Ясновидката Магдалена: Доверявайте се на интуицията си - тя не подвежда!
"Обичам да комуникирам много с хората. Често при мен идват хора с проблеми от всякакво естество, като най-обсъжданата тема е ясновидството. Проблемите са многообразни и всеки търси разрешение по някакъв начин. Опитвам се да помогна. Надявам се, че тези хора, които са се обърнали към мен, са доволни."
Така започна разказа за себе си и уменията, които притежава Магдалена. Тя е млада жена, но прилича на току-що излязо от тийнейджърската възраст момиче. Погледът й е дълбок и проникновен, а излъчването - одухотворено и мъдро. Нещата, за които говорим, сякаш са известни на всички, но на практика се оказва, че когато ситуацията опре до личния избор, очакванията са някой (в случая психологът-ясновидец), да каже "лесната рецепта", с която животът да тръгне към по-добро...
Как разбра, че имаш ясновидска дарба и откога започна да се занимаваш по-сериозно с това?
Още от малка имах предчувствия. Едно от първите ми беше на 6 г. Впоследствие в тийнейджърската възраст, 15-16 г. , усетих такова нещо, започнах като на шега да боравя с картите и в един момент това, което излизаше на картите, се оказваше истина. После, в годините докато учех, започнах да се усъвършенствам. Това, което ме подтикна по-активно да се занимавам с ясновидство, са изследвания, които направих в София при Игнат Игнатов и те доказват наличието на такива способности. Според специалиста са способности от "първа класа".
Колко е тънка границата между психологията и ясновидството?
Прекалено тънка. Аз лично не мога да я определя, но нещата са взаимно свързани. Докато психологията изучава конкретния проблем на човека, свързан с душата, ясновидството разширява психологията и по-детайлно изследва минало, настояще и бъдеще. Но между двете има абсолютно преплитане.
След бума от хора с по-силно развити свръхсензорни възприятия през 90-те години на миналия век, сега като че ли малко "утихнаха" нещата. "Отсяха" ли се качествените ясновидци?
Според мнението на много хора голяма част от т. нар. "гледачи" са шарлатани. Но това е въпрос на личен избор. Човек сам го прави. Доста хора, които са идвали при мен, са попадали точно на такъв тип ясновидци. Чиста спекулация е от тяхна страна. Хубавото е, че наистина доста намаляха и не са така изявени, както преди. Може би хората се осъзнаха повече или пък са развили по-силна интуиция и усещат на кого може да се доверят и кой ще ги излъже. Всеки има интуиция и трябва да я развива максимално.
На Запад хората търсят психолози, за да излеят мъката си, у нас ясновидецът ли изпълнява ролята на "душеприказчик"?
За България точно това е характерно, че повечето хора търсят услугите на ясновидците (поне от практиката си съм го разбрала), отколкото да се доверят на психолози. Може би, напред във времето, ще имат по-голяма вяра и към лицата, които се занимават конкретно с психология.
Как живее сред "нормалните" хора човек със способности като твоите?
По-трудно, тъй като ние сме по-особени хора и не ни разбират много. Може да прозвучи грубо, но има "първичен тип" хора, които казват категорично: "Това се яде", "Това се пие" и т. н., но всяко духовно израстване, с което е свързан човек, преминава през различни стадии и етапи. В този смисъл ще намеся и прераждането. Аз лично смятам, че дарбите и способностите на човек по някакъв начин се унаследяват от предишни животи. Да оставим настрана наследствените фактори. Това, което човек е правил в миналото като работа, дейност, способност, дарба, се унаследява в този живот, за да може той да го доразвива и да върви все по-напред. Като цяло с по-низшите духовно хората е трудно да се комуникира. Но и начинът, по който един човек се изразява, с тона на гласа си, може да повлияе на отсрещната страна.
Легендарната българска пророчица Ванга не един път е "познавала" случването и на световни политически промени, Нострадамус също предсказва апокалиптични неща, макар и кодирано, прогнозите на Слава Севрюкова също са се сбъдвали - как ти обясняваш факта, че могат да се видят такива глобални проблеми с голяма разлика напред във времето?
Всеки ясновидец притежава различен тип дарба. Има ясновидци, при които основно темата е здраве, някои долавят повече миналото, други се концентрират в бъдещето. В случая наистина имаме едни много силни ясновидци, които се заемат с ролята да предскажат доста от събитията напред във времето. При мен дарбата е различна - аз мога да видя миналото донякъде, най-вече настоящото състояние на човека и какво предстои като цяло за човека. В зависимост от това какво съм казала, произтичат редица въпроси, свързани с едно или друго. Проверявам нещата по няколко пъти, за да се убедя конкретно в отговора и, когато той се окаже винаги един и същ, откъдето и да прегледам картите, казвам последната си дума.
