със 120-годишнината от създаването на Музея и 60-годишнината на експозиционния му обект – музей "Васил Левски".

Почетният знак ще бъде връчен на тържествената церемония на 19 февруари, когато ще бъде отбелязана 60-годишнината на музея "Васил Левски".

<< Sever.bg във Facebook >>