Рашко Бонев: Търново е характерен със старите зевзеци

Два изрисувани трафопоста на Самоводската чаршия ме накараха да вляза в най-близкото ателие, за да попитам чия е оригиналната идея и кой е изпълнителят. Мъжът, който старателно и вглъбено изографисваше икона, ми отговори, че това е дело на млади художници, някои от тях негови ученици - решили да "разчупят" сивотата на еднообразието с багри и творческо решение.

Стана ми интересно, поисках да ми разкаже повече и за себе си, и за изкуството на иконописта и...така от дума на дума научих, че се казва Рашко Бонев, рисува от дете, но се е усъвършенствал и академично в това изкуство. Дарбата му е наследствена и обича да рисува на спокойствие в ателието си, но не по-малко обича да се шегува и кодоши. Така, по естествен път, го включихме като поредния "Чешит" в рубриката на Север.бг.

Разговорът ни тръгна не от заниманието му, а от това, че е усмихнат и непринуден, и води нормален разговор с непознат...

Търновци сме много усмихнати, но малко останахме. Приходящите в града са много, както в София - то не остана търновец. Малко са живите наследници на старите търновски родове. Аз съм роден тука, баба ми, дядо ми, майка ми - също.

Разкажете повече за себе си...

Рисувам главно икони в последно време. Но от икона до икона има голяма разлика. А тя е в майсторлъка, подхода към иконата, майсторското изпълнение. Да се придаде съответното излъчване на светеца.

Какво сте завършил?

Учил съм скулптура във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Завършил съм го 5 века преди Христа.

Толкова далече Ви се струва това време? Оттогава ли рисувате икони?

Не, аз рисувам от малък. Баща ми също беше художник. Основател е на търновската група на художниците. Цялото ми семейство са артисти - хора на изкуството. Сестра ми пееше в оперетата, племенницата ми е музикантка, малката ми дъщеря завършва в Музикалната академия в Залцбург, голямата завърши анимация, но рисува акварели.

Генът на изкуството е сериозно заложен у вас...

Сериозно е, да - наследствено. Но, ако не доразвиваш това, което ти е дадено като заложба, можеш напразно да си го чакаш да дойде. Имам колеги, които след като са завършили обучението си, не са пипали четка. Други пък чакат да ги осени творческото вдъхновение и муза и тогава се хващат да направят нещо. Изкарат една работа и смятат, че са гении. А успехът идва само когато има постоянство.

Вие имате ли си муза?

Муза?! Имам, разбира се! Няколко даже... Аз не мога само с една. Когато едната се поизразходи, давам й почивка и навлизам в друга муза. Под "муза" някои разбират само женския приятел в една връзка. А истината е, че това е нещо друго... Трябва да се почувства със сърцето и душата. Може да е птича песен или слънчев лъч...

Казахте, че Ваши ученици са нарисували трафопоста?

И мои бивши ученици, и студенти. Аз преподавах в СОУ "Емилиян Станев", но направих 60 г. и се пенсионирах. Ателието и студиото ги имам от близо 20 години. Работил съм и по Арбанаси - доставяше ми удоволствие... Пък сега вече на стари години по-трудно се изтърпява суетата. Малко повече спокойствие търся.

Излагате ли творбите си в изложби?

Наесен ще направя две изложби в "Рафаел Михайлов". Едната ще я посветя на баща ми, а другата ще бъде юбилейна за моята 60-годишнина. Имам покана през зимата да участвам в Залцбург с изложба на икони в Регионалната академия. Там преподават по мои икони източнохристиянско изкуство.

Това е любопитно. Създава се усещането, че чужденците като че ли се впечатляват повече от иконописта, отколкото българите?

За мене това е грешка. Българите приемат иконите сериозно и които имат възможност - си ги купуват. Чужденците приемат иконите за сувенири и като такива ги купуват. Не всички, разбира се, но най-сериозни са българите. Хубаво е в една къща да има икона - пази семейството, дома. Разбира се, сега отношението към християнството е друго, не както на времето.

Използвате ли нещо по-специално при подготовката за изографисване на иконата - основата изглежда много оригинално направена и предполага дълъг живот?

Използвам дърво, но подготовката е много важна, за да може иконата да е вечна. Е, поне още пет века, пък после ще видим. Дървото се грундира, лепи се подложка, след нея - златен варак, след това се рисува, слага се лаково покритие. Ако е нужно, се патинира.

Ще ви разкажа един случай...

Преди години от ателието ми бяха откраднати няколко икони, закачени на едно платно. На другия ден намерихме платното, без иконите, разбира се. Минаха се повече от две години. В района, където строяха хотел "Янтра", имаше магазинче за майсторите. Влизам да си купя цигари и гледам една от откраднатите икони. Познах си я по стила, а и си помня работите. Помислих, че някой я е подарил на продавачката и й казвам, че аз съм авторът. Тя се учуди и каза, че, когато копал за някаква постройка, мъжът й я намерил в шумата. Този път аз се изненадах. Беше много добре запазена. Две години беше престояла на агресивна среда - дъжд, сняг, слънце и не беше мръднала.

Чешит ли сте? Обичате ли да "разлайвате кучетата"?

Случва се, когато се срещнеш с приятели по чаршията, да се избъзикаш, да се помайтапиш. Дали съм чешит?  В различни ситуации, в повечето случаи - да. Има толкова неща, които ме определят като такъв...

Разкажете някоя чешитска случка...

Това става всеки ден, но не и когато се търси умишлено. Те стават спонтанно и на "прима виста". Става ситуацията и ти реагираш. Обикновено ти доставя удоволствие, освобождава ти се душата. Тука по Чаршията има много чешити - можеш да срещнеш всякакви. Но другите ти подават ситуацията, за да стане забавно. 

Разбирам, че добре си живеете на Чаршията?

Така е. И като казвате "Чаршия", се сещам за един пресен случай. Една жена минава и пита комшийката: "Извинете, това ли е Самодивската чаршия?". Аз се включих и й отговорих: "Самодивската, да! Само че самодивите избягаха, останахме само мъжките самодиви".

Това е - ситуацията ражда кодоша и чешитлъка. А Търново е характерен със старите зевзеци. Има специална книга, заглавието й е "Търновските зевзеци". Пълна е с легенди за тях и който иска да усети тази струна на старите търновлии, е хубаво да я прочете.