История на психологията и науката - преди и след 10 ноември – 2 част

Разговорът с доц. д-р Марияна Няголова от ВТУ, превела книгата "Психология на субекта" на големия руски психолог Андрей Брушлински продължава с финансовата страна, от която зависи в най-голяма степен правенето на наука.

Доц. Няголова, да засегнем и финансовия въпрос – има ли пари за наука в България?

Пари няма! Не мога да кажа до кога и докъде в България е била финансирана науката, но има и по-неприятни неща от това, че няма пари.

Ние сме малка страна и не можем да говорим за институти по история на психологията, за силни звена, както е в Русия. Но в България имаше един много хубав институт по история на науката и наукознанието и там работеха специалисти и историци на науката от всички области, методолози. Този институт беше към БАН. С реорганизациите на БАН по времето на Бойко Борисов този институт беше закрит.Защо? На обществото се казва че "от тази наука няма смисъл, от онази наука няма смисъл, какво е това "наукознание", какво е това "история на науката", то е неперспективно..." И обществото приема, че науката е неперспективна.

След като един такъв уникален колектив се прехвърли някъде и се събират няколко института на количествен принцип, заедно, "да правим икономии", нещата спират да се случват. Така не се получава!

Появи се една уникална финансираща институция – Фонд "Научни изследвания"... Вие видяхте какви скандали имаше през миналата и по-миналата година, когато Сергей Игнатов беше министър на образованието. Тогава Бойко Борисов попита: "Как може учените да се карат?". Ами карат се, защото тези огромни средства /с участието на правителствени представители или без тях/ бяха не просто откраднати, а може би използвани не така, както трябваше да се използват.

Доколкото си спомням, накрая акад. Владимир Овчаров /бившият ректор на МА/, който  беше управител на Фонда, с възмущение го напусна и сега вече не се говори за този Фонд – т.е., пари има, но те не се използват за развитие на науката. Не знам за какво се използват, но "простосмъртни" учени не могат и да кандидатстват.

Вие самата кандидатствала ли сте?

По времето на Сергей Игнатов съм изпратила 3-4 проекта по най-различни обявени програми на Министерство на образованието. Занесох ги, регистрирах ги, получих картонче... Оттам нататък не получих никакъв отговор какво се е случило. Да не говорим защо не съм класирана и т.н.

Това става не само в министерствата, не само в специалните фондове, а навсякъде, където науката се финансира, но парите изчезват. Има най-различни механизми за това. Естествено е, щом нашето българско общество се отнася така към науката, как може да имаме добри резултати?

Как се работи в такива условия?

Всеки, който иска да прави наука, трябва да се самофинансира. Това, естествено, пак е невъзможно.За пример ще дам колегата ми проф. Георги Георгиев и неговата сестра, Марияна Георгиева, физици – те се опитват, но това е свръх усилия.

После връзката между науката и преподаването, науката и висшето образование... На какво да учим студентите, когато ние не сме учени?! Трябва да стигнем до някакви научни резултати и да им покажем докъде сме стигнали, как, според нас, тази наука се развива, какво е постигнала... Така че не може да има добри специалисти във висшето образование, ако те не се обучават от хора, които имат възможност да се занимават с наука.Нещата са много свързани.

Какъв е механизмът според Вас за случване? Виждате ли "светлина в тунела"?

Науката не е проблем на един или на друг учен. В нашето общество не се създава подходяща организация за развитие на научна дейност. Дори по времето на Бойко Борисов се опитваха да ни внушат, че не трябва да се занимаваме с безперспективни работи - "по-добре да откриваме магистрали, защото виждаме всеки ден колко километра са асфалтирани".

Ами тежка е работата в науката. Понякога едно изследване трае между 2 и 4 години.В някои области хората работят и не могат да получат очаквания резултат. Коя страна не обръща внимание на науката и на научния си потенциал? Една страна, в която не се създават условия за развитие на науката, тя няма кой знае какво бъдеще.

В кой момент от историята на българския народ науката и образованието стояха на първо място?

