Опознаването на Япония - тази далечна и загадъчна земя, разкрива много от своите прелести пред туристите. В няколко последователни материала се опитахме да ви предадем облика на страната с нравите, ценностите, разбиранията, природата, архитектурата и технологичния й напредък. За истинското лице на Япония ни разказва Марияна Георгиева-Гроссе...

Следващите цели на нашето пътуване бяха едната от трите най-представителни градини в Япония Коракуен, намираща се в град Окаяма на остров Хоншу и най-големият замък Химеджи, разположен в едноименния град на същия остров. По-бързо можеше да се стигне до там не като се върнем по пътя, по който бяхме дошли, а като пресечем морето с ферибоот до остров Шикоку и от там с влак да продължим към Окаяма.

Отдалечавайки се от Беппу бяхме много изненадани от обстоятелството, че всички японски пътници бяха насядали на пода на ферибоота, а не върху пейки или седалки, както бихме очаквали. Всъщност никъде не видяхме масово използване на столове. В повечето случаи хората седяха на земята. В началото морето беше по-спокойно, но скоро стана доста бурно и ферибоотът започна силно да се люлее. 

Наоколо се забелязваха множество малки островчета.

Пътуването продължи около два часа и половина. Пристигнахме в град Яватахама на остров Шикоку и оттам взехме влак. Любезността на японците, с която непрекъснато се сблъсквахме, достигна нови висоти. Когато попитахме едно случайно семейство, което посрещаше дъщеря си, как да стигнем до гарата и с какъв автобус да се придвижим, те ни качиха в собствената си кола и ни откараха за където бяхме тръгнали.

Линията минава по крайбрежието и пропътувахме около една трета от острова по нея. Всичко е плътно заселено и покрито със съвсем малки къщи. Няма разстояние от къща до къща и между селищата. Само няколко метра делят домовете. Дворовете пред вратите им са най-много до около 3 метра широки. В тях е паркирана малката японска кола на семейството. Това разстояние включва и домашната градина, която се състои от няколко нищожни по размери за нашите разбирания пластмасови саксии, в които растат различни растения. Най-често виждахме домати. 

Керемидите са сиви, с различни оттенъци от по-тъмни до по-светли. Към вътрешността на острова се виждаха бамбукови гори. Най-голямата забележителност там е огромният мост, който свързва Шикоку с Хоншу. Състои се от поредица от мостове, чиято обща дължина е 13 километра и 100 метра. Той е по-голям от този в Калифорния. Построен е през 1977-78 година. Има два етажа – по единия се движат коли, а по другия – влакове. Преминава през вътрешното море Сето и свързва пет малки острова. Пътуването по него трае около 20 минути. 

Блаженство! Закуска с белгийски лакомства. След еднообразната японска храна ориз и риба, нещо познато: печени вафли, покрити с шоколад. Приятна миризма се носи надалеч от белгийската пекарна, намираща се в непосредсвена близост до гарата на Окаяма и привлича току-що пристигналите с влака. С автобус пресякохме града и достигнахме входа на великолепната забележителност, към която се бяхме упътили.

Окаяма обаче не се отличава с никаква смайваща архитектура, освен с няколко високи сгради в центъра. Навсякъде все същите еднотипни ниски къщи със сиви покриви, каквито вече бяхме видели с хиляди по пътя си до тук. Все същите електрически проводници се кръстосват над улиците и същите трансформатори по стълбовете.

Изграждането на градината Коракуен в Окаяма е започнало през 1687 г. по нареждане на даймио Икеда Тцунамаса. Завършена е през 1700 г. Оттогава нейният вид почти не е променян. Тя е била предназначена за местния владетел, неговото семейство и за приемане на техни важни гости. Обикновеното население получава достъп до нея значително по-късно. През 1884 г. тази градина става собственост на префектурата Окаяма и е открита за обществеността.

През 1952 г. Коракуен получава специален статут по Закона за защита на културните ценности и се управлява като историческа културна придобивка на Япония. Тя се намира на северния бряг на река Ааши и част от нея е разположена на остров. Включва най-типичните черти на една японска градина – тревни площи, централно езеро, чайни, потоци, пешеходни алеи и хълм. Тя е проектирана в стила Каию ("живописна алея”), който представя на посетителите нов изглед при всеки завой на пътя.

Градината има два входа. Общата й площ от около 133 хиляди кв. метра, а само с озеленената й част обхваща около 18 500 квадратни метра. Това, което я различава от други подобни японски градини, са просторните тревни площи, които заемат значителна част от нея. Тук има също горички от сливи, череши и кленови дървета, чай и оризови полета. Някои от дърветата са оформени като птици, например жерави.

