Момиче на колела омагьоса публика и сцена

За втора поредна година еленчанката Миглена Узунова бе наградена със статуетка за първо място на четвъртия "Турнир за купата на победителите. Победи на смелостта.” за хора с увреждания в Шумен, в началото на май. Тази година Меги омагьоса публиката в конкурса "Свободни светове” за "Завладяващо сценично присъствие” с "Монолог на една свекърва”.

В Шумен премериха сили състезатели от различни градове на страната и в отборни състезания по петанка и бирпонг, а също и в индивидуални дисциплини по дартс, маи, маори, холпул и др. Участниците се надпреварваха на тенис на маса, въздушен хокей, билярд, джаги и баскет-кош.  

Коя е младата дама и с какво запълва дни си?

Меги е на 29 години от Елена. Зодия Дева. Тя е студентка втора година, задочно във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", в специалност "Библиотечно-информационни дейности". Работи и към Община Елена по програма за хора с увреждания като технически изпълнител.

Участва и печели за втори път награда от турнира. Миналата година играе монолога "Госпожа Министершата" и печели отново. Тази - с "Монолог на една свекърва”.

"Условието в турнира беше участниците да са на инвалидни колички. Трябваше да се изпълни скеч, виц, монолог, стих или някакъв костюм само да покажеш. Просто да надскочиш себе си. Предразсъдъците към нас се много все пак", казва с усмивка Меги.

Текстът намира в интернет и го изменя малко. Тъй като пише стихове, успява да си го нагоди и според съвременната ситуация у нас. Монологът, който може да гледате ТУК, е актуален и изпълнен  с много чувство за хумор.

Меги е на 9 години, когато открива, че е болна. Следват ходене по болници, лекари и лека полека, бавно, но сигурно здравословното й състояние стига до... инвалидната количка. Заболяването е на периферната нервна система или болест на Фридрайх - губи равновесие, координация. Води се генетично, но в рода Меги слага началото му.

За заболяването й все още няма лек, а за операция не е мислила, защото е свързано със много средства. В следствие на болестта има гръбначно изкривяване, което всъщност само с хирургична интервенция може да се спре.

"Наистина ми е труден животът, но по принцип рядко се оплаквам. Загубих майка си преди две години, а тя много ми помагаше. Сега живея в блок на третия етаж, без асансьор и всеки ден ме смъкват и качват на гръб. Преди майка ми го правеше, а сега един ме носи, друг ми помага за тоалет. Имам право само на един асистент по програма, в случая "носача" ми. С личен превоз, най-често съседът ме кара за изпитите, а иначе попаднах на страхотни колеги и те ми пращат лекциите", разказва Меги.

В живота си среща всякакви хора, значителна част от тях проявяват толерантност.

"Категорично няма достъпна среда за хора като нас. Бях подала жалба в Комисията за защита от дискриминация срещу университета понеже до миналата година сградата, в която ми бяха занятията беше адски недостъпна. Оттеглих я след като ВТУ обещаха да я променят. Аз искам само нормално да уча, не да печеля облаги", допълва още 29-годишната еленчанка, която смята, че обикновените хора приемат инвалидите много скептично.

"Ние не сме по-различни от вас, имаме сърца - имате и вие. На нас дадено нещо може да ни отнеме повечко време, за да го свършим, но ще го свършим, може дори и по-добре, просто не ни подценявайте", казва Меги.

И допълва, че приема всичко като един изпит в живота. Има ли поправителен? Май, не, заключава тя и пояснява, че винаги трябва да си на ниво. Това се дължи на позитивното й мислене.

Обича много да пише стихове, чете книги и  шие гоблени, както и всички други занимания за един млад човек - разходки, забави. Радва се, че въпреки много трудности и самотата понякога, има много верни приятели.

Ето, едно от стихотворенията й:

Сама

И ето пак стоя сама,

не понасям таз безмълвна тишина.

Как искам с някого да поприказвам,

да го слушам, да разказвам...

Тъй мечтая да излизам, да се разхождам

и да тичам, да лудея и дивея,

да усетя, че живея.

А къде сте вий приятели, другари...

Къде изчезнаха и клетвите ви стара!?

Съвсем сама оставихте ме и сега...

И сякаш винаги самичка съм била.

<< Sever.bg във Facebook >>