Това беше преди Освобождението и непосредствено след него. Тогава се хвърлят огромни усилия и средства (до голяма степен частни средства на богати хора) българите да се образоват и да се занимават с наука.

Знаете, че българското образование, като една линия, по която се води националното освобождение до 1878 г., се прави с помощта на Русия. Лично Царя Освободител се заема с една писана или неписана програма и нашето образование следва руския пример. Така е десетки години, независимо от смяната на политическите режими. И когато имаме откъсване не само в политически аспект, смятайки, че много сме се демократизирали, а в Русия са значително изостанали, това е откъсване и в науката.

Казваме, че ще правим американска наука, но "де факто" ние не я познаваме. И мога да дам много примери за смешни твърдения, че "това" са достижения на американската наука, на западната наука. Но ние не сме подготвени да работим в този контекст. Това, че тепърва няколко човека са отишли на специализация в САЩ, е чудесно. Но е нещо чуждо на тази култура, която беше създавана и натрупвана години наред. Иновациите са хубаво нещо, но те ще дадат резултати след доста дълго време.В този смисъл прекъсването на традиционните връзки с Русия не са обмислени.

Един път това се опита да направи Стамболов и беше негативен ход. Тогава нашите учени-психолози, които нямаха възможност да отидат в Русия заради неговото управление,  завършиха в Западна Европа. Те всички знаеха много добре руски език, познаваха в детайли руската наука и я цитираха. И независимо, че са в Германия и си учат при Вунд*, който го знае цял свят  например, те се считат за задължени постоянно да следят какво става в Русия. В края на XIX в. и през първата половина на XX в. имаме големи психолози, завършили в Германия и Швейцария, но големи, завършили в Русия, нямаме.

Кажете някой от българските психолози, завършили в Европа?

Михаил Димитров – той прави изследвания върху смеха най-вече. Привлича руски емигранти и белогвардейци, които са дошли от Русия през 20-те години. Но как би могъл да използва тези хора, ако не познаваше руския език, литература. Но независимо къде са били – на Запад или на Изток, тези хора черпеха постоянно от богатството на руската наука и затова връзките не се прекъсваха.

Сега нещата са малко по-сложни, защото руският език не се изучава така, както се изучаваше. Но нашата университетска библиотека е много добре заредена с книги и различни научни течения на руски език от "ония" времена, през които бяхме в нормални научни връзки с Русия. За съжаление все по-малко хора могат да ги четат.

Какви впечатления имате от нивото на западните си колеги?

През 1995 г. с покойния колега Димитър Василев бяхме поканени в белгийския град Гент на международен конгрес, посветен на историята на психоанализата. Там психоаналитиците ни показаха докъде са стигнали в овладяването на руския език с помощта на частни уроци.Това са го направили, за да могат да се запознаят с творчеството на руските психоаналитици и психолози. В същия този момент колегите ни в София казваха "Е, какво ще четем тези изостанали руски книги.". Това е факт.

Не може да се развиваме едностранно.Не трябва да четем само руски книги, трябва да погледнем какво става и на Запад (обратното също важи).Четейки западни публикации, учейки се на Запад, едностранчиво е да не знаем какво става в Русия. Особено в историята на психологията е задължително човек да има една по-широка визия за това какво се случва. Светът се променя!

*Вилхелм Вунд  е немски психолог, физиолог, философ, занимаващ се с логика и с теорията на познанието. През 1879 г. Вунд създава първата в света лаборатория по психология в Лайпциг. Като основен метод в своята лаборатория той използва интроспекцията (самонаблюдението).Лабораторията на Вунд първоначално е била частен институт, но само две години след създаването й получава статут на държавен университетски институт.Най-известното му произведение е "Психология на народите" в 10 тома.

При Вунд са учили и множество българи, дали началото на психологията като наука в България, като Цветан Радославов (написал химна на България), д-рКръстьо Кръстев, Никола Алексиев, Иван Шишманов, Петър Нойков, Никола Бобчев и Пенчо Славейков.