Опознаването на Япония, на което ни направи съпричастни Марияна Георгиева-Гроссе от Поликраище, продължава с история за първата японска столица – Нара и "Великият източен храм" - Тодайджи, в който се намира най-голямата статуя на Буда в света.

Напуснахме Химеджи и се отправихме на север с влак към Киото, а след това продължихме до Нара, продължава разказът си Марияна. Разстоянието между последните два града взехме за около половин час. Интересът ни бе предизвикан от обстоятелството, че Нара е първата постоянна столица на Япония. Втората причина беше, че един от нашите японски приятели – проф. Акира Комияма, живее в Нара.

Нара става столица на Япония през 710 г. сл. Христа. По това време градът носи името Хейджо. През този период тук се изграждат огромен брой будистки храмове, както и такива на традиционната местна религия Шинто. Днес те са изключително ценни от историческа гледна точка и привличат милиони посетители от страната и чужбина.

Най-значимият от тях е Тодайджи (Tōdaiji) – "Великият източен храм”, построен през 752 г. като главен духовен център на всички провинциални будистки храмове в Япония. Неговото влияние става толкова силно, че се превръща в заплаха за правителството на страната и се налага през 784 г. столицата да се премести в Нагаока.

Освен Тодайджи, посетихме още пететажната пагода Кофукуджи и храма Касуга Тайша. Историческата част е оформена като градски парк на Нара – Нара Коен. Първото нещо, което видяхме, влизайки в него, беше пагодата. Тя е построена през 730 г. и е възстановена за последен път през 1426 г. Издига се на 50 метра и е втората по височина в Япония след тази в Храма Тожи в Киото, която също посетихме по-късно. Тя е само със седем метра по-ниска от нея.

Пагодата Кофукуджи е един от символите на Нара. Тя е била част от семейния храмов комплекс на клана Фудживара – Кофукуджи, създаден в Нара през годината, когато тя става столица на Япония. Фудживара е най-мощният семеен клан през голяма част от периодите Нара и Хейан (Киото) от японската история (710–1185 г.). В най-големия си разцвет, когато семейството е най-могъщо, комплексът се е състоял от повече от 150 сгради, от които днес са запазени само няколко. Освен пететажната видяхме и още една триетажна.

Това, което ни впечатли е, че всички здания са запазени в оригиналния си вид. Дървото изглежда тъмно, явно е на няколкостотин години. На места покритието е олющено и дъвесината се вижда.

Наблизо е разположен наскоро откритият исторически музей. Разказаха ни, че в него има въртящи се изложби на произведения на религиозна тематика, а също и големи будистки статуи. За съжаление той беше затворен и не можахме да влезем.

Отправихме се към Великия източен храм. За негов вход служи величествена дървена порта с огромен покрив от две стрехи, разположени една над друга. Те са направени съобразно традиционния източен образец с извити нагоре краища. Отляво и отдясно на вратата започваше ограда, също от дърво.

От двете страни на портата имаше внушителни статуи, израженията на лицата и стойката на телата на които изглеждаха много свирепи и заплашителни. Съгласно религиозната традиция, това са пазачите на Буда Нио. Те бяха три-четири пъти по-високи от мене. Вратата и статуите на пазачите се считат за национални съкровища на Япония и са под особена закрила.

След като се мине през вратата, се влиза в грамаден двор, където се намира храмът. Всъщност той представлява една гигантска зала, известна като Даибутсуден – Залата на Големия Буда.

За последен път тя е преустроена през 1692 г. Макар че тогава са оставени само две трети от първоначалните й размери и днес тя продължава да бъде най-голямата дървена сграда в света. Влизайки е нея, се изправяте пред най-голямата японска бронзова статуя на Буда. Тя е с височина 15 метра. Наоколо се виждат още няколко по-малки статуи на Буда, а също и умалени макети на сградите в първоначалния им и в съвременния им вид.

Зад гърба на величествената статуя се натъкнахме на колона с отвор в основата си, с големина колкото ноздрата на Големия Буда. Колоната достигаше тавана на сградата. Разпространено е поверието, че този, който успее да се провре през отвора й, ще получи просветление в следващия си живот. Имаше огромна опашка и времето не ни позволи да се възползваме от тази възможност. За сметка на това наблюдавахме как хората го правят и заснехме едно дете да се промушва през отвора пълзейки.

Освен будистки, тук има и храмове на религията Шинто, посветени на божества от местните вярвания в Япония, утвърдени преди възприемането на будизма. Най-почитаният шрайн (свещено място на споменатата религия) в Нара е Касуга Тайша. Той е създаден през осми век, когато градът е столица на страната и е посветен на божеството, което се грижи за неговата защита. Касуга Тайша е и покровител на светилището на Фудживара. Подобно на други светилища от религията Шинто, Касуга Тайша е бил възстановяван периодично на всеки 20 години векове наред. Обичаят е бил прекратен в края на периода Едо (1603–1867 г.).

Основната забележителност на Касуга Тайша са стотиците, ако не и хиляди фенери, които виждахме навсякъде. Те са получени като дарения от поклонници. Едни от тях са бронзови, а други – каменни.

Бронзовите висят, окачени по сградите, а каменните са наредени покрай пътеките, водещи към храма. Те се запалват два пъти през годината по повод на Празниците на фенерите, организирани в началото на февруари и в средата на август.

Около главния храм има и други светилища. Дванадесет от тях са посветени на дванадесетте богове на щастието.

В съседство с Касуга Тайша се намира Ботаническата градина на Нара. В нея могат да се видят към 250 различни растения. Към храмовия комплекс принадлежи и свещена стара девствена гора, която обхваща и близката планина.

Гордост на Нара е градският парк – Нара Коен. Създаден е през 1880 г. Местността е хълмиста. Освен споменатите, по височините се виждат още по-малки здания на различни храмове. Най-прочутите от тях са залите Хоккедо и Нигатсудо. По-интересна е втората. Всяка година от 1 до 14 март в нея се провеждат пищните церемонии Омизутори. Тя има балкон, от който се открива чудесна гледка към града.

Това, което ни впечатли в Парка на Нара освен множеството храмове, Ботаническата градина и пищната растителност, бяха и стотиците свободно разхождащи се елени. В религията Шинто те се считат за посланици на боговете. Освен пететажната пагода Кофукуджи, те са другият символ на града. Общият им брой е почти 1200.

При представянето на проф. Комияма преди неговия доклад в нашата Специална секция на Международната конференция по електромагнетизъм и неговите приложения в Торино, показахме изгледи от парка и града, включително и елените. Това изключително го трогна и той се просълзи.

Нара е второто място в Япония след Мияджима, за което разказахме по-рано, където има свободни елени. Те вървят из парка между туристите и се приближават до тях, за да получат храна. Даже има търговци, които продават нарочно приготвени бисквити на посетителите, за да хранят с тях елените.

Още снимки може да видите в нашата ГАЛЕРИЯ

<< Sever.bg във Facebook >>