Винопроизводител оцелява със собствени средства
Имението на "Гулбанис Вайн” се състои от 2 лозови масива и терен за производството на вино. Разположено е в централната част на България, на север от Балкана и Велико Търново, в покрайнините на горнооряховското село Горски Долен Тръмбеш.
Фирмата, основана в края на 2006 г. със смесено българо-немско-английско-американско участие, с идеята да участва във възраждането на винарската индустрия в България и да възвърне предишното й величие до нивата на другите европейски винопроизводители посредством производството на изключително качествени вина.
Красимир Жеков е управляващ директор у нас.
Разговаряме с Радослава Михайлова от "Гулбанис вайн", офис сътрудник, преводач и връзки с обществеността във фирмата. С вино, собствено производство фирмата се представи със свой щанд на "Минивинария 2014" във Велико Търново.
Г-жо Михайлова, откъде идва името на фирмата? Разбирам, че има интересна история?
Гулбанис е женско име, от Азербейджан. Означава - лице, красиво като цвете. Идеята за името на фирмата е на един основните акционери, чиято съпруга се казва Гулбанис и е от Азербейджан. Така че любовта, която се е зародила в някъде в подножието на Кавказ край Баку има своето изражение като нова лозаро-винарска фирма, която е в подножието на Балкана, в Северна България.
Имате собствени лозови масиви?
Да. Те са поетапно засаждани между 2007 г. и 2009 г. Всички лози са внос от Италия. Около 450 дка обработваме в Горски Долен Тръмбеш. Имаме бели и червени сортове. Това са традиционните за Европа бели сортове - мускат, траминер, шардоне и червени - каберне, каберне фран, карменере, мерло, меселан. За момента нямаме типично бългаски сортове. Едносортови вина е нашата продукция. С реколта 2013 г. смятаме да направим купажи - няколко сорта в един, с цел да има по-интерес вкус съответния продукт. Грижите и брането на лозите се извършват на ръка, за да се гарантира качеството на бъдещите вина.
Имате си вече производствена база?
В момента сме в проект за изграждане на наша собствена винарна. Надяваме се до края на 2014 г. - началото на 2015 г. да заработи. Тя ще е близо до лозовите ни масиви в