По повод Деня на славянската писменост и култура – 24 май много учители получиха признание за своя неуморен и всеотдаен труд в преподавателската и просветителската си дейност. Не са малко и учените, които са прославили България по целия свят. Техният труд и постижения са също толкова достойни за признание. Неотдавна от печат излезе вторият том на българската енциклопедия "Бележити българи на съвременна България", с автор инж. Ивелин Любомиров Михайлов.

В нея са записани над 200 учени, учители, певци, художници, режисьори, спортисти, агрономи, циркови артисти и др. От тях 34 са от Централна Северна България – 16 от Великотърновска област, 10 от Плевенска, по 5 от Ловешка и Габровска и 2 от Русенска. За да научите повече за тези хора, които с признанието им по света за научните им разработки са гордост за страната ни, ще ви запознаем с част от техните биографии*, а подробности за успехите им може да научите от самата книга.

Днес ще ви представим известните личности на Великотърновска област:

Професор Георги Николов Георгиев е виден български учен, доктор, инженер-физик със световна известност и авторитет. Роден е в Поликраище. Завършва основното и средното си образование с пълно отличие и златен медал. Печели всички окръжни олимпиади по физика, математика, химия, история, биология, литература и руски език. Приет е за студент без конкурсен изпит с право на избор във всички университети на социалистическите държави и Съветския съюз. За достойно представяне на България на олимпиада по физика в Полша е награден от Министъра на образованието.

Работи в Института по електроника към БАН. Специализира в Националния технически университет на Атина (Гърция) и става съосновател на Черноморския съюз по приложен електромагнетизъм. Впоследствие създава неговият български клон. Участва като член на международно научно жури в Киев, Украйна. Преподава като гост-професор в Демокритовия университет на Тракия в Ксанти, Гърция. От 2012 г. е професор по приложна математика към ВТУ.

Проф. Георгиев е изнасял лекции в Китай, Гърция, Беларус, Турция, Грузия, европейската космическа агенция, Европейския изследователски офис на Американската армия. Член е на организационните комитети на Европейската конференция по антени и разпространение в Берлин, Единбург, барселона, Рим, Прага, Гьотеборг, на PIERS в Москва, Тайпе, Стокхолм, на конференции в Лвов. Организира заедно със сестра си Марияна Николова Георгиева-Гроссе специални секции на Международна конференция по електромагнетизъм в Италия, ЮАР, Аруба, Москва, Тайван и Швеция. Работата им е призната от водещи учени от САЩ, Япония, Турция, Холандия, Швеция, Полша като уникална и единствена по рода си. Те са оценени като върхови експерти, а въведените от тях числа се считат за изключително оригинална идея и забележителен принос в науката.

Проф. Георгиев е член на редакционните колегии на 3 международни научни списания. Автор е на над 130 научни публикации в най-авторитетните световни научни списания. Работите му са цитирани от учени от цял свят. Владее английски, словашки, немски, руски, френски, чешки, полски и италиански. За укрепване и утвърждаване името на ВТУ е награден със златен медал. Биографията му е цитирана в "Кой кой е в света", САЩ (2010-2014 г).

Марияна Николова Георгиева е доктор по физика, учен, със световна известност, изключителна научна продуктивност и организационни умения. Родена е в Поликраище. Завършва с пълно отличие основното си образование. Две години получава поименна Димитровска стипендия, присъждана само на един ученик за учебна година. Такава получава и като студент по физика в СУ "Св. Климент Охридски".

След конкурс е приета за редовен аспирант по физика на плазмата в катедра "Радиофизика и електроника" в СУ. Блестящо защитава дисертация на тема "Самовъздействие на повърхнинни вълни в плазмени вълноводи". Част от резултатите, отразени в дисертацията й са публикувани в престижни международни научни списания. Нейна раработка е представена на сизпозиум на НАТО във Вимейро, Португалия и по-късно отпечатан в книга. Резултатите й дават началото на ново направление във физиката на плазмата.

Работи едновременно с два български екипа на световно равнище. Осем години работи по международни проекти, финансирани по линия на НАТО, Европейския съюз, Фондация "Фолксваген", Министерството на просветата на Р България, СУ и др. др. Една година работи успоредно в седем проекта, и ръководи два. Завършва двегодишна програма по професионален мениджмънт на "Open University", Лондон и е сертифициран инженер на Microsoft.

Постъпва във фирма "Фолксваген" в Щутгарт, където се доказва като равностоен специалист и ръководител на програмен екип от висококвалифицирани специалисти по физика и компютърни науки. По-късно преминава във фирмата "Роберт Бош" в Щутгарт, където участва в разработка на електронни компоненти за автомобилната индустрия и доказва управленчески и административни умения. Една от разработките, известна като "Асистент за нощно виждане", влиза в серийно производство през 2004 г. и е внедрена от фирмата "Мерцедес" в най-високия й клас автомобили. През 2006 г. тя е номинирана за "Наградата на бъдещето на Федералния президент на ФРГ" и е определена за една от четирите най-добри в технологично отношение внедрени постижения на германската индустрия.

Успоредно с това, д-р Георгиева продължава научните си разработки, съвместно със своя брат, прод. д-р Георги Георгиев. До 2012 г. има 120 публикации в областта на микровълновата радиофизика, математичната физика, физиката на плазмата, приложната математика, численото моделиране и компютърните методи в електромагнитната теория. Биографията й е публикувана в международни биографични речници и енциклопедии на Международния биографичен център, Кембридж, Великобритания. Марияна Георгиева владее и ползва свободно: английски, словашки, немски, руски и чешки. Изучавала е също японски и испански.

Проф. Костадин Кирилов Бобев е доктор на юридическите науки, дългогодишен директор на Института по криминалистика и криминология при МВР. Роден е в Поликраище. Средното си образование завършва в Павликени, а висше – в СУ "Св. Климент Охридски", специалност химия. Четири години работи в Института за попупроводникови прибори в Ботевград, след което се явява на конкурс за научни сътрудници и става криминалист.

Като експерт и ръководител е участвал в различни процесуални действия за събиране и изследване на доказателства, подпомагащи разследващите и съдебните органи в разкриването и разследването на тежки криминални и икономически престъпления.

Автор е на 10 монографии, три издания на учебник по криминалистика и над 120 научни студии и статии. Специализирал е в Русия, Великобритания, Франция, САЩ и др. страни.

Член е на Европейската работна мрежа на Криминалистичните институти и на Американската академия за съдебни науки. Включен е в 9-то издание на американската енциклопедия "Кой кой е в света?".

Проф. Борис Георгиев Борисов от великотърновското село Джулюница е популярен учен в областта на земеделската техника и технологии; изобретател и автор на голям брой научни трудове. Научната и преподавателската му дейност започва през 1986 г. в РУ "Ангел Кънчев". Провежда занятия и в други учебни заведения, ВУЗ, по тяхна покана.

Има компетенции и в научни специалности като "Механизация и електрификация в растениевъдството", "Механизация и електрификация животновъдството", "Селскостопански и хидромелиоративни машини". Проф. Борисов е специализирал нееднократно и в чужбина. Ръководил е и е взимал участие в редица национални и международни проекти и договори.

Автор е на 21 учебника, от които някои и на електронен носител. Член е на постоянна Областна комисия по земеделие и развитие на селските райони към област Русе. Владее руски и английски език, използва и френски.

Катя Цончева Иванова е билкар, управител на билкова дрогерия и общественик. Родена е в Джулюница. От 44 г. работи като аптекар, живее в Горна Оряховица. Завършва Медицинско училище в София, Медицински колеж във Варна и защитава бакалавърска степен в София.

Катя Иванова е правнучка на билкаря Начо Начев – билколечител и знахар от Стара Загора, но живял и работил във Велико Търново и Джулюница. Тя има над 130 разработени и публикувани рецепти в 8 книжки. Изследователската, производствената и информационната дейност й носят удовлетворение.

Изнасяла е доклади на 4 международни медицински конгреса в София, Варна, Велико Търново и Загреб (Хърватия). Удостоена е с диплом от 6-ия конгрес по психотроника и е единственият фармацефт в България, притежаващ толкова ценен документ.

Професорът по морфология Ангел Петров Воденичаров е от Козловец. Той е учен с голям принос за развитието на ветеринарната наука. Завършва средно и висше ветеринарномедицинско образование, съответно в Ловеч и Стара Загора.

Проф. Воденичаров работи в катедра "Ветеринарна анатомия , хистология и ембриология" към ВМФ на Тракийски университет в Стара Загора.

Специализирал е в Медицинска академия – София, както и в престижни университети и институти в Белгия и Германия. Съавтор е на тритомния учебник по анатомия на домашните животни, който е претърпял няколко издания.

