Боровско сребърно тракийско съкровище

Тракийското сребърно съкровище от Борово е забележителен паметник на древната култура, открит през 1974 година от местния жител Трайчо Великов Стоев по време на есенна оран в местността Сиври тепе, на 2 км от село Волово. То представлява царски ритуален сребърен сервиз с позлата и се състои от пет съда – каничка, купа и три ритона с протоме (стилистичен похват в изкуството, при който се изобразява само предната част на животно или човек - обикновено главата и гърдите) на бик, кон и сфинкс. Специалистите датират съкровището към ІV в. пр. Хр., тъй като надписите на два от ритоните и на каничката споменават името на владетеля на Одриското царство Котис, управлявал в периода 383-359 пр. Хр.

Най-интересният съд е каничката, чиято дръжка не е открита. Подобно на ритоните и тя най-вероятно е използвана като съд за смесване на вино и вода, което траките практикували по време на ритуали. Фигуралната украса не само я прави неповторим артефакт, но носи много информация за свещенодействията, свързани с празниците на Дионисий. До отвора на дъното й са разположени три водоплаващи птици, които известният археолог професор Георги Китов определя като лебеди. В тракийската митология водоплаващата птица е посредник между световете на живи и мъртви. Следват два фриза – първият показва сцени от култа към Дионисий - пир, в който взема участие и митологичният герой Херакъл. Вторият фриз изобразява обичайните сподвижници на бога – вакханки и сатири.

Върху ритоните също са изобразени сцени, които са компилация между невидимия и видим свят. Ритонът със сфинкс е може би най-популярният съд от съкровището. Митологичното същество олицетворява мъдростта и силата – главата е на жена, тялото на лъв с крила. Вторият ритон е с протоме на кон – едно от най-свещените животно на траките, а третият – на бик, символизиращ силата и плодовитостта. Образът на бика в тракийската митология се поставя редом с този на Великата богиня. Той символизира мъжкото начало в природата и се свързва с оплодителната енергия на слънцето.

Последният съд е блюдо с две дръжки, захванати посредством апликации на брадати сатири. На дъното на блюдото е изобразена любопитна сцена – митично животно, представляващо крилат грифон с тяло на лъв и глава на орел, напада сърна.

Според повечето учени Боровското съкровище без съмнение то е дело на тракийски майстори, вероятно работили в Северна България. Налице е елинистичното влияние, което е характерно за тракийското изкуство като цяло. Въпреки това ясното разграничаване на Боровското съкровище от гръцката традиция и акцентирането върху особеностите на тракийското световъзприемане, самостоятелността в изображенията на герои и сцени, както и перфектността на тракийската ювелирна техника го правят важно и значимо за националната и световна култура.

Макар че тракийското сребърно съкровище от Борово се намира в Националния исторически музей в София, жителите на крайдунавската община го приемат като символ на връзката между настоящето и времена и събития, случили се в древността на днешната й територия.

Важността, която боровчани придават на едно от най-красивите тракийски съкровища, намирани по нашите земи, се доказва от факта, че един от съдовете от него е представен на герба на общината – ритонът с протоме на кон. Изображенията на ритоните и каничката присъстват на всички официални документи на общината, предназначени за тържествени случаи – покани, поздравителни адреси, грамоти и др.

Жителите на Борово са формирали инициативен комитет, чиято цел е да бъдат събрани средства за изработка на точно копие на сребърните съдове от съкровището, за да могат да ги изложат и да представят пред гостите на общината великолепната култура на региона.