Да научим повече: "Читалището в Драгижево - извор на живот"
Фейсбук
Мили са ни читалищата! Мили са ни и хората в тях, защото продължават "да палят" огънчето на духовността и да поддържат живи народните традиции, и обичаи. Мили са ни и децата, увлечени от самодейците - горди българи!
Ето защо, продължаваме да разказваме за читалищата - извор на живот или по друг начин казано - живецът на народа. Благодарение на тях културата, историята и театърът е жив в малките населени места!
Едно топло, уютно и будно кътче е читалището в лясковското село Драгижево.
В навечерието на Деня на народните будители колективът му подготвя хубав празник.
Поводът е кръгла годишнина - 120-та години от създаването на местната културна институция.
В концерта, тази вечер, 30 октомври, от 18.00 часа ще вземат участие самодейци и деца от селото.
Председателят Мария Петрова ще открие празника.
Ще бъдат поднесени приветствия.
Най-малките жители от детска градина "Вълшебство" ще сложат началото на програмата с рецитал за народните будители. По-големите, учениците от група за художествено слово ще поднесат драматизация по мотиви от народната песен "Де се чуло и видяло". Свои изпълнения ще представят домакините от Групата за обработен фолклор, а гостите от съседна Г. Оряховица ще се включат в програмата с балет и народни танци – гост-изпълнители са балет "Грация" и Танцов фолклорен клуб "Балканика".
Кога възниква читалището и каква е неговата история, разказва настоящия секретар и библиотекар Йорданка Димитрова:
"През 1888 година, на 19 декември - Никулден, местните учители в Драгижево успяват да изиграят пиесата "Многострадална Геновева” с дрехи и декори от Търновското театро при читалище "Надежда”. Тогава се поставя и въпросът за създаване на читалище в селото. Започват да се абонират вестници и списания, събират се книги, изнасят се беседи. На 14 януари 1894 година читалището е регистрирано под името "Развитие”. За негов пръв председател е избран Петко Генчев.
В бурните политически години преди Първата световна война председатели на читалището са Иван Петров, Иван Димов, Никола Шикаланов, Димитър Шикаланов, Цоню Хрелев. През този период работата на читалището преминава към фирма "Братя Ковачеви”. Тогава читалището се помещава в училището, през зимния сезон се изнасят пиеси. Идват военни години, част от населението е мобилизирано, други са на градина в чужбина и за известен период дейността запада.
След 1919 година започва оживена работа с театралния колектив и библиотеката. До тогава утрата и вечеринките се изнасят преди всичко в старото училище или в частните салони на Стефан Кумпелов и Марин Бешев, но след построяването на кооперативния салон в 1927 година възможностите нарастват.
Към читалището се създават групи от ученици-гимназисти, които оформят кооперативно-просветни групи - кръжок по готвене, кръжок по шивачество, подготвят се кулинарни изложби, работещи успоредно с читалището. Към читалището е създадено и християнско дружество, също и лекторска група.
Сформирана е и нова театрална трупа под ръководството на Георги Атанасов Братованов, която представя пиесите "Грънчари”, "Иванко” и др. С приходите от театрална дейност, коледуване, лазаруване и други християнски празници, се закупуват книги. Учреден е фонд "Книги за дарение” и за дарители, внесли от 5 000 лв до 10 000 лв ставали почетни членове на читалището, а портретите им били окачвани на видно място в духовната светиня.
През годините на Втората световна война всички читалищни форми продължават да работят. За активна дейност през 1947 читалището за първи път е обявено за национален първенец. Вдъхновени от признанието, читалищните дейци успяват да запазят това почетно звание и през следващите две години. През 1949 за пръв път е назначен платен читалищен организатор Йордан Епитропов.
Ентусиазмът, с който работят младежите е възнаграден отново през 1951 г., когато тържествено е връчено знамето за национален първенец на читалището. Това е повод и основание да се постави въпросът за изграждане на нова читалищна сграда. Идеята се приема най-бурно от младежите на селото, чиято организация тогава наброява 200 члена. Те са готови да дадат безвъзмездно своя труд, за да се осъществи мечтата им. Архитект на сградата е Симеон Дончев.
Сключен е заем с Върховния читалищен съвет, а за целта в селото е въведено самооблагането. Строежът започва на 2 май 1952 година, а в началото на 1954 г сградата влиза в експлоатация. В нея има голям салон за кино и театър, отделни помещения за библиотека, читалня, книгохранилище, детска читалня и няколко клубни помещения.
Днес читалището е притегателно място за общността на село Драгижево.
Вратите му са отворени за млади и стари. То е място за култура, просвета и информация. В настоящия момент библиотеката разполага с 12 000 тома литература. Има компютърна техника и възможност да се използва интернет. Певческото самодейно изкуство е част от миналото и настоящето на читалището. Художествени ръководители в онези времена са Стефан Попов, Димитър Млъзев, Васил Гладилов, Цветанка Христова, Георги Петров, Величко Димитров.
През изминалите години те натрупаха богат репертоар от народни и стари градски песни, благодарение на своя художествен ръководител маестро Цветанка Христова. Участвали са в певчески форуми с регионален, национален и международен характер. Носители са девет пъти на званието "Лауреат” от Старопланински събор "Балкан фолк”. През 2012 завоюват Първа награда "Златен Орфей” с участието си на Международния фолклорен фестивал "Евро фолк”- Приморско. През 2013 са отличени със сребърен медал на Балканския шампионат "Жива вода” 2013 в Хисар.
През последните 10 години своя дейност в читалището развива и Детска самодейна група, която се представя на местни и общински форуми. Разработването на проекти е друга основна част от дейността в читалището. Реализацията им е формата за осъществяване на различни начинания, свързани с читалищната дейност.
През последните години читалището е реализирало проекти по Програма "Българските библиотеки - съвременни центрове за четене и информираност”, допълваща субсидия за закупуване на народни носии и за ремонтни дейности. В края на 2011 приключи реализацията на проект "Изграждане на клуб по интереси за деца и младежи”. В обновените помещения от април до края на септември 2012 бе реализиран проект "SOS за лица и семейства в риск”.
През периода 2011-2013 г. в помощ на читалището работи и доброволката от Корпуса на мира Патриша Стайнър".
Продължавайте да живеете с духа и ентусиазма на дедите ни, както те са ги имали навремето!
Честит празник!
