Нова платформа за дистанционно обучение във ВТУ

Екип от Факултета по математика и информатика на ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" финализира първия етап от разработването на нова платформа за дистанционно обучение в университета. Проектът е на обща стойност над 400 хиляди лева. До края на тази година новата и съвременна платформа ще бъде факт. Това сподели за Север.бг деканът на факултета доц. д-р Мирослав Гълъбов. По думите му факултетът е един от водещите в университета по работа както по национални, така и по международни проекти. В момента преподаватели и студенти движат 4 национални и 4 международни значими такива.

Любопитен е фактът, че Факултетът по математика и информатика е първият във ВТУ, в който са поставени национални флагове в лекционните зали. Друг интересен факт е, че в него няма нито един външен преподавател. Още интересни подробности за историята и обучението във факултета ни разказа неговият декан:

Доц. Гълъбов, кога е създаден Факултетът по математика и информатика?

Факултетът по математика и информатика към ВТУ е създаден на 17 декември 1990 г. През 2000 г. се закрива, тъй като не отговаря на Закона за висше образование, поради недостатъчен брой хабилитирани преподаватели на основен трудов договор. С постановление от 24 февруари 2011 г. на Министерски съвет факултетът се открива отново, като част от структурата на ВТУ.

По колко проекта работи вашият факултет?

Общо са 25 проекта, но по-значимите са 4-5, сред които този за дистанционното обучение. Международните са 4: първият е по програмата Леонардо да Винчи за обучение на обучители в симулационен софтуерен пакет, чрез който се обучават студентите в специалности от "Стопанско управление"; вторият е по програмата "Еразъм" - "Европейски център за подобряване на връзките между младите хора"; третият е интензивна програма, която се провежда съвместно с университета "Питещи" в Румъния и касае развитието на Европейския съюз; последният е също интензивна програма с университета в Тампере,Финландия, по програмата "Еразъм" - "Дигитални социални мобилни медии в маркетинга".

От българските проекти имаме два на национално ниво. Първият е по Фонд "Научни изследвания" - "Устройство за безконтактно ултразвуково изследване на среди и материали". Този проект е в съвместен с други български университети - Габровския университет, Хранително-вкусовия университет в Пловдив и др. Вторият също е интересен, за електронно правосъдие: "Електронно управление и национална сигурност". Останалите са местни проекти.

На каква стойност са проектите?

Не мога да ви кажа обща сума, но местните, на университетско ниво, са на стойност около 3-4 хиляди лева, което е крайно недостатъчно. Преди години се отпускаха по 15 хиляди лева на проект на година. С настъпването на кризата сумите бяха редуцирани. Но пак е нещо, за да се реализират основните дейности по тези проекти.

Как подбирате студентите, които да включите в работата по някой проект?

Когато кандидатите са повече, ги класираме по успех. Нямаме проблеми с набирането на желаещи.

А какъв е средният успех на обучаващите се във факултета?

В сравнение с другите факултети нашите студенти имат по-нисък успех, което е проблем при участие за общежитие, за стипендии. Това се дължи на факта, че при нас дисциплините са доста по-тежки – има много математически дисциплини, което намалява успеха. Но имаме и отлични студенти, и такива, завършили с пълно отличие, но те са единици.

Колко студенти обучавате към момента?

Към момента общата бройка на студентите във факултета е 413. В бакалавърските програми се обучават 302 студента в три специалности – математика и информатика, информатика и компютърни науки. В третата специалност е най-голям броят на студентите. Специалността компютърни науки съществува само в още един университет в България – СУ "Св. Климент Охридски". Ние първи акредитирахме тази специалност.

Във факултета има и 7 магистърски програми и в тях се обучават 111 магистри. Две от тези програми се предлагат и в дистанционна форма на обучение и те се развиват много добре. Едната е "Информатика и информационни технологии в съдебната и изпълнителна власт", а втората, която е разкрита през 2013 г., е "Компютърни науки. Приложни компютърни науки". Обхванали сме всички възможни форми на обучение.

Имате ли обратна информация за професионалния път на ваши студенти след завършването им?

Да, имаме такава информация. Това е част от изискванията за акредитация. На тази обратна информация особено се държи. Създали сме система, вкл. и интернет базирана, чрез която получаваме обратната връзка. Имаме възпитаници, които работят в Европейския парламент, в световни софтуерни компании. По отношение на реализацията аз лично нямам притеснения за нашите студенти, защото специалностите, които предлагаме, са атрактивни. Някои от студентите си намират работа още по време на обучението, други след това. Но нямаме хора, които да не работят по специалността или пък да са безработни след завършване.

