Планинският спасител: „Хората са по-отговорни, не подценяват планината!“

Настъпването на пролетния сезон и примамването на планината за излети ме провокираха за разговор с човек, чиято професия и призвание е да помага и да спасява пострадали и закъсали хора в планината. По всяко време на годината. Разговорът ни с Христо Ненков започна за всичко, свързано с планинското спасяване и стигна до Христо Проданов - българският покорител на Еверест, от чиято гибел се навършват 30 г. Ветеранът-планинар сподели още как се шегуват спасителите и какви са мечтите му за покоряване на нови върхове.

От кога сте влюбен в планината?

Хората, които ме заведоха и ме направиха планинар и алпинист, ме накараха да обикна планината, но да обикна и хората, които могат да имат проблеми в планината. Това ме закара в Планинската спасителна служба /ПСС/. Завършихме много сериозни курсове – ски подготовка, алпийска подготовка (катерене и спускане по скали), за да можеш да свалиш пострадал по скалите и много сериозно ниво на първа долекарска помощ, за да може пострадал в планината да се обработи максимално добре медицински – кръвоспиране, шиниране при счупване. Това са много важни неща. Всичко това е заложено в подготовката на планинските спасители. И всичките те са изключително добре подготвени.

От колко човека е великотърновският отряд?

Отрядите в нашата област са два – великотърновският, който е от 12 човека (10 действащи спасители и 2-ма доктори) и един 10-членен състав в Елена, който държи еленския отрязък от билото на планината. Тяхната база е "Чумерна", а нашата е в района на връх Грамадлива. Спасителната ни база там е една от малкото добре оборудвани бази в България, където в събота и неделя излизат по 1-2-ма планински спасители и дават наряди. Ако се получи сигнал от централата, базата или спешния телефон 112, че в района на нашата база има произшествие с пострадал, спасителите веднага се обаждат и вдигат отряда под тревога. Те тръгват първи да търсят пострадалия и да започнат обработката.

Всички сме гледали много емоционални и вдъхновяващи филми със спасители – какво остава скрито в действителност от работата на планинските спасители?

Колегите във високата планина – Пирин, Рила и до някаква степен Родопи, са много натоварени, защото там районът е изключително динамичен – много хора, много туристи. А Пирин и Рила са с много високи върхове, опасностите от лавини са големи. Снежната покривка достига до метър-два в района на "Иван Вазов" в Рила. При нас са по-разлати и заоблени върховете. Но опасността не намалява. Това предполага успокояване и отпускане, отделяне на групата по време на похода по друг маршрут и след навлизане в мъгла, в непознат район, с изненадващо мек сняг, който е до кръста, групата спира. Силите на децата и на възрастните хора свършват и става проблем.

Имали ли сте през този зимен сезон такива тежки случаи?

Специално този сезон не, може би поради това, че атмосферата в планината беше по-нормална. Имаше моменти през януари и февруари, когато въобще нямаше сняг. Беше топло, както и в града. Не сме имали проблеми, винаги покриваме района. Наши спасители участваха като консултанти към групи, наблюдаваха движението им. Имахме и много профилактична дейност, която я оценяваме на много високо ниво.

С помощта на медиите превенцията изигра много голяма роля. Намирахме форми и начини в петък да подадем информация за ситуацията в планината през съботно-неделните дни. През последните години отбелязваме спадане на травматизма в планината. Хората започнаха да се съобразяват, да стават по-отговорни към себе си, към семействата си – не рискуват, не се надценяват и не подценяват планината. От спасителната служба отчитаме, че това е причината рязко да намалее травматизмът в планината.

За колко време, при необходимост, се събира отрядът?

Според методиката, при получаване на сигнала поне 10-15 минути се уточнява и се прави проверка на случая /защото има много случаи, когато се подхожда шеговито, несериозно и провокативно/, като се връща обаждането на телефона, от който са ни потърсили. Изискват се данни от родители, близки. Обаждаме се и на тях да попитаме дали тези хора са в планината, дали наистина отговарят на описанието. През това време колегите от екипа се информират и до 35-40 минути отрядът се събира в района на Червен кръст. От там вземаме специфично имущество – колички, шейни, въжета, специално оборудване и със служебен или частен транспорт (който после се компенсира) излизаме в подадения район.

С какви характерни особености във вашия район трябва да се съобразяват туристите?

Нашият район е изключително интересен по отношение на скалисти местности. Имаме огромни скални масиви в района на Преображенския манастир, особено "Остето" - влизането откъм Стара Загора в скалистия каньон, където сме излизали много пъти, за да спасим ученици, млади хора авантюристи, които са се пробвали да се изкачват. Но, стигайки до височина 5-6 м и обръщайки се назад, се стряскат – нагоре е по-лесно, защото виждаш къде вървиш, а назад нямаш никаква видимост. Идва паниката, телефонът и започва акцията.

Това ли е най-опасното място?

През дългите зимни месеци хората се зареждат с енергия и пролетта ги дърпа да излязат сред природата. Затова апелирам да внимават и да не отиват по венеца на скалистите райони, да не надничат, да не се пробват да стигнат до някое хубаво цветенце на ръба на скалите или под тях, защото там е изключително опасно. Всичко става светкавично, за части от секундата и последствията са за цял живот.

Добре ли сте екипирани, имате ли всичко необходимо, което е нужно за стабилна и пълноценна работа на планинския спасител?

Отрядът е сравнително добре екипиран. Нямаме забележка в това отношение. Имаме специфична служебна инвентаризационна част, има и лични дрехи и частни съоръжения. Екипировката ни се раздава от централата в София и е на ниво Австрия, Франция, Швейцария, които са на светлинни години пред нас в планинското спасяване.

Хора с какви професии има при вас?

Преобладават млади хора. Новият началник на службата е строителен техник, работи в строителна фирма. Двамата лекари – д-р Русанов е шеф на АГ-отделението в Търново, д-р Михайлов е ортопед. Имаме момчета с частна практика в санирането на сгради. Има хора с лични бизнеси... основното е, че те са планинари. Всичките задължително са били алпинисти, добри скиори, защитили са изпитите в курсовете за планински спасители. Основното е любовта към планината, но има един нюанс, който е изключително важен и не във всички хора го има – това е съчувствието към пострадалия, към бедстващия, желанието да помогнеш на другия.

Задължение на спасителя е да помогне на бедстващите в планината, а кой е най-милият жест, който сте получавали за благодарност?

Хората винаги са реагирали изключително топло. Те са благодарни, обаждат се, срещаме се, искат да почерпят. Пращат до местните медиите благодарствени писма. Ние не сме спасявали пострадали на границата на смъртта, но сме изваждали хора от много сериозна ситуация, която при продължаването й, би могла да доведе до нежелан резултат. Усмивката и огънят в очите на човек, който е на сигурно място в болницата или сме го свалили в хижата, обработили сме го, стоплили сме го, превързали сме някоя по-дребна рана, е най-голямата благодарност.

Имате ли четириног спасител в отряда?

Не, при нас няма, защото издръжката на едно лавинно и планинско спасително куче, се равнява на 2-3 спасители. То се води на разкладка, на специален режим на хранене, лекарско наблюдение. По 4-5 пъти в годината трябва да се води на специални обучения. А и трябва определен спасител да се занимава с него. Той трябва да го гледа в къщи, а това е още един човек в дома. Макар че понякога то е много по-добро от човека.

Хората си мислят понякога, че могат да надвият планината. Проявява ли се това чувство и при спасителите /все пак и те са хора/ и това да е водило до грешки?

Голяма част от спасителите в нашия отряд са сериозни планинари и алпинисти. Част от тях са се качвали на 6000 м, на 7000 м. надм. височина. Покорявали са сериозни планински първенци в света – в Памир, в Кавказ, в Алпите. В планинарството и специално в алпинизма има една такава максима: "Най-добрия планинхар и най-добрия алпинист е живия". Така че моите колеги и приятели са изключително трезвомислещи хора. Стигайки до границата, когато решат, че няма да могат да покорят този връх или да преодолеят тази скала, са се връщали, защото знаят житейската истина: Планината, скалата и върхът ще бъдат още 1000 г. там. Те винаги могат да се върнат, но ако в момента рискуват, може би няма да се върнат.

Тази година се отбелязват 30 г. от гибелта на покорителя на Еверест Христо Проданов - отбелязахте ли по някакъв начин годишнината?

Наскоро бе направена много хубава излоба. Автори бяха наши приятели планинари - Иван Мутафов, изявен художник, завършил в нашия университет и преподавател в туристическото училище в Черни Осъм и Румен Воденичаров – изявен планинар, който ходи на трекинги в Хималаите. Годишнината от изкачването на Еверест бе отчетена и в ТД "Трапезица 1902" с походи, в Ксилифор, в района на х. "Грамадлива" или на "Кръстец". То се позабрави, малко се поразмиха нещата в новото време.

