За котките, Фейсбук, съня и изкуството!
Котката Хриса Таралежкова е любимец на малки и големи посетители на клуб "Таралеж" във Велико Търново. Тъй като е важна личност от екипа на "таралежите", отскоро и тя си има профил във Фейсбук. За какво мисли една котка, какво обича и какво й прави впечатление - ето отговорите...
Име?
Казвам се Хриса. Това е рожденото ми име по майчина линия, ама сега напоследък ми измислиха и фамилия - Таралежкова , щото не можело така котка без фамилия. Имали нещо проблеми с Агенцията по вписвания и там разни такива глупости, та от скоро вече имам и фамилия.
Обичаш?
Най-много обичам да провокирам артисти. Това ми е нещо като хоби. Тук, в "Таралеж", всеки ден идват по 5-6 парчета - аз се правя на арт критик - обяснявам им това-онова по картините, с кой цвят прекаляват, коя е накриво... Ама по-любимо ми е да участвам в моноспектакли. Тогава иде и моят час пък и спектаклите вече не си остават моно, направо към стерео бият...
Не обичаш?
Хич не обичам, когато някой човек наруши "11-та Божия заповед", а тя е - "Само няма да ми са прайш". Много се ядосвам като ги видя разни, уж свежи и весели артисти - пък почват да ми се правят.... направо ми иде да им припикая гуменките, ама не го правя, щото са ме възпитавали. Не обичам и доносници, имаше един дребничък тип доносник и правеше проблеми на стопаните ми, добре че го игнорираха и вече не се появява тук.
Сънуваш?
Сънувам основно в черно-бяло. Те затова и ме карат да запиша графика във факултета. Ще видим, засега се отдавам на живописта , ама то това е друга тема....
Нещо конкретно?
Само изкуство, то какво друго да е като живея в галерия - арт инсталации, пърформанси, картини, скулптури, опера, балет. Не са ме водили още - не пречи да си го сънувам...
Любима храна?
Любима храна - то няма още такова животно. Може и да има в друга географска ширина, но тука - не. Иначе на скакалците хич не им прощавам. Ще си трая за врабчетата, да не ме усети някой техен защитник, че много опасни времена настанаха за хищниците. Навъдиха се хора дето искат да ни правят вегетарианци. Не им се сърдя, просто не са гледали достатъчно "National Geographic".
Любимо място?
На картата на България, любимо ми е във Велико Търново. Чух, че щял да става Европейска столица на културата. Нека стане, да дойдат малко културни хора и тука.
Влюбена ли си? Има ли около теб любим котак? Ухажори?
Тя любовта идва и си отива, най-хубавото е, че е все за кратко и не си навличам проблеми. Обикновено я практикувам пред галерията 1-2 мин. и спирам да се занимавам с глупости поне 5 месеца после. Има един Мангал (черен) ама е зле, те се навъртат повече ухажори и ухажорки за стопаните ми. Пък то като изляза навън - всеки почва да ми се радва, че и туристите от време на време.
Имаш си домашен любимец! Рибки! Повече им се радваш или се облизваш за тях?
Имам 4 домашни, галерийни любимеца, а миналата седмица Никсъна и Мишката им подариха аквариум, та сега се размножиха домашните ми любимци. Определено рибата сега е фаворит, то не се знае докога, както забравят капака на аквариума отворен...
Чувстваш ли се богиня сред толкова млади хора? Навярно много те обичат - Лили, Дамян, Ани и Ива?
Аз не се чувствам богиня, аз съм! Не е малко, че ме обичат, но може и повече. Дори като ме сритват понякога - пак го правят с любов, някак си. Виж, посетителите им, всички ме обичат, без Пешо Бояджиев, ама той, милият, има други проблеми на главата си.
Четиримата ли са ти най-големите приятели?
По неволя те, ама имам късмет, че са яки. Малко котки сами избират стопаните си. Познавам една кучка, Рея се казва, тя сама си е избрала стопанката и двете са много щастливи сега.
Защо си с профил във Фейсбук и какво обичаш да споделяш в социалната мрежа?
С профил във Фейсбук се сдобих след като ми измислиха фамилия. Казаха: "Щом има фамилия, вече може да има и профил във фейса". А споделям все важни неща, с дълбок подтекст, дето не са за всеки - особено ако е малодушен и повърхностен.
Какво е изкуството за теб и на какво ниво е днес?
Хубост. Това е изкуството. Тъй като от две години живея в галерия, имам много опит с всичко, което е свързано с изкуство. Особено с млади автори. Гледам, че напоследък младите не отстъпват по идеи и реализация на утвърдените такива, както и на чуждестранните - това много ме радва и виждам светлина в тунела. Идват много ценители, на които моята галерия и дом дарява Щастие. Виждам ги отстрани как се радват на живота, след като са го посетили.
Как "надушваш", кой в публиката е мъж и винаги сядаш в скута му? Поне така съм забелязвала, че при представяне на някой автор, скачаш в скута и то винаги на мъж.
Не знам откъде е тази информация, че сядам основно при мъжете. Не е така. Редувам ги. Момиче-момче или "Роднина - милиционер", имаше много хубав български филм за последното.
Но винаги сядаш в нечий скут. Забелязвала съм те. Не пропускаш?
Само там ми разрешават хората. По ми се ще да сядам по главите им - там не им харесва и се задоволявам със скутове.
Къде обичаш да те галят най-много?
По върха на ноктите ми е любимото място. Никой не се сеща обаче. Всеки гледа да се хване за козината.
Вярно ли е, че имаш седем живота? Или девет бяха?
Абе вярно, никой не знае колко живота имам, а на малко им стиска да опитат.
Имала ли си приключения, свързани с екстремни ситуации? Относно животите питам?
Няколко. Веднъж ходих до Сибир и там на стопа ме прегази един колоездач. Всичко стана за секунди. Сега вече всичко е наред. А другото по-интересно беше по време на събора на овцевъдите, край великотърновското село Арбанаси. Там се сборих с един коч, познай кой победи... После ядохме коч курбан.
Непукист ли си?
Абсолютен. Давам им пример и на другите и почти ми вярват.
Какво мислят за тебе кучетата?
По отблизо познавам само Рея и Адаша. Адаша мисли едно, а Рея друго, не мога да ги разбера особено.
Да бягаме ли щом видим черен твой събрат или да си плюем три път в пазвата? И носят ли нещастие черните котки?
Бягайте и плюйте едновременно на всички посоки. Бягането е една от най-полезните дейности, които могат да развиват хората. Плюенето по-малко. А черните котки носят основно бълхи, както и белите и някои сортове шарени...
Така ще правим вече...
Да.
На колко си години и имаш ли деца? Или една дама не се пита такива неща...
Не съм дама, а съм котка и съм на 3 години. Имам около 11 деца, от които към 5-6 все още са живи.
Колко често спиш? Нали котките обичате да спите много?
Не спя - само се правя, за да може хората да пишат глупости от рода на - котките спят през 90% от живота си ...
До нови срещи тогава и приятни сънища!
До нови срещи!
***
И нещо интересно още за котките и кучетата:
"Какво си мисли кучето:
"Какво ли не правят за мен хората! Мият ме, хранят ме, галят ме...Сигурно са богове!"
Какво си мисли котката:
"Какво ли не правят за мен хората! Мият ме, хранят ме, галят ме...Сигурно съм бог!"
или
Черните котки носят ли нещастие?- Зависи, дали си човек или мишка...