До това ли опира всъщност истинското ясновидство - да видиш ситуацията, да я споделиш на човека и той да избере пътя, по който да върви или очакват ти да им кажеш какво точно да направят?
Често искат само да очертая пътя. Какво точно аз, ако бих била на тяхно място, бих направила. От там нататък те си решават сами. При истинското ясновидство истината е такова понятие, че я търсим навсякъде. Поне аз я търся навсякъде! За някои хора това е истината, за други това са врели-некипели, лъжи. Истината по този начин извира и излиза от мен - чрез силата. Моите способности са в границата на това, което казах. А какво очакват хората... Те постоянно искат - и още, и още..., да говориш, да отговаряш, непрекъснато искат много информация. Опитвам се, доколкото мога, да ги удовлетворя. Един сеанс може да протече час, час и половина - в зависимост от нуждите на човека.
Вече говорихме, че всеки се ражда с някаква памет за заложени дарби и способности (друг е въпросът дали ще ги открие в себе си и ще продължи да ги развива!). Ако все пак го направи, как може да се свърже с Висшия Вселенски Разум?
Само при едно условие - ако има желание да работи в тази насока. Ако не е готов и няма желание, готовност, воля да се занимава активно с това, по-добре да не го прави, защото разпилява енергията си. Трябва да е уверен, че иска да се занимава с ясновидство. Тогава той постепенно ще започне да се доверява на интуицията си, по-силно да разчита знаците около него, тъй като те са много. Който умее да ги разчита, не греши. Когато все повече започне да вярва в себе си и да намира отговорите на въпросите, които го интересуват, няма как да не развие интуицията. Но пак казвам, на първо място е нужно желание, готовност и всеотдайност.
Какви са твоите виждания за развитието на страната ни?
От опит мога да кажа, че доста хора идват огорчени от живота, а и сами виждаме колко несправедливост има. Засега нещата са в по-песимистична насока, доколкото всички сами следим, но аз съм оптимист и вярвам, че хората ще се обърнат към доброто и оттук нататък всеки ще си спазва задълженията. Ще си влиза в ролята, а не непрекъснато да се търсят конфликти един с друг, да си търсим поводи да се караме, да завиждаме, да злобеем - това е разковничето към рабирателството и успеха. Липсата на злоба, завист и да няма конфликти. Човек трябва да приема нещата такива, каквито са. Ако може да помогне на другия, има ли желание - да помогне, а да не вреди. За съжаление повечето са обърнати точно в обратната посока - да навредят на някого, което е абсолютна грешка. И това ни дърпа доста назад.
Българиинът е толерантен, обичлив, с отворена душа, широко скроен човек - в един момент нещата се оказват на друга плоскост - каква е според теб причината за такъв обрат?
И аз съм се замисляла над този въпрос и досега не мога да си обясня защо. По принцип сме доста гостоприемни, с богата традиция и история... Може би преди не е било така, но човешката природа се "видоизменя", българинът също.
Възможно ли е да е вид изпитание за българския дух, проверка за "родовата памет"?
В такъв случай сме доста "долу" - изпитанието не сме го издържали. Ако го погледнем от този ъгъл, много изпитания ни чакат. Наистина човек сам решава на кого какво да направи, как и по какъв начин (дали да помогне, дали да навреди). За съжаление при нас все още е доста застъпена лошата страна.
Какво мислиш за "непоисканото добро"?
Твърдо вярвам, че добро трябва да се прави. Когато пък е поискано, рано или късно на подаващия ръка му се връща по 10. "Възнаграждение" има и когато прави зло - като бумеранг той получава последиците от своите действия. Би трябвало човек да се замисли точно над този въпрос, над действията си, над деянията си, над поведението си спрямо другите, кога е прав, кога не е. А доста хора смятат, че само те са прави и край! Забелязала съм силна неотстъпчивост. Моментите, когато можеш да изслушаш другия, когато гледаш да се наложиш, когато го манипулираш... Това е също много важно и по един перфектен начин е свързано с психологията на човешките взаимоотношения.
Какво е твоето кредо в живота?
Незнам как точно да го определя... Да вярвам в себе си, за да преодолявам изпитанията по пътя си. Хората с такива дарби и способности преминават изпитания и това е така, за да могат да придобият още по-голям кураж, още по-голяма сила и вяра. "Вярвай в себе си" - може би това е моето мото в живота...
Какво би пожелала на читателите на Север.бг?
Да бъдат добри и да вярват в себе си. Да могат да се доверяват повече на интуицията си, защото тя не подвежда. Разбира се и на разума... да се получи един баланс между разум и интуиция или, както се казва връзка "разум - сърце". Да вярват в доброто. Смятам, че дори човек, който е правил зло, ще осъзнае рано или късно постъпките си. Аз самата съм имала такива случаи.
