Плевнелиев иска да се разсекретят всички документи на бившата ДС
bulphoto.com
По повод Деня за признателност и почит към жертвите на комунистическия режим президентът Росен Плевнелиев призова всички документи, свързани с дейността на комунистическите тайни служби, да бъдат архивирани, дигитализирани и предоставени на Държавния архив.
Той заяви, че упорито се търсят причини и средства документите на комунистическите служби да останат непрочетени, "за да се манипулира истината, както е удобно за някои".
Плевнелиев определи 1 февруари 1945 година като една от многото черни дати на комунистическия терор:
"След 25 години няма какво повече да бъде тайна. Нека всички имат достъп до тях, а не някой да ни посредничи, четейки архивите вместо нас. Няма нужда от посредник между нас и истината. Всички граждани, ученици, студенти, имат право да разберат истината за службите на тоталитарната власт от първо лице. Нека веднъж завинаги да затворим спекулациите около Държавна сигурност, да я сложим в Държавния архив и да дадем достъп на всички по интелигентен начин, както отдавна го направиха европейските държави", апелира държавният глава в обръщението си.
Според президента се продължава с опитите за създаване на паралелна реалност и митове за "Тодор Живков като човек от народа, за добрите сътрудници на ДС, като удобно се забравят лагерите, затворите и целия терор, който осъществиха същите тези професионалисти върху българския народ".
Росен Плевнелиев определя като "най-тежкия порок на нашия преход" липсата на недвусмислена оценка за престъпленията на комунистическия режим.
Държавният глава призова за пълен достъп на хората до документите на комунистическия режим.
Ето и пълното обръщение на Росен Плевнелиев:
Денят за почит към жертвите на комунизма - 1 февруари, се отбелязва за трета поредна година.
На тази дата през 1945 г. първи и втори върховен състав на Народния съд белязват историята на Третата българска държава с най-масовото произнасяне на смъртни присъди над политици. Осъдени на смърт за 67 депутати от ХХV Народно събрание, трите правителства за периода януари 1941 г. до 3 септември 1944 г. начело с министър-председателите Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов (общо 23 политици).
На смърт са осъдени и тримата регенти на малолетния Симеон ІІ – княз Кирил Преславски (братът на покойния цар Борис ІІІ), проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, девет секретари към двореца, издатели на централни вестници и публицисти, 47 генерали и полковници. Останалите депутати и министри се отървават с различни срокове затвор.
Оцеляват само един премиер - Константин Муравиев, и неговият кабинет, управлявал страната от 3 септември до 9 септември 1944 и свален с деветосептемврийския преврат. Муравиев получава доживотна присъда и излиза от затвора през 1961 г.
