Днес, 4 май, се отбелязва международният професионален празник на всички металурзи, пожарникари и коминочистачи. Покровител на тези професии е западният светец Свети Флориан – австрийски християнин, канонизиран от Католическата църква.

Той е роден в градчето Енс (днешна Северна Австрия, тогава в рамките на Римската империя) през 250 г. Животът му протича в период на преследване на християните. Като млад Флориан е мобилизиран като войник в армията на тогавашния император Диоклециан. Едно от задълженията му е било организиране на противопожарните бригади.

Тъй като действал в защита на християните, е наказан със смърт – на 4 май 304 г. със завързан около шията камък е хвърлен в река Енс. В чест на Свети Флориан е изграден манастир и около него се формира австрийското градче Санкт Флориан.

Освен на тези професии, свети Флориан е патрон и на Полша, и на Северна Австрия.

Повече за професиите и отраслите на промишлеността

В България противопожарната дейност е част от състава на МВР. Школата по Противопожарна Охрана на МВР в гр. Варна подготвя кадрови пожарникари, а инженерно-командния офицерски състав се обучава във факултет Противопожарна Охрана във Висшата специална школа на МВР в София. Дейността е регламентирана със Закона за висшето образование, Закона за МВР, Закона за защита при бедствия.

Металургията на Балканския полуостров се развива самостоятелно в резултат на наличието на големи медни находища. Последното е потвърдено от откритото при експедиция през 1969 - 1974 г. в местността "Мечи кладенец” (Аи-Бунар) около Стара Загора. Тук е съществувал богат минен район, който е експлоатиран през IV-то хилядолетие пр.н.е.

Установено, е че на Балканите в древността са установени два големи центъра за добив и обработка на мед. Единия е в Рудна Глава (Източна Сърбия), а другия в района на Тракия, най-вече в селища покрай Средна гора. Откритите следи са от културата Коджадермен-Гумелница-Караново VI. През Средновековието рударството и металургията са най-развити в района на Чипровци от саксонски рудари. Тук те добивали сребро от полиметалните руди.

През 19-век и първите години след Освобождението цветната металургия напълно замира. През 1903 г. френска фирма получава концесия за проучване и експлоатация на мина "Плакалница". С това започва възраждането на отрасъла в България.

До края на Втората световна война той обаче остава слабо развит. Представен е само от фабриката за олово в село Курило, фабриката за черна мед на гара Елисейна и флотационните фабрики край Кърджали и село Средногорци за оловно-цинкови руди. В изброените предприятия годишно са добивани 14 хиляди тона оловно-цинкови и медни руди.

Добивът на руди на черни метали (желязни, манганови, хромови и молибденови) е първи етап от черната металургия в страната. Бил е познат по земите още от древността и е служил за основа на примитивната черна металургия в планинските райони, разполагащи с магнетитни пясъци по реките и дървесина като гориво.

По този начин възниква черната металургия в района на Самоков. Тук през Възраждането работят 25 видни (примитивни доменни пещи) и 21 мадани (примитивни мартенови пещи). През следните векове примитивна черна металургия е имало развита и в районите на Неврокопско, Кратово, Странджа.

За родина на първите коминочистачи се смята Дания. Според някои професията е интересна и лесна, но това съвсем не е така. Най-често тя се е предавала по наследство – от баща на син или била наследявана в рода. И до днес е така.

Някога комините били по-различни от сегашните и, за да станеш добър в професията си, младият коминочистач трябвало да чиракува при баш майстор. Тънкостите на професията изисквали преди почистването на комина да се научи начина, по който е построена къщата, за да се извърши качествено работата.

Професията е необикновена и може би в някаква степен е свързана и с Дядо Коледа, който влиза през комина и изпълнява желания. Според поверието, ако докоснеш коминочистач, цялата година ще ти е щастлива, здрава и късметлийска. Човекът, облечен с черно сако, с цилиндър на главата и с преметнато през рамото въже с метална четка е герой и в приказката на известния разказвач Ханс Кристиан Андерсен "Овчарката и коминочистача".