Написал е повече от 80 научни труда, голяма част от тях на английски език, публикувани в авторитетни международни научни издания. Ръководи курсове за следдипломна квалификация на ветеринарни лекари.

Основател е на научна школа за ролята на мастоцитите в дейността на сърдечно-съдовата система и вътрешните органи с национален и международен престиж. Член е на редакционната колегия на две международни научни списания. Прод. Воденичаров е носител на специалната награда "Проф. Димитър Каданов" на Българското анатомично дружество за най-добра научна разработка.

Професор, доктор на математическите науки Венцеслав Василев Вълев е родом от Павликени. Завършва с отличие Образцовия техникум по електротехника "С. М. Киров" в София. Завършва две висши образования в Полша. 39 г. работи в Института по математика и информатика към БАН.

Изследователските му интереси са в областта на теорията на разпознаване на образи и класификация, машинно обучение и откриване на закономерности, медицинска информатика и приложения. Международно признат учен.

През 1997 г. заминава за САЩ, където последователно работи в няколко университета. През 1989 г. е сред основателите на Българското дружество по разпознаване на образи, което през 1990 г. става член на Международната асоциация за разпознаване на образи (IAPR).

През 1998 г. е избран за Fellow на IAPR. Проф. Вълев е автор на повече от 70 статии, публикувани в международни научни списания и в сборници на международни научни конференции. Изнасял е лекции и доклади в около 30 държави. Проф. Венцеслав Вълев е гражданин и на САЩ.

Проф. Благовеста Константинова е родена в Горна Оряховица. Тя е композитор, пианист и педагог с широка популярност и богато творчество. Завършва Българската държавна консерватория при проф. Люба Енчева и майсторски клас при проф. Лили Атанасова. Преподава в Националната музикална академия "Панчо Владигеров", професор е по камерно пеене.

Има многобройни студийни и документални записи в БНР, БНТ, радио "Белград", Ханойската национална телевизия. Има издадени плочи и компактдискове. Автор е на монографията "Песните за глас и пиано на Моцарт", на студии и статии за музикалното изкуство. Ръководи майсторски клас в Ханойската национална консерватория. Много нейни студенти са лауреати на наши и международни конкурси.

Отличена е с множество награди у нас и в чужбина. Включена е в изданията на "Кой кой е в света?" и "Бележити жени". Автор е на над 100 песни, вокални цикли, инструментални пиеси, сюити, дуа, триа, операта "Крадецът на праскови". Нейни произведения са звучали както в България, така и в чужбина.

Професор инж. Марчо Иванов Минев е признат учен в областта на мостостроенето. Роден е във Велико Търново. Завършва ИСИ (сега УАСГ) в специалност "Строително инженерство, конструкции". Специализира в Белградския университет при прочутия мостовак проф. Бранко Жежель. Проф. Мирев е автор или съавтор на учебници по инженерни съоръжения, курсови помагала и учебни ръководства по мостове.

Написал е повече от 140 научни труда. Изнасял е доклади на международни конференции в чужбина на английски, немски, руски и сръбски език. Научните разработки на проф. Минев са в областите: теория на стоманобетона и мостове, термовлажността, поведение на мостовете и специални въпроси на мостовите хидроизолации, ветрови натоварвания на стройни стоманобетонни мостове, класификация на българските мостове по сеизмично поведение.

Съавтор е на 6 изобретения по мостови конструкции и технологии. Носител е на множество почетни отличия за проектирани значими съоръжения.

Любомир Иванов Михайлов от Беляковец е строителен инженер и рационализатор с високи организационни и управленски умения. Популярен издател и общественик. Завършва строителния техникум "Г. Димитров", специалност "Архитектура". Дипломата му за висше образование е в специалност "промишлено и гражданско строителство" от УАСГ.

През 70-те години на XX в. прави рационализация в комбинат "Борош". Промените в архитектурно и строително отношение, които предлага инж. Михайлов, водят до изключително голям икономически ефект от над 1 милион лв.

Автор и редактор е на десетки научно-приложни книги, студия и статии. Организира множество конференции и форуми с международно участие, по-значимите от които обхващат въпроси, свързани с употребата на пестицидите в земеделието, бъдещото му развитие, екологичните проблеми на България и др.

Създател е на първата у нас "Българска журналистическа енциклопедия". Издавал е списанията "Занаяти", "Металообработване" и "Детство". За активната си дейност е награден с много отличия.