Любопитно е да се знае, че голяма част от нещата, които се използваха по време на експедицията, бяха изработени от алпинистите в клуба, който съществуваше към завод "Червена звезда". Голяма част от хората, които участваха в експедицията, са наши колеги и приятели. Те са прекрасни момчета. С част от тях сме изкачвали върхове и планини в България – Мальовица, Пирин. Експедицията в Хималаите беше успешна, въпреки че имаше определени проблеми.

Велико Търново не е морски район, но как стоят нещата с водното спасяване?

Морски не, но сме район с изключително много водни обекти. От скоро имаме колежка, Румяна Христова, която се занимава с водното спасяване. Но, мисля, че и това спасяване върви в добри насоки. Организират се по 2-3 курса на година с много висока посещаемост. Има области в България, които са не по-малки от Великотърновската, но се "огъват" по отношение на водното спасяване.

Може ли да се каже, че планинските спасители са чешити? С какво обичате да се шегувате?

Те са отворени хора, веселяци, контактни. Не са обидчиви. Стоят над тези неща. Вечер в хижата обичат много да пеят. Имаме пълни торби с вицове. Шегуваме се кой как се е огънал, като сме тръгнали да се изкачваме – кой забравил да се върже с въжете, защото вечерта прекалил с песните; друг си забравил водата или чая в раничката, като катери; трети забравил да си върже обувките – такива истории. Но са изключително весели и задушевни и в никакъв случай хората не реагират агресивно или конфликтно. Готови са винаги да помогнат както в планината, така и на улицата при аварирала кола или при паднал човек. Както винаги – първи!

Половинките на спасителите как приемат олтдадеността на планината – като хоби или като задължение?

Те са го приели като чисто човешки навик да реагираш на проблема на другите. Ние много често сме заедно. Част от спасителите водят съпругите си на нашата база в х. "Грамадлива". Правим си събирания, на които се апелира да бъдем със семействата си. Там се прави весела вечеря, хората си разказват вицове, жените си обменят свои идеи за цветя, за семена, които ще засеят; мъжагите си говорят за направените от тях напитки, прибрани в мазите.

Планинарите са светли хора, неангажиращи, нямащи претенции, че са на кой знае какво ниво в обществото. Те са като пожарникарите и гражданска защита – хората, които при бедствие, земетресение, производствени аварии, се озовават на първа линия, т. нар. "червена зона". Там нямат право да влизат дори доброволците от "Червен кръст", които също са на много високо ниво.

По времето, когато беше голямото земетресение в Стражица, когато никой не искаше да наближи сградите, нашият отряд беше единственият, който влезе и изнесе пълното имущество от болницата. Докато влизахме вътре, още се тресеше, падаше вар и пясък, но ние бяхме с каски и... малко на риск и с вярата, че няма да стане точно на нас. Изнесохме цялото оборудване на болницата, което после беше пренесено в другите сгради. Това е – хората отиват, без да се замислят какво би се случило. Просто искат да помогнат...

Вие за какво мечтаете?

Времето накъсява, но бих искал да отида до Хималаите да ги погледна, защото вече е късно да се изкачвам някъде по-нависоко. Бих искал да отида до Нова Зеландия – там са едни прекрасни планини. Казват, че хората се пекат на океана, а после със самолетчето се качват в снежните планини да карт ски и да се катерят.

Кои планини и върхове сте катерил?

В Кавказ – Елбрус – най-високият връх в Европа, близо 6000 м., високите Татри в Полша, Чехословакия, в Алпите. Всичките планини и високи върхове в България – Рила, Пирин, Мальовица, Вихрен...

Чуждите планини като българските ли са?

Същите са... Има дребни нюанси, в които се вижда едно по-високо ниво на култура и опазване на природата. Специално в Полша, в Чехия... Планините са същите, но поддръжката и отношението на хората към тях е по-друго. Там навсякъде има малки къщички за птички, в които са сложени икони на Богородица и горят свещи. Така е в Алпите в Швейцария, в Италия и във Франция; най-много в Австрия... Но хората там имат чувство за съхранение. Вярват, че ако съхранят природата, тя ще им върне със същото и ще съхрани техния живот.

Интересното е, че минавайки покрай къща, не виждаш наоколо никого. Отпред има два гюма с мляко и кофичка. Всеки, който минава, си налива мляко, оставя шилингите в кофичката и си заминава. Нито млякото липсва, нито шилингите. За мен това е въпрос на възпитание през първите 7 години. Но се надявам и ние след време да постигнем това ниво на отношение...

<< Sever.bg във Facebook >>