Гео Калев: "Чрез куклите си достигам до общуване с хората, което иначе не бих могъл да осъществя"
Усмихнати, позитивно настроени и пъстри по душа бяха многобройните участници във Фестивала на уличните изкуства, който се проведе за втори път във Велико Търново през почивните дни. Пространството около Художествената галерия "Борис Денев" бе запълнено от улични търговци и занаятчии, представящи своите ръчно изработени красоти, художници, разнообразни музиканти, танцьори, акробати и десетки още артисти. Въпреки горещото време събитието премина под знака на изключително доброто настроение на посетителите, които се зареждаха от нестихващата енергия на изкуството, което представяха уличните артисти.
Голямо "Браво!" на организаторите от Клуб за културни инициативи "Таралеж" и "Арт лято" на събитието, финансирано от Община Велико Търново. Проявата е в подкрепа на кандидатурата на Велико Търново за Европейска столица на културата.
Трудно е изживяването от двата фестивални дни да бъде описано с думи, предполагам, че тези, които са били, ще ме подкрепят. Но пък в Север.бг ще ви представим поредица от интервюта с част от участниците във Фестивала на уличните артисти във Велико Търново.
Първият артист, с когото ще ви запознаем, е Гео Калев. Той е фотограф по професия, но го срещнахме в ролята му на кукловод на куклите Грозданчо и Чарли Чаплин.
Кой е Гео Калев?
Във Велико Търново съм по повод моето куклено хоби. Представям моите две кукли Грозданчо и Чарли Чаплин. Те са едни приятели, които обикалят заедно с мен по света и комуникират заедно с децата и хората.
Иначе с какво се занимаваш?
Иначе съм фотограф. Снимам в София студийна и извънстудийна фотография в Студио Фо.
От колко време си отдаден на хобито си?
Вече може би десетина години се занимавам с това и обикалям света. Това е хоби за улицата. Много обичам да стоя на улицата, на различни и нови места. И по този начин да разговарям с хората, които заварвам там. Мисля, че хобито ми е като чужд език, който аз обичам да практикувам. Чрез куклите си достигам до общуване с хората, което иначе не бих могъл да осъществя.
На какво те научи това общуване?
Научавам колко нещата са прецизни, колко хората могат да бъдат изразителни един към друг, като не използваме думи, като не използваме това какви сме и как изглеждаме, а се насочваме към това, което е най-важното според мен - споделянето на конкретния момент, да сме заедно, да си играем, да заварим нещо и всеки да види това, което вижда за първи път у единия и у другия и да си разменяме така наречените добри емоции, добри вибрации, казани по всякакъв начин.
Как успяваш да съчетаваш хобито с работата си?
Това е много лесно за съчетаване. Ето, аз съм с две раници. В едната има две кукли, а в другата - три фотоапарата. Съчетавам ги по този напълно прост начин. Когато говоря на единия език използвам едната раница, когато използвам другия - другата. Просто са ми интересни хората и ги разучвам. Предлагам им куклите си, за да се усмихнат. Всъщност най-ценното в публиката, която ме гледа, е това да остане и да е щастлива и приветлива.
Защо избра куклите?
Не бих казал, че съм го мислил, по-скоро го откраднах. Все пак това е занаят. Жена ми е куклен артист. Тя е много използвана, харесвана, активна, концентрирана и ми го даде. Аз от малък обичам кукления театър, започнах постепенно да манипулирам куклите и така създадох тези два характера.
Кой е Грозданчо?
Грозданчо е едно малко момче, което, ти ще видиш след малко (бел. авт.: действително успях да се запозная лично с куклата Грозданчо), си има своя характер и реагира по собствен начин. Той пише свой дневник (бел. авт.: успях и аз да намеря местенце и да напиша нещичко в него), обикаляйки света.
Предпочиташ да представяш куклите си на улицата.
Това е много малко и интимно шоу, което не бих искал да бъде на сцена. Защото, когато е на сцена, хората ме гледат отдолу, изолират се и се задоволяват само с това, което се случва. Аз се интересувам от техните реакции. Бих искал да бъдем много близо един до друг, защото моите герои обичат да общуват директно с другите хора, да си говорят с тях, да им казват някакви неща, да чуват какво мислят за тях.
Не сме ли дистанцирани от уличното изкуство?
Не, има хора, които се интересуват и харесва това изкуство. А масата хора всъщност не участват в такива проекти, защото масата хора си е масата хора. Те се интересуват от по-глобални и по-големи неща. Те са в задръстването, те чакат заплатите си, те се интересуват от "сериозни неща". И такива неща, които дори нямат цена не ги вълнуват. Защото уличното изкуство е нещо безценно, за тук не трябва да си купиш билет. Публиката е активна до такава степен, до каквато има интерес към това. Ако няма интерес - нито ще спре, нито ще отиде специално да гледа едно такова нещо.
А такива фестивали са много интересни, защото тези, които имат интерес, биха могли да видят много неща, които се случват и да преценят по какъв начин се развива общуването между хората. Дали го има изобщо или просто хората са клиенти единствено и само благодарение на търсене, предлагане и изгода? Биха могли да отидат да гледат една звезда, например световна, но не биха могли да се интересуват от това, че техният съсед се занимава с изкуство и не го забелязват.
Какво е мнението ти за града ни?
Той ме омагьосва със своето спокойствия. Усещам, че хората са щастливи сами по себе си. Един вид те са спокойни, за да бъдат щастливи. Всичко, което виждам е много красиво.
Вчера видях деца, които не очакваха да ме видят. Не очакваха да обърна внимание специално на тях. Когато започнах да играя с тях, на мен ми стана много приятно. И времето, прекарано с тези деца, мина изключително бързо, защото моята кукла беше в действие, тя беше жива, тя комуникираше, все едно не бе на конци.
