Димитър Кабранджиев за моделизма и отказа от общуване

Срещаме ви с Димитър по повод на неговото хоби да сглобява самолети. В края на септември негов модел беше награден на Манта Модел Експо 2014 - изложба на стендови модели, организирана съвместно от Манта Модел Клуб и Регионална народна библиотека "Петко Рачев Славейков" - В.Търново. Какво усещане носят фините движения на четката по самолетни крила и отива ли си детето у нас с годините разберете от самия него.

Твой самолет е отличен в последната изложба-конкурс по моделизъм в старата столица. Как попадна сред участниците и какво представлява твоят модел?

Конкурсът се организира от Манта Модел клуб, които правят поредна изложба във Велико Търново. Направи ми впечатление, че има доста професионални модели, не само самолети, а и сгради, кораби. Моят модел е в категория Първа световна война – "Fokker Dr.1”, триплощник, известен като Червения барон. На тази изложба аз дори не присъствах, моят приятел Владо Балджиев занесе модела, тъй като бях извън града. Той пък участва в категория кораби и също спечели награда.

Колко време ти отнема направата на един самолет?

3-4 дни, ако правя само това в продължение на 4-5 часа. Това е примерно време за самолет в мащаб 1:72. Има технологично време на съхнене на лепила и бои, не може всичко да се направи на един път. Боядисването не става веднага след като сглобиш модела, има детайли, които се боядисват предварително, като например седалки, педали и пултове за управление в самата кабина.

Откъде толкова търпение за това занимание?

По принцип съм много нервен човек и затова се заех с това нещо. Иначе страстта ми към сглобяването е още като ученик. Преди, да кажем, няколко десетки години /смее се/, ама тогава имаше само съветски модели и такива от Германска демократична република. С много ниско качество бяха самите заготовки – не пасват части, други липсват. Нямам поглед другите производители какво качество са постигали тогава, но сега смея да твърдя, че руските модели "Звезда” са едни от най-добрите, добри са и японските "TAMIYA”, също и италианските "ITALERI”.

У нас масово са разпространени германските хоби модели на "Revell”, като аз използвам трета степен на трудност. При нея няма много детайли, но пък има специфични неща, които затрудняват сглобяването.

Само самолети ли сглобяваш?

Не се ограничавам само с тях, сглобявам и коли, влакове, интересен ми е моделизмът като цяло. Най-важното за мен е самият модел да ми хареса. Предпочитам обаче самолети от Първа и Втора световна война. Абсолютно непрофесионално се занимавам и нямам амбиция да печеля награди. Професионалистите работят със специални инструменти, боядисването става с аерографи, а аз съм традиционалист и карам с четките, всичко боядисвам на ръка, като така си успокоявам нервите.

 Може да се каже, че е нещо като терапия за теб?

Абсолютно е терапия, защото това е начин да си лекувам стреса, независимо дали е служебен или личен. В началото нямах търпение да завърша моделите, още като ученик развалих няколко от бързане. Тогава те не се оцветяваха, сглобяваш частите и лепиш декалите – това са лепенки с отличителни знаци, които служат за ошарване на самолета. Преди самолетите не бяха сложни за изпълнение, докато сега, ако се занимава човек сериозно, може да постигне добри резултати в състезателните изложби. Мисля, че всеки може да прави това, но ловкостта на ръката е много важна.

Има ли някаква мода в моделирането?

Това не е точно мода, но от известно време свастиката като символ не се използва при ошарването на моделите, замества се от триъгълник или квадрат. Обяснението е, че се свързва с Втората световна война и с фашистка Германия. Пренебрегването на тази част от историята е много неправилно според мен, както е казал Джордж Сантаяна*: "Тези, които не си спомнят миналото, са обречени да го повторят”, така и с този символ – защо е нужно да бъде забравен, заличен? Точно обратното – трябва да се помни случилото се и да се извадят поуките от него. Също така при моделизма се губи реалистичността, като се подмени символа на даден модел.

Говорихме за това, че от малък сглобяваш модели. Ти самият имаш дете. С какво според теб си играят децата днес? Изгубило ли се е нещо във времето?

Моето дете е прекалено малко още, но държи инструментите ми, чупи модели, което е добре /смее се/. Съвременните младежи обръщат повече внимание на техниката, което не говори добре за бъдещето на този свят. Тази пристрастеност на децата към компютъра на мен лично не ми харесва. Още повече, че и професията ми е такава - системен администратор съм. Разбира се, има млади хора, които се занимават с моделизъм, имат интерес, но са малко. Обикновено техните родители са моделисти и са започнали да се занимават с това покрай тях.

Ти работиш на компютър, но не ти харесва, че и децата искат да работят на него?

Аз съм един от малкото сред моите колеги, които са против новите технологии, защото в стремежа си да притежаваме все по-нови и по-бързи компютри забравяме как се общува с хората. Всеки сам за себе си решава, но според мен надпреварата за технологии ще доведе до истинско отчуждаване между хората. Всеки е виждал по парковете седнали двама-трима души на една пейка примерно и всеки си цъка нещо на телефона – няма какво да си кажат в реалното общуване. За мен една технология трябва да е достатъчна, за да помага на хората, а не да ги обсебва. Когато се стремим да купуваме най-мощния компютър или най-новия модел таблет просто защото комшията има такъв, това е някакво безумие. Днес животът е в интернет, ако нямаш регистрация във "Фейсбук” едва ли не ти не съществуваш, това е много тъжно.

Останало е нещо детско у теб …

Възрастта не е в календара, а в мозъка. Аз въобще не мисля да пораствам, защото да си голям, е голяма скука. Никаква веселба няма. Като порасна, няма да съм аз.

 ------

*Джордж Сантаяна /1863-1952/ е американски философ и писател от испански произход.

<< Sever.bg във Facebook >>