Българин и/или ром - това е само въпрос на самоопределение!
В България циганин е равно на ром, и обратното. Не правим разлика. А и сякаш няма. Просто ром звучи по-европейско, казват. Обикновено само думата или самият човек на живо ни дава негативна асоциация или възприятие. Защото циганите/ромите са необразовани, крадливи, живеят зле и прочие.
Какво обаче означаваме ние за тях, България, тяхната родина, как се определят и реагират, когато някой ги нарече "циганин", има ли разлика между циганин и ром и може ли някой от този етнос да бъде образован, възпитан и преуспял?
Запознаваме ви с историята на 23-годишния Валери Ангелов, родом от село Гложене, община Козлодуй, област Враца.
Младежът е на 23 години. В момента е студент във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", трети курс в специалност "Предучилищна и начална училищна педагогика". Той е най-малкият от шестте деца на фамилията Ангелови. Има двама братя и три сестри. Той е единственият, който има средно образование, което е завършил в Бяла Слатина. А съвсем скоро ще има и висше.
Решил да учи, защото осъзнал, че без образование няма интеграция, перспектива, работа. Най-важните неща в живота на един човек.
"Баща ми викаше - "Учи, че виж как ще работиш цял живота като мен по заводи". От него взех пример, че образованието е пътят към успеха. Сестрите също ми дават тласък, защото те не са имали възможност да продължат образование. Мотивираха ме и учителите от Бяла Слатина. "Запиши нещо да учиш Валери, не губиш нищо", ми казваха, "И метач не можеш да станеш със средно образование вече". Това ме амбицира още повече да получа образование", спомня си Валери.
Голям пакостник е бил, но наблягал и на учението.
Не е от богато семейство. Баща му работи в АЕЦ "Козлодуй". Сега родителите му са разделени. Но татко му все повтарял - "Каквото можем, на тебе ще помагаме".
Проверили, че има ромски организации, които могат да помогнат за семестриалните такси и така записал висше образование.
Искал да бъде учител и да учи децата на четмо и писмо. Да покаже, че ромите не са само неграмотни, крадливи и мизерстващи, а нормални хора, които си имат и добра страна.
"Искам да помагам на ромски деца след мен. Да ги обучавам, да им обръщам внимание, да им казвам, че е важно образованието, да покажем че и ние сме хора и можем да успеем. Повечето от ромите нямат образование. Това се дължи на безпаричието. Няма работа. Това е главният проблем. Родителите щом са неграмотни, не могат да научат и децата си да вървят по друг път", смята младежът.
Затова му е хубаво, че негово семейство уважава книгите. Когато е във ваканция и се върне на село, роднините му все се грижат за неговите университетски четива. Казвали - "Валери, забравил си си книгата". И ревностно са я пазили през това време.
Баща му е от турски произход. Със сменено име по времето на "Възродителния процес". Майка му е ромка.
Но как се възприема Валери?
Той се възприема първо като българин, защото живее в България и след това като ром. Въпреки това не говорят ромски език в семейството, а на български език.
Думата циганин го дразни. Направо му кипва като я чуе. Но никога не си позволява емоцията да прелее във физическа саморазправа.
"Това не е българска дума. Някой я е измислил", казва Валери.
Определя себе си като ром - интегриран човек, който иска да се учи и преуспее. Дава и всевъзможни примери с дипломирани роми доктори, адвокати, политици, педагози. С някои от тях ни запознават и някои национални телевизии.
В родното му село имало, има и сега, основно българи. Той като дете си е играел и с българи, и с роми на различни игри - футбол, гоненка, ластик. Улицата е била техния сборен пункт. Нямало е телефони и компютри, както сега, които да развалят веселите детски закачки.
Хубаво му е като се върне у дома. А и хора от селото му викали - "Ето го, студентът!". Хвалят го, обсъждат го, идват му "на крака" да го видят. Питат го всеки път и го поощряват - "Как си, що си, как върви учението, продължавай напред".
В университета - среща и не среща толерантност. Казва, че го усеща. Сред 40 колежки, само той е мъж.
Избрал Велико Търново за място на обучение, защото е бил впечатлен от красивия град още като ученик, когато е идвал с класа на екскурзия.
"Много спокоен и хубав град. Затова реших да уча тук, казах си - "Тук ще бъде". След това проучих университета", усмихва се Валери.
Доброволец е в центъра за междуетнически диалог и толерантност "Апамиле" - Велико Търново от близо 3,5 години.
За организацията разбрал в първия учебен ден в университета. Разхождал се из централната улица, когато видял доброволци да раздават флаери. Попитал ги може ли и как да участва в доброволчески дейности. И "любовта" с организацията пламнала от пръв поглед.
Ходи с една част от студените вече втора година в търговищкото село Голямо ново. Там се обучават роми и турци. Те трудно възприемат учебния материал и не говорят добре български език. С помощта на доброволците децата вече имат напредък.
Не са знаели как да застанат пред хора, нямали добро поведение, изказ, говорене.
"Родителите им работят в чужбина, гледат ги бабите и дядовците им. Никой не им държи сметка как си учат уроците и пишат домашните. Не знаеха какво е съществително, прилагателно, единствено, множествено число. Не знаеха как да съставят правилни изречения, да четат и пишат. А учителите каквото могат правят. Децата искат млади хора да влязат в училище, да видят други хора. Нямат почти никакви социални контакти. Учихме ги на възпитание и да поздравяват, и вече има резултат", разказва Валери.
Покрай ученето му остава и по малко свободно време. Тогава обича да кара колело, футбол, тренира, ходи в офиса на "Амалипе" да свърши някое добро дело. "Цар" е на белота и казва, че е истински талант. Все той биел на игрите. Усъвършенствал се в играта на карти в студентски общежития, където живее. Обича и да готви. Обича да чете и биографии на световно известни личности - актьори и певци.
Харесва всякаква музика, в компания по-буйни ритми, типични за младите хора днес.
"Ние ромите сме си хубав народ, весел, умеем да се забавляваме. Българите, които ни казват, че ромите са неграмотни, като чуят кючеците, играят повече от нас", усмихва се 23-годишният мъж.
Мечтае да спечели пари и да помага на деца от домове.
"Защото те искат повече внимание. Храна, дрехи, обувки имат. Внимание нямат. Против това съм родители да оставят децата си в дом. Не е хубаво", отсича Валери.
Но преди помощта, е реализацията в сферата на образованието - да бъде учител. Иска и да развие някакъв скромен бизнес, който да му носи допълнителни доходи, с които ежемесечно да подпомага малчуганите от домовете. Ще изиска и срещи с тях, за да ги насърчава да продължат образованието си.
Иска да има две деца.
"Хубаво е да имаш много деца, но те искат да живеят нормално. А за това отговарят родителите", казва момчето. Според него, доста хора вече не правят толкова много деца, защото безпаричието е водещ принцип.
Ходил е в Македония, където с други младежи са обсъждали проблемите на ромите в България и дискриминацията.
"Дискриминацията винаги ще си я има, колкото да се изявяваме, показваме постижения и доказваме", смята младият мъж.
След бакалавърската степен смята да запише магистратура в специалност "Социална педагогика".
