Русенски занаятчия вижда бъдещето си на Запад
Явор Христов / Фейсбук
С Явор се запознахме в социалната мрежа. Оказа се интересен млад човек, който, за съжаление, както голяма част от младото поколение, не вижда бъдещето си в Родината, затова е напуснал пределите й и търси късмета си навън. Мечтата му да се реализира като майстор на занаяти изглежда по-реална в Англия, отколкото в България. Коя е причината един млад човек да не вярва на държавата? Защо, според него, начинът на мислене определя начина на живот? Явор дава своите отговори, а вие кажете дали е чешит…
Яворе, какво последва в Лондон - сърцето, интересите или нещо? Защо не остана в България?
Бях в Атина. За един час взех решението: "Отивам в Англия и това е! Да става, каквото ще става!" Един ден престой в София и - хайде на автобуса. Пътувах два дни и сега и пари да ми дават, няма да повторя. Мизерни, раздрънкани "морги" се движат по улиците на Европа. По моя оценка са 5-та класа автобуси.
Иначе България е чудесна като страна, но не и като държавно управление и, за съжаление, хората нямат бъдеще и развитие в страната ни. В България няма социална дисциплина. Завистта и корупцията, грандоманията и чувството "разделяй и владей" унищожават народа. За политиците да не говоря!
Те вместо да са зад гърба на хората, стоят "зад задника му" (надявам се ме разбираш)… Настройват социалните групи да се презират , няма го единството ни като народ, има етническа омраза и никой не гледа да се успокоят нещата - дори се засилват към още по-голяма вражда.
С какво се занимаваш в Лондон?
В момента раздавам рекламни листовки за недвижими имоти и спортни центрове, но ще сменям работата, след като уредя важен документ. Ще се занимавам с работа, която ми е по сърце.
Не възнамеряваш ли да потърсиш възможност за реализация според образованието си?
Учил съм насила, без желание. Умишлено държах ниски оценки. Не работя по специалността ми по образование - не ми харесва тази работа. Обичам да работя с дърво и камък - каменоделство. Имам интерес към занаятите. Искам да обработвам гранит и да майсторя мраморни изделия за кухни и бани, бар-плотове и аксесоари.
От колко време си в Лондон?
От септември 2013 г.,. Преди това бях 6 години в Гърция, но балканските народи са под всякаква критика като манталитет. Единствената разлика е, че в нашите съседни страни хората са много задружни и хуманни един към друг.
На какво се дължи това, според теб?
На много неща – непросветеност, незаинтересованост, възпитание, егоизъм, завист... Породени са от това, че, ако един не може нещо, гледа и другият да не може. Чувството за грандомания и комплексарщина е голямо - получава 400 лв. заплата, купува си автомобил за 5000 лв., живее на квартира с наем от 200 лв. и на къде е тръгнал? И той не знае! Безпаричието допълнително засилва тези пороци.
Бунтар ли си?
Донякъде, но допустимо, ако имам основателна причина. Но пак гледам да се размина дипломатично, имам дар слово.
Кой те научи на каменоделство и дърводелство?
От мъничък съм така. Помня когато си правех къщички от кибритени клечки с лепило и след това ги лакирах и боядисвах… На дърводелство повечето аз се учех сам и някой друг приятел дърводелец. На каменоделство ме научи един много добър приятел, който ми е като брат. Има си и цех за тази дейност. Той ме научи на всичко, което мога да правя с каменоделството.
Какви други занаяти владееш?
Обущарство. В Пловдив ме е учил в цех един арменец. Аз имах свое виждане за технологията на производство, но така и не си казах идеите - нямаше да приеме нищо.
Какво мислиш за развитието на българските занаяти у нас?
Има приемственост, но няма достатъчно оценяване. Не се цени трудът.
Тази кухня и маса със столове я изработихме заедно с приятели:
 |
 |
Причините които изтъкна преди малко ли са повод да не започнеш собствен бизнес в България?
Определено! Цялата система е само данъци без покритие и възвращаемост. За цени да не говоря. Китайската конкуренция е навсякъде и безпаричието не оправдава средствата и разходите. Монополизмът устремно е завладял България.
Смяташ ли да се завърнеш в родината си?
Само за малко ще си идвам - за по 10-15 дни в годината, колкото да се отпусна, да се насладя на красотата й и да се видя с мои хора, които са все още в България. Синът ми е на 18 г. вече и е активен спортист. Тази година завършва академично гребане в Спортното училище.
Какви са бъдещите ти планове?
Много неща обмислям, но не се вманиачавам, по ред на номерата. Първо да се види, че съм творец, да се оцени - тука в Кралството се забелязва. Чак тогава вече мога да предприема нещо по-сериозно - например да направя занаятчийско ателие. Освен това съм и майстор на теракот и шпакловка, замазки и мазилки, така че има какво да покажа и дам на Острова.
А Островът има ли какво да ти даде?
Има, да! Всеки има възможност за всичко, стига да е упорит, постоянен и да работи качествено. Наградата е за този, който съумее да запази и използва това, което му е дадено по правилния начин.
Излиза, че, когато има закони и се съблюдава спазването им, тогава работата върви, както трябва и всеки е спокоен за бъдещето си...
Тука законите няма как да се нарушават - има си и наказания, и глоби. Колкото е по-богат човек, толкова са по-солидни и големи глобата и наказанието. Расизмът тука е забранен на 100% процента.
Богатите не роптаят ли против солидните глоби?
Не, няма за какво... Ако роптаят, глобата става по-висока, така че .... няма как да роптаят. Всеки знае какви ще бъдат последствията от дадено нарушение и спазва законите.
Смяташ ли се за чешит?
Не знам. Това могат да го кажат хората около мен, но мисля, че до определена степен съм чешит.
За какво мечтаеш?
Труден въпрос... Искам хората да се ценят един друг, да са много солидарни и да има повече любов, защото само тя е в основата на искреността и чистотата. От нея тръгват и успехите, и всичко, за което може да се каже, че е хубаво и в материален, и в морален, и в духовен план. Но това е начин на мислене, а начинът на мислене е начин на живот…
