Проф. Петер Цанев: "Тетрис" е най-големият фестивал за съвременно изкуство по това време на годината"

"Фестивалът много находчиво е кръстен "Тетрис", което е една игра. Но в същото време това е една индустрия и даже една невроза. Всъщност ние не знаем, започвайки една игра, кога може да бъде преустановена и кога ние сме част от нея. Зависимостта на играча към играта става до такава степен важна, че той не може да бъде откъснат от нещо друго. Тоест, правилата на играта започват полека лека да изяждат правилата на живота", сподели професор Петер Цанев при откриването на първия по рода си фестивал за съвременни форми на изкуството "Тетрис" във Велико Търново този четвъртък.

Професор Цанев, който, привлечен от психологическите парадокси и основания на изкуството, представи своята инсталация "Преустановена скулптура" и изнесе лекция за обектите в модерната система на изкуството.

Пред многобройната публика той представи своята гледна точка за преустановен обект, който съществува около парадоксалното присъствие на една доминанта гледна точка. Той демонстрира в своята инсталация съвършенството на доминантната гледна  точка, поглъщаща триизмерната реална същност на обекта.

Север.бг, като медиен партньор на фестивала, успя да се срещне за кратко с професора:

Защо приехте поканата да се включите във фестивала "Тетрис"?

Самата концепция е много интересна. Мисля, че градът, където има един много силен Факултет по изобразително изкуство, се нуждае от такъв фестивал. Този фестивал съвсем логично може да се превърне в един център за случване на събития в областта на съвременното изкуство.

Кое е различното в него и защо си струва да се посети?

Няма много фестивали за съвременно изкуство във България, така че всеки подобен фестивал вероятно ще търси своята ниша. Това е първо издание и аз се надявам той да има успех. Но в същото време си давам сметка, че е много трудно да се задържи енергията да бъде продължено това нещо. Това, което го отличава са интересът  необходимостта от подобно изкуство.

Фестивалът се отличава по това от останалите форми на изкуството, че той е абсолютно свободен.  Той има много особена, експериментална, динамична, непредсказуема форма. Ето защо подобен тип фестивали се наложиха в съвременния свят, защото са алтернатива на по-музейния, галериен, каноничен модел за експониране и развиване на изкуството. Много от интересните неща се случват за първи път и са провокирани именно от подобен тип фестивали.

Какво всъщност представлява съвременното изкуство?

Съвременното изкуство е феномен, който едва ли някой ще се опита да опише. От една страна това е все по-разширяваща се област в повече сцени, форми, участници и публика. От друга страна - нещо сложно и вътрешно разслоено. Съвременното изкуство върви от чисто политически и крайно отричащи форми през действия, които са пряко свързани с настоящето, където истинско отражение на съвременния художник са проблеми на съвременния свят, до форми, които преоткриват духовното, мистичното по съвременен начин. Тук се намесват и модерните технологии, които някъде се сливат, а някъде, за добро или зло, си противоречат. Много посоки има съвременното изкуство.

Какво е мястото на обикновения наблюдател в това изкуство?

Точно тази връзка между публика и между твореца  е новият феномен в света на изкуството. Може би в никоя друга епоха досега художниците и творците не са си давали сметка, че конструират публиката. Може би никога досега не са се чувствали толкова зависими от нея.

Преди десетина години Франческо Бонами, голям италиански коратор каза, че настъпва времето на диктатурата на зрителя, че може да бъдат пренебрегнати много неща, но единственият, който не може да бъде пренебрегнат е зрителят. Той разбира се не визираше само, че изкуството от една страна е под силния натиск на туристическите индустрии, а че имаме нов вид зависимости между твореца, който също е зрител. Наблюдаваме феномен на автори, които работят на групи. В същото време имаме тенденция към все по-ясна отчетливост на отделните творци. Вече не говорим за явления, школи и тенденции, колкото за налагане на личностни визии. Вече не можем да говорим за теория и практика,  за публика и творец, говорим за цялостна конструкция. Публиката става все по-активна, което не означава, че творецът е пасивен, но тяхната връзка е комплексна.

В рамките на лекцията, с която открихте десетдневния фестивал "Тетрис" споменахте, че организаторите са се заели с едно доста трудно начинание.

Мащабът на фестивала е доста впечатляващ. Аз споделих с организаторите, че ми се струва, че в България това е най-големият фестивал за съвременно изкуство по това време на годината. Разбира се, имаше пролетта в София подобно събитие, но сега, във втората половина на годината, мисля, че това е най-големият като мащаб. Мисля че той е с национално значение. Според мен съвсем естествено "Тетрис" може да прерасне в международен.

Какво ще пожелаете на организаторите от сдружение "Идействие" и клуб "Таралеж"?

Пожелавам успех, защото има нужда от подобна енергия в областта на изкуството. Много трудно може да се даде съвет, защото е непредсказуемо в какква посока ще тръгне всичко. Може би да не отдават голямо значение на неуредиците и малките проблеми и да се опитат да превърнат всяка рискова ситуация, дори всеки неуспех, в предизвикателство на фестивала. Да не се предават в никакъв случай, въпреки богатата 10-дневна, наситена с много гости, програма. Всичко предстои, но нека не позволяват да се съмняват дори за момент, че ще бъде успешно.

Програмата на "Тетрис" е в разгара си. Вчера четиримата млади автори Зоран Мише, Горан Тричковски, Павел Целкоски, Васил Ангелов откриха изложба "Графика", която непременно трябва да видите в галерията на клуб "Таралеж". Съвсем скоро очаквайте при нас и интервю с авторите.

Тази вечер от 19 часа ще се състои представяне на "Доркбот София", след което ще започне атрактивният пърформанс "ДНК на думите" - Runabout project" с Албена Баева, Рене Беекман, Роман Рачков, Иванка Могилска.

<< Sever.bg във Facebook >>