Професор, доктор на историческите науки Николай Димитров Овчаров, е един от най-популярните български археолози. Работи като старши научен сътрудник в Националния археологически музей към БАН. Дипломиран професор е в Международния славянски университет в Москва.

Интересите му са в областта на древното изкуство, архитектура и епиграфика, проблемите на средновековната история, както и на морската история и археология. Проф. Овчаров е провел експедиции в 7 държави, а в 14, на десетки конгреси, конференции и симпозиуми, е изнасял лекции и доклади.

От 2010 г. е председател на Националния специализиран експертен съвет за опазване на недвижимите паметници на културата към Министерството на културата на РБългария.

Проф. Овчаров притежава почетен сертификат за "Завоюван висок престиж и обществено признание и за принос в развитието на българската култура", придружен със "Златна карта" и "Златен диплом", издадени от Националния конвент на експертите към Европейския форум на експертите. Награден е и с много други отличия.

Владко Тодоров Панайотов е професор, доктор, инженер, с голям принос в развитието на минното дело и металургията в България. Носител е на престижни награди. Роден е в село Бяла Черква. Завършва висше образование в Московския технологичен институт "Д. И. Менделеев" със специалност "Химична кибернетика и основни процеси и апарти в химическата промишленост".

Изкарва два последователни курса – по физика на твърдото тяло в СУ и по английски език в ИЧС. Научните му интереси са в областите: "Обогатяване на полезните изкопаеми", "Приложна екология и опазване на околната среда", "Автоматизация на производството". Автор е на две монографии, над 160 статии, публикувани у нас и в чужбина.

Изнесъл е повече от 70 доклада на национални и международни конференции. Написал е 4 учебника. Има 36 патента и 18 авторски свидетелства. Има участие в разработването на 34 научно-изследователски теми като ръководител и/или изпълнител в България и чужбина – договори с Германия, Турция, Русия, Чили и Полша. Има редица награди, владее руски, английски и испански език.

Професор Иван Панайотов  е доктор на химическите науки. Родом от Велико Търново, проф. Панайотов е признат учен с международна известност в областта на физикохимията и биофизикохимията. Основател и ръководител е на Лабораторият по биофизикохимия към Химическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Автор и съавтор е на повече от 135 научни публикации и книги.

Проф. Панайотов е преподавател по физикохимия, колоидна химия и биофизикохимия на студенти от Софийския университет и френски университети в Париж, Марсилия и Анже. Член е на Френското химическо дружество от 1975 г. и експерт в процедурите по по номиниране на Нобелова награда по химия в периода 2000-2005 г.

Бил е председател на Националната агенция за оценяване и акредитация на висшите училища, член е на УС на Централно- и Източноевропейската мрежа на агенции за осигуряване на качеството на висшето образование. Автор е на повече от 15 публикации. Основа на цялата му дейност в областта на образованието и науката са убежденията му във важността на университетските и научни идеи и принципи.

Максим Иванов Тодоров е професор, доктор на математическите науки, със световна известност в областта на изследването на операциите.

Роден е в Долна Оряховица. Приет е за студент в СУ "Св. Климент Охридски" без приемен изпит, като отличник от олимпиада по математика и се дипломира със специалност "Изследване на операциите".

Специализирал е в редица водещи научни центрове по света.

Изнасял е лекции в повече от 20 университета в различни страни. Участвал е в над 70 международни конгреса.

Автор е на повече от 50 научни статии в един от най-реномираните списания в областта на оптимизация. От 1998 г. е професор в престижният университет UDLAP, в Пуебла, Мексико.

Професор, доктор Кирил Йовчев Цанков е учен от Павликени, с голям принос в популяризирането на българския език и литератира. Завършва българска филология и история във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий".

Бил е лектор по български език и култура в Крайовския университет (Румъния) и преподавател и ръководител на катедрата по българска филология в Комратския университет (Молдова).

Чел е лекции и пред студентите в университетите на Констанца (Румъния), Кишинев (Молдова), Киев (Украйна), Уфа (Русия).

Автор е на учебници по български език за чужденци, на учебни помагала по български език и езикова култура, на българо-румънски и румънско-български речник. Занимава се с издателска дейност.

* Подробните материали може да прочетете в книгата "Бележити българи на съвременна България".

<< Sever.bg във Facebook >>