Голяма забележителност на градината и на Окаяма като цяло са японските цветни шарани "кои”, плуващи в езерото и потоците. Те са с различни окраски – бяло със синьо, бяло с жълто, червено със синьо и др. и представляват особен интерес за посетителите. Те са над двадесет вида и в езерото можеше да се види огромно разнообразие от тези риби. Шараните дойдоха до мене. Те се струпаха, показаха си главите над водата и можеха да се пипнат. Някои достигаха до 50 сантиметра и повече.

Град Химеджи, в префектура Хиого, е отдалечен на около един час с влак на изток от Окаяма. Тук се намира най-големият японски замък. Всъщност това е цял комплекс, състоящ се от 83 сгради. Той се приема за пример за средновековна архитектура на защитни системи от епохата на феодализма. Поради приликата си с бяла блестяща птица в полет, е известен още като "Замъкът на бялата чапла”.

Замъкът Химеджи е построен през 1333 г. на върха на хълма Химеяма. По-късно крепостта е разрушена и е възстановена през 1346 г. Два века по-късно тя отново е преустроена. Строителни работи са извършвани и през периода 1601-1609 г. Предполага се, че трудът, който е вложен тогава може да се оцени на 25 милиона човекодни.

Замъкът е разширяван и нови сгради са добавяни и през 1617-1618 г. За повече от 400 години комплексът Химеджи е останал непокътнат. Дори бомбандировките по време на Втората световна война и голямото земетресение в Кобе през 1995 г. не са го повредили в голяма степен. Химеджи е най-големият и най-посещаваният замък в Япония и се счита за един от трите най-важни в страната. През1993 г. той е регистриран от ЮНЕСКО като един обектите на световното наследство в Япония.

С цел запазване на сградите му, в момента е в процес на реставрация. Очаква се работата да продължи няколко години.

От гарата на всеки час тръгват кокетни туристически автобуси по посока на замъка. Те спират на места, свързани с исторически забележителности на града. Автобусът обикаля около целия замък и защитните му съоръжения и така посетителите добиват обща представа от него. След като го видяхме от всички страни, слязохме до входа му. Отличително за Химеджи е особено митично същество с глава на чудовище и с тяло на риба. То се среща насвякъде като орнамент по покривите на сградите. Непросредствено срещу входа на замъка са направени две статуи на съществото, с които се снимахме.

Цялата крепост е оградена от система от стени и дворове. Около нея има и предпазно водно съоръжение.

Като строителен материал са вложени камък и дърво. За носещите греди на сградите е използван японски кипарис, който трае векове. В началото се минава през мост и се стига до огромна врата. После се влиза в грамаден двор. След като той бъде прекосен, има следваща преградна стена и други врати. Всяка една от вратите се състои от голяма такава и малки в нея, през които може да влезе човек.

Всичко това е разположено върху стръмен хълм и при минаването на всяка от вратите и дворовете се изкачвате все по-нагоре. Особено интересно е, че краищата на гредите на покривите са кръгли и всяка е запечатана с кръг, върху който са изобразени различни фигури. Най-вече това бяха пеперуди.

Тук е направен малък музей. В него се виждаха различни сечива и инструменти, използвани при работа в миналото. Имаше плочки с различни орнаменти, които се използват като украса на покривите. Особена забележителност са дървени фигури в естествена големина, които представят различни шогуни и жените им. Оцветени са и дават точна представа как са изглеждали хората, които те изобразяват. В музея имаше и различни конопени възли. Дадени са кратки исторически сведения за замъка, за неговите владетели и важни събития, които са се случили тук, като военни действия и заметресения.

По наше мнение обаче описанието беше изключително бедно. Който и да е български или европейски музей дава много по-подробни и задълбочени сведения за съответната историческа забележителност и в това отношение управата на Химеджи би трябвало да се поучи от нас.

В градината видяхме прословутите японски череши, с които те толкова много се хвалят. Те обаче вече бяха прецъфтели и плодовете им бяха съвсем дребни, с размер на нашите дивачки. Така че общото впечатление от японските череши изобщо не отговаря на голямата реклама, която им се прави, когато обикновено говорят за тях. Вероятно японците не познават други и по тази причина толкова се превъзнасят по това, което имат.

Основната сграда на замъка е на шест етажа, като вторият и третият са обединени в един. Особената форма на постройките се предава от изкривените нагоре стрехи, които са типични за източната архитектура. При посещението ни главната сграда беше в ремонт. Прави се пълно възстановяване на най-горните етажи. Туристите обаче имаха свободен достъп до нея, като разбира се внимаваха къде се движат поради строителните работи. С асансьор ни вдигнаха до четвъртия етаж. През прозорците можеше да се види целият комплекс, а също и градът.

Гледката беше великолепна...

<< Sever.bg във Facebook >>