Едно недомислено решение и пет проблема: какво следва от законовите промени за интимната връзка

Проблем 1: Спешното гласуване срещу правилника

По време на многочасовото заседание и след много спорове и процедурни хватки депутатите гласуваха на две четения дефиниция за интимна връзка. По предложение на БСП, след прегласувания и с решаващата подкрепа на депутатите от ГЕРБ, обаче първоначалният текст беше променен и в закона беше записано изрично, че интимната връзка е само "между физически лица от мъжки и женски пол".

Опозицията оспори многократно от трибуната искането на бившия правосъден министър и настоящ депутат от "Продължаваме промяната - Демократична България" Надежда Йорданова измененията в Закона за защита от домашно насилие да бъдат гласувани на две четения в рамките на извънредното заседание на 7 август.

Според правилника на парламента, това е възможно, но само когато в текста няма редакции. Самата Йорданова по-рано в заседанието обяви, че ще предложи нова дефиниция за интимна връзка, което определи като "техническа корекция". БСП опонира, че става дума за нов текст и той трябва да мине стандартната процедура на обсъждане в комисия преди да влезе за второ четене в пленарната зала. Въпреки това мнозинството успя да наложи решението си за експресно окончателно гласуване на текстовете.

Източници на "Дневник" от управляващите коментираха, че причината за бързането е било заради опасения, че забавянето може да доведе до отказ от окончателното приемане на текстовете, след като затихне общественото вълнение около случая в Стара Загора. В "Продължаваме промяната - Демократична България" не изключвали съвносителите на промените дори да се отметнат от дефиницията за интимна връзка. Самата Надежда Йорданова засега не е коментирала мотивите си да предложи двете гласувания да са в един ден.

В разразилия се дебат, БСП и "Възраждане" доминираха с познатите си тези за тайно прокарване на права за хомосексуалните двойки, обслужване на чуждестранни неправителствени организации, въвеждане на джендър идеология и др. Впечатление направи, че отпорът и защитата на предложенията от страна на депутатите вносители от "Продължаваме промяната - Демократична България", ГЕРБ и ДПС беше вял.

Въпреки принципната си подкрепа за промените, представители на неправителствени организации изразиха несъгласие с техниката на приемането им. Според адвокат Адела Качаунова от Българския хелзинкски комитет подходът е обезсмислил идеята:

"Гласуването в рамките на един е спорна законодателна техника и не биваше да се прибързва поради емоции. Това доведе до приемането на необмислен текст", казва тя.

И БСП, и "Възраждане" се заканиха, че ще атакуват законопроекта пред Конституционния съд, заради нарушаването на правилника. Юристи, до които "Дневник" се допита, прогнозираха, че ако това стане, е много вероятно текстове бъдат отменени.

Във "Фейсбук" конституционалистът Наталия Киселова коментира казуса като цитира мотиви към Решение № 8 от 2010 г. по конституционно дело № 2 от 2010 г.:

"Писмените предложения за изменение и допълнение на текстовете на законопроектите, които народните представители могат да правят между първото и второто гласуване в Народното събрание представляват участие на народните представители в законодателния процес, без което законодателството в една демократична държава не може да се осъществява. Конституционно недопустимо е в случаите, когато при обсъждането на законопроектите на първо четене в постоянните комисии или в пленарната зала народни представители заявят недвусмислено, че възнамеряват да упражнят правото си да внесат предложения по отделни текстове за второто четене, да се пристъпва към второто гласуване в същото заседание".

Проблем 2: Нужна ли е дефиниция за интимна връзка

Депутатите записаха в закона дефиниция за интимна връзка, но според юристи и експерти, е било достатъчно просто да присъства тази хипотеза, без да трябва да се записва определение:

Според промените, гласувани в понеделник, то гласи:

От него общо взето се разбира, че всеки, който подаде молба за закрила до съда, ще трябва да докаже, че е бил в интимна връзка, както и да докаже, че тя не е по-малко от 60 дни.

"Текстът е необмислен, защото интимна връзка не се нуждаеше от дефиниция изобщо. Ако нямаше дефиниция, е лесно всеки съдия да прецени. Това е човешка хипотеза, докато сега с тази приета дефиниция, още при завеждане на молба за защита, адвокатите сочат доказателства и то за продължителността от 60 дни минимум, за сексуалния характер на една връзка. Не разбирам защо трябваше да бъде вкарана", коментира пред "Дневник" адвокат Качаунова.

"Спокойно можеше да няма дефиниция и да се изведе от практиката. Както е със съжителството на съпружески начала, което в България не е регулирано и се извежда от практиката", казва Надежда Дерменджиева

Срещу фиксирането на срок се обявява и Надежда Дерменджиева от Българския фонд за жените - най-голямата организация в страната, занимаващата се със защита на правата на жените. "Не разбирам аргументите защо в дефиницията трябва да има някакъв срок, как и кой ще мери тези 60 дни и изобщо как ще се доказва? Какво става, ако някой пребие интимната си партньорка на 59 ден?", коментира пред "Дневник" тя.

Проблем 3: "Физически лица от мъжки и женски пол"

Най-голямата промяна в сравнение с внесените текстове претърпя дефиницията за интимна връзка. БСП настояваше през целия дебат да се запише, че това е връзка между мъж и жена. При първия опит предложението не получи подкрепа, но Иван Иванов от левицата призова за прегласуване. Тогава депутатите от ГЕРБ, които са съвносители на промените за домашно насилие, неочаквано промениха позицията си и с техните гласове текстът се прие. От партията засега не са коментирали защо са отстъпили.

"Най-големият проблем е с приемането на мъжки и женски пол в дефиницията. Което в демократична правова държава, част от Европейския съюз и от Съвета на Европа не биваше да се случва. Дори да се намери някой смел съдия, който да приеме, че в тази хипотеза може да става въпрос за еднополови двойки, в най-добрият случай, това ще доведе до разнородна съдебна практика, която в последствие ще трябва да се уеднаквява. А това предполага много години, през които еднополовите двойки няма да имат възможност за защита", коментира адвокат Качаунова.

Във "Фейсбук" адвокатът по наказателни дела Силвия Петкова обръща внимание на друг детайл от приетата дефиниция: от гласувания текст излиза, че ако е от ЛГБТИ общността, извършителят на насилие е по-малко общественоопасен от хетеросексуалния извършител. "Казано иначе, ако един гей мъж извърши насилие срещу партньора си, който също е гей мъж, няма да понесе никакви рестрикции на правата си, за разлика от хетеросексуалния мъж, който е извършил насилие срещу партньорката си", тълкува Петкова.

Проблем 4: Задаващи се дела пред Съда по правата на човека

Според правозащитници с приетата дефиниция се създават условия за неравно третиране и дела пред Европейския съд по правата на човека заради това.

"С приетите текстове насилниците в една еднополова връзка няма да търпят ограничения. За мен тази дефиниция е дискриминационна и подлежи на оспорване както пред Конституционния съд, така и пред Европейския съд по правата на човека", коментира Адела Качаунова.

Проблем 5: Последствията от нивото на дебата

Освен всички проблеми, следващи от приетите промени, проблем за наблюдателите и експертите, остава и нивото на дебата. Той показва, че все още "сме се подали на страха от несъществуващи неща", казва Качаунова.

"С всеки следващ дебат по темата домашно насилие и насилие над жени в Народното събрание лъсва отношението на повечето депутати - нехайството им за живота на жените, гнусните шегички, Вежди Рашидов, който си позволи да нарече жените к*рви, Георги Свиленски, който не се посвени да използва няколко пъти думата изнасилвам, хомофобията, пропита до мозъка на костите им", казва Надежда Дерменджиева. По думите ѝ всичко това е институционално насилие и доказателство колко много още работа има, за да се справи обществото с насилието.

Лора Филева, Дневник