Казвате, че се конкурирате се със СУ – как се представят вашите студенти на национални състезания, какви изяви имат, какви призове са получавали?

Студентите ни участват доста активно във формите извън обучението. Основно това са олимпиади по математика и по компютърна математика. Освен това организираме състезания по информатика. Печелим доста призови места. Тази година имаме 4 втори места и 6 бронзови медала от такива състезания, което е добър атестат за подготовката на студентите.

Освен това тази година нашият студент Стефан Тодоров спечели Академичната награда на Община Велико Търново. Това е втора награда за нашия факултет. Първата такава награда, която спечели наш възпитаник, беше през 2005 г. Много се гордеем с това, тъй като борбата беше много оспорвана. Нашият кандидат спечели в комисията, която разглежда кандидатурите, с 3 на 2 гласа и това показва колко оспорвана е била надпреварата. Но той заслужаваше тази награда, защото отговаряше на всички условия, а е участвал и в много проекти и състезания. Имаше дори една публикация. Стефан е един от възпитаниците ни, с които много се гордеем!

Информационните технологии са бъдещето – всички виждаме, че компютрите са станали неотменна част от ежедневието ни. Има ли и доколко е голям интересът за изучаване на специалности за преподаватели по компютърни науки и информационни технологии?

Имаме една специалност с педагогическа насоченост - "Педагогика на обучението по математика и информатика". За съжаление в последните години кандидатите за тази специалност намаляват и ние не можем да запълним 15-те бройки, които са ни отпуснати като държавна поръчка.

Тази тенденция не е само в нашия университет. И в другите подобни университети със същата специалност, като Шуменския, Русенския и Софийския има сериозен отлив от тази специалност. Това показва, че тя не е особено атрактивна за младите хора.

Трудно набираме и докторанти. Това е третата форма на обучение. Предполага се, че когато човек защити докторантура, ние веднага можем да го вземем на работа.

Има ли проблеми в това отношение?

Да, въпреки, че в момента средната възраст във факултета намалява. Ние вземаме основно млади хора, но не е достатъчно, за да постигнем нивото, което искаме. Особено в нашата област. В момента средната възраст на преподавателите е 48 г., което, ако се погледне на база университета, това е едно от най-добрите постижения. Но, ако се погледне от друга страна, че тези специалности са доста динамични, то това е една възраст в "златната среда". Съставът за последните две години е нараснал с 5 нови човека.

Колко преподаватели има във факултета?

Общата бройка е 45, но ние стартирахме през 2011 г. с 40 преподаватели. И ще се стремим да запазим и в бъдеще тази тенденция. За това трябва да увеличаваме както специалностите, така и съставът, който ги поддържа. Това, с което се гордеем е, че ние нямаме външни преподаватели. За разлика от други факултети в университета, където броят на външните преподаватели достига до 70%, при нас този процент в момента е нула, което означава, че със собствени кадри можем да затворим целия цикъл на образование.

Вие сте водили дълга борба, за да отстоите поставянето на български знамена в аудиториите на факултета?

Да, ние стартирахме този процес. Към момента сме поставили българския национален флаг в 7 лекционни зали. Тъй като е свързано с някакво финансиране, идеята е на следващия етап, да поставим националния флаг във всички зали на факултета, те са около 30-ина. И, за да не ни обвинят в национализъм, предвиждаме поставянето и на европейски флаг, тъй като ние сме част от Европа.

Смятате ли, че само поставянето на националния флаг в залите за обучение, без да се говори за неговата роля, може да формира и да повиши чувството на национална гордост и отговорност у студентите?

Всички ние, вкл. и аз, сме ходили доста по света, посещавали сме много европейски университети и такива извън Европа и сме виждали, че навсякъде на публични места се вее националния флаг на съответната държава. Опиваме се и това е целта – с възможностите, които имаме.

Каква е реакцията на този акт от страна на студентите? Имате ли обратна връзка?

Това го направихме отскоро и до момента не е достигала обратна информация. Но определено направи впечатление, че има нещо ново. Според мен е добро, тъй като аз също стоя зад патриотичните идеи. Ще продължаваме да работим в тази посока.

Помага ли ви някой в тази дейност?

Много ми помага проф. Георги Георгиев. Той се опитва да постигне това нещо от 20 г. Аз се радвам, че сбъдвам мечтите на хора, като проф. Георгиев, който е известен със своето родолюбие и гражданската си позиция.

<< Sever.bg във Facebook >>