Детето ви расте спокойно, но свободно. Наблюдава, но и съветва връстниците си. Играе на воля, но получава и добро възпитание. То развива творческите си умения, но се учи с разговор да разрешава конфликт. Що е то?

Въпросът си има отговор и той е – родителски кооператив! Къде го има? Във Велико Търново. За ползите от алтернативния начин на обучение побъбрихме с Карина Господинова, активен родител, възпитател, творец и обучаем, защото от децата човек винаги има какво да научи.

Младата жена вече две години е част от т.нар. родителски кооператив в старата столица или алтернатива на традиционната детска градина.

В "Слънчева пътека" има 12 деца, на възраст от 3 до 5 години. Всички са приятели, веселят се, помагат си, изслушват се и си помагат.

Причината

Основната причина за създаване на кооперативите у нас е липсата на място в детските градини. В Търново обаче не е това причината.

"Всеки родител в кооператива има лична причина да е там. Колкото родители, толкова и причини. Общата цел е децата да се чувстват щастливи и да развиват възможностите си чрез игра", обяснява Карина. И допълва, че нейната лична причина е да бъде по-близо до детето си, момиченце на 4 години и половина.

"Харесва ми да проследявам как контактува и как се държи с децата, как успява и не успява да се справи с някои трудности, да имам поглед, да я подкрепя, когато се наложи. Свободата на децата също ми харесва. Оставяме ги да играят и творят. Когато организираме занимание, то никога не свършва, когато и както сме преценили. Ако рисуват дърво, докато имат желание, рисуват. Поощряваме ги в процеса на заниманието, това ми харесва", разказва Карина. Тя има и малко момиченце, само на 2 месеца. Когато порасне, и то ще ходи на занимания в коорператива, заканва се с усмивка майка му.

"В началото родители от Търново се събирахме по два пъти в месеца, да си говорим, обсъждаме идеите. Сега вече има Асоциация на родителските кооперативи, която има цели и задачи на контактува с институциите и да търси диалог. Тя следи в световен план законите за родителските кооперативи и българските закони. Искаме да узаконим нашето обучение по някакъв начин, т.е. законът да позволи да съществува", допълва младата жена. И казва, че всичко е по-различно и по-интересно в т.нар. родителски кооператив. 

Учителката

Има учителка в кооператива, но тя само подкрепя децата, не е водеща фигура в заниманието. Тя е с педагогическо образование. Родителите смятат, че за децата е най-добре да имат обединител. Защото те се борят с авторитета на майката и когато тя трябва да ги организира, не е толкова лесно. Но когато имат пред себе си любимата учителка, ситуацията е коренно различна.

Учителят само дава насоката и оставя децата да творят на воля. Вижда затрудненията и ги насочва или насърчава. Ако едно дете не може да брои, но само разбере смисъла на числата, ще започне да брои, уверени са родителите от кооператива.

Друго пък не иска да рисува, а иска да се движи. Започва да тича. Тичайки, се оказва, че е запомнило много от нещата, които са изговорени по време на заниманието. Успяло е да обработи цялата информация по време на тичането.

Родителите

Родителите са ежедневно при децата си. Дават дежурства. Те са вторите помощници в кооператива. Приготвят храната за децата – предобедна, обедна и следобедна закуска. Мислят и заниманията. Важно е да бъде постигната целта за деня - да се учат неща, съобразени с програмата на Министерството на образованието с игри и свобода на действие.

"От гледна точка на образованието следим всички изисквания на Министерството за различните възрастови групи. Даваме им добро обучение в кооператива. Когато детето е оставено свободно да се занимава с нещо, то лесно научава каквото и да било", допълва Карина, която е по майчинство, но и учи "Начална и предучилищна педагогика" във ВТУ.

И още. Родителят наблюдава децата в кооператива, участва в игрите, помага им. Следва учителя.

"Много е приятно в игрите. Обменяме енергия и се усеща какво им харесва, а това често предопределя каква да бъде следващата игра", смята младата майка.

Правилата

В кооператива има общи правила, които трябва да спазват и малки, и големи.

Случва се даже дребосъчето да прави забележка на родител, защото не спазва някои от правилата. Тогава единият си взема поука, а другият се учи на ред и дисциплина.

Когато някои деца не спят следобеден сън, те участват в т.нар. "тихи" игри, за да не пречат на другарчетата си. Това ги възпитава в уважение към околните.

След сън отново следват игри, занимания.

Разнообразието

Разнообразието в кооператива е много важно и основното. Тук всичко е по-различно и по-интересно, определено! Освен редовните занимания, се четат приказки, учат се стихчета и песнички, подготвят се уроци по основните предмети – обща култура, химични и физични закони, правят се дори експерименти.

Всичко случващо се развива и родителското, и детското въображение.

Ходи се на различни срещи извън кооператива – запознаване с пожарникарските екипи, с малките кученца във ферма, предстои ходене до лаборатория за гледане под микроскоп.

Организират се и тематични дни, свързани с празници или различни култури. Един от най-интересните е бил преобразяване с индийско облекло и научаване на традициите на азиатската страна.

В кооператива участват всички от семейството, в това число и баби, и дядовци. Татковците също дават дежурства. Най-забавният момент с тях е "въртележката" или подхвърлянето във въздуха. Какво ли е да го направиш по няколко пъти и то с 12 деца? Геройство! И обич!

"В кооператива детето развива творческите си умения, контактуването с връстниците, по-малките, по-големите, с възрастните. Учи се да уважава всички около себе си. Свободата да мисли само е най-ценното", радва се Карина. И дава пример с неподозираните способности на децата.

Заниманието е работа с пластелин. Едно дете решава, че няма да прави геометрични форми, а само топчета. След това ги нарежда така, че прави фигура на майка си, в танцова рокля.

Или апликация – есенни листа върху дърво. Но преди това са ги събирали навън от земята. Децата започват да лепят сами изрязани листенца върху нарисувано дърво. Едно от децата не лепи, а ги нарежда на земята. Така ги е видяло наяве, нормално е.

Други пък рисуват дърво, а трети цяла гора. Някой прави снежен човек от пластелин върху плоскост, друго пък снежен човек в изправен вариант или в триизмерен вид.

В градинката в кооператива децата се учат и да садят семенца и да се грижат за тях. Отгледали са сами цветя и няколко чери доматчета.

Думата "Не"

Думата "не" е много важна за възпитанието на децата. Самото й споменаване означава точно обратното действие. Затова се използват само положителни изречения. Като: "Парапетът е опасен, недей да се катериш". "Не им забраняваме, а ги насочваме да се катерят безопасно", пояснява Карина.

Спор

Разговорът е този, чрез който се решава спор. На това се учат децата. И когато им се иска нещо да се случи, то те трябва да разговарят с другите. Сами успяват да се разберат кой ще седне на определен стол, кой ще вземе и кога молива и прочие. С родителите работи и психоложка. Ако имат някакви затруднения, тя е винаги насреща. Насочва ги към правилното действие, което да даде най-добрия резултат за децата.

И най-важното и хубавото е, че малчуганите сами се подпомагат, поощряват и подкрепят. Така са щастливи и доволни и децата, и учителката, и родителите! За да вървят спокойно и свободно по "Слънчева пътека". 

 Sever.bg във Facebook