Обретеник е селище с древна история. Легендата за дядо Обретен, основателя на селото, разказва, че когато повел своите близки в търсене на вода, те стигнали до обрасли с вековни дървета склонове, в подножието на които блестели няколко извора. Тук отседнали и сложили началото на днешното селище. Според старите хора името му е свързано с думата "обряд”, защото в далечни времена на това място се извършвали религиозни обреди.

Местните жители на селото се наричат хърцои. Думата е равнозначна на славянската "поляни” и означава " хора на полето, полско население”. През 1830-1840 година в село Обретеник започват да се преселват балканджии от Габровско, Севлиевско и Тревненско. Обособявайки се в отделни махали, дълги години балканджии и хърцои живеят със съзнанието за значителни генетични и социокултурни различия. Най-ярко проявление те намират в говора, облеклото, обичаите и поминъка.

Хърцоите и балканджиите празнували празниците поотделно, обличали се различно, не се женели по между си. Хърцоите смятали, че говорят истинския български език и обвинявали придошлите балканджии, че се изразяват литературно или "купешки”. Облеклото на балканджийката е сукманено, а на хърцойката - двупрестилчено, в неговите две разновидности – кърлянка и пещемал. По-късно, в резултат на съвместния живот, балканджийката започва да облича дълга бяла риза с шевици и кърлянка. Днес в село Обретеник кърлянката се приема за облекло, присъщо за балканджийката, а пещемала - за хърцойката.

Значителни разлики има и в уредбата на дома и празничната система. Според хърцоите балканджиите имат по-хубави и по-богато уредени къщи, с по-добри условия за живот и почивка. Третата кадена вечер, наред с Бъдни вечер и Сурваки, у хърцоите е Игнажден, а у балканджиите Йордановден. Хърцоите заговяват на Сирни и Месни заговезни, а балканджиите - само на Сирни заговезни. Календарът на балканджиите е по–богат на празници и по-беден на обредна представителност, характерна за местното население - хърцоите.

Балканджиите се отварят по-рано за влиянието на града, докато хърцоите запазват значително по-дълго унаследената си от векове патриархалност. Балканджиите са по-активни и в обществения живот. Те са в управата на общоселските работи, в училището и читалището, в църквата и кооперацията. Балканджиите демонстрират по независимо индивидуално и обществено поведение, говорят повече и имат съзнанието, че знаят повече, че са по-учени, докато хърцоите са по-мълчаливи, по-затворени в себе си.

Първото общо хоро на балканджиите и хърцоите в Обретеник е изиграно през 1917 година, а първата сватба между представители на двете етнографски групи се е състояла през 1919 година.

Въпреки съществените различия, към 40-те години на ХХ век двете общности вече имат почти универсализиран бит и култура, а думите хърцой и балканджия загубват значението си за принадлежността им към едната или другата група и остават във фонда на културното ни наследство, като свидетелство за един отминал период от живота на селото.

По думите на поета – "Хърцои или пък балканджии, обретенчани днес са всички!”