Денят на зимното слънцестоене - триумф на мрака или начало на прераждане?
Тази година зимното слънцестоене в Северното полукълбо се наблюдава днес, 22 декември. Обикновено то е на 21-и, но възможно да се измести на предишната или следващата дата съобразно разположението на Земята.
В България зимното слънцестоене бе наблюдавано тази сутрин в 7:31 часа. Това е моментът, който астрономите приемат за начало на зимата, а денят е най-къс спрямо нощта в сравнение с всеки друг през годината.
Смяната на сезоните се дължи на наклона на земната ос, който е 23,5 градуса спрямо орбиталната равнина, в която се движи планетата ни. Поради тази особеност различните части на планетата са осветени с различна интензивност от Слънцето по време на движението на Земята около него. Резултатът е, че в периода около зимното слънцестоене лъчите падат под много малък ъгъл върху повърхността на планетата и по този начин не успяват да отдадат достатъчно енергия, в резултат на което Земята отделя повече, отколкото получава, и поради това изстива чувствително.
През зимата слънцето се движи много ниско над хоризонта, изгрява късно и залязва рано, поради което денят е значително по-къс от нощта. В зоната на полярния кръг пък слънцето изобщо не се появява за дълъг период от време и настъпва т. нар. полярна нощ. Въздухът, водата и земята изстиват с бързи темпове и позволяват на полярните атмосферни фронтове да проникват все по на юг.
След деня на зимното слънцестоене ъгълът, от който слънчевите лъчи падат върху земната повърхност, започва да се увеличава бавно и слънцето се издига все по-високо над хоризонта. Астрономически зимата приключва в деня на пролетното равноденствие, който също варира, но се пада в началото на последната декада на месец март.
Любопитно е, че снежните и ледени маси се натрупват в много по-голяма степен в Северното, отколкото в Южното полукълбо. Това се дължи на наличието на повече суша там, докато на юг сравнително малкото земя обуславя по-мекия климат, податлив на силни океански влияния. От друга страна обаче зимата в Южното полукълбо съвпада с момента, в който Земята е най-отдалечена от Слънцето и това е причината минималните температури през този сезон да са значително по-ниски на Южния, отколкото на Северния полюс.
Всички древни народи внимателно наблюдавали движението на Слънцето и останалите небесни тела по небосвода. Те свързвали всяка от фазите на звездата на нашата планетарна система с различни поверия. Естествено зимното слънцестоене, когато слънчевата светлина е най-оскъдна, нощта най-дълга, а студът - сковаващ, било приемано като времето, по което злите сили владеели земята и подчинявали всичко живо на волята си. Вярвало се, че наоколо бродят всякакви злонамерени свръхестествени същества и предците ни избягвали да се излизат сами от домовете си, освен ако не било абсолютно наложително. "Абсолютно наложително" в тогавашния смисъл означавало, за да нахранят животните или да внесат дърва за огрев.
Едновременно с това обаче денят на зимното слънцестоене се приемал и като преломен момент, свързан с прераждането и обновяването. Тъй като наблюдавали Слънцето в продължение на хилядолетия, древните знаели, че от този ден нататък светлата част на денонощието започва да се увеличава и го почитали като празник на възраждащото се добро, което неминуемо побеждавало и пропъждало силите на тъмнината и отвъдния свят.
За да се отдадат почит на светлината и живота, предците ни се събирали на открито в нощта преди зимното слънцестоене и палели големи огньове, с което символично отблъсквали мрака и помагали на слънцето да започне новата си фаза на нарастване. Поради същата причина домовете и оградите били окичвани с вечнозелени растения, които символизирали устойчивостта срещу тъмнината и студа. Палели се и свещи, които били подреждани във формата на слънце, а около тях се натрупвали клончета от имел, елхи, борове и смърчове или други свежи представители на флората.
Отбелязването на зимното слънцестоене било свързано и с много веселие, за да се демонстрира на злите сили, че хората не се страхуват от тях и очакват с нетърпение триумфа на светлината и топлината. Пиело се вино, чрез което се отдавало почит на плодородието и енергийните сили на вече изминалата година.
Едва ли има друга дата в годината, която по-ясно да доказва състоятелността на безкрайния оптимизъм. Днес тъмнината и студа са по-могъщи от всякога, но от друга страна слънцето и доброто започват неумолимия си път към победата и вселяват надежда в сърцата на всички...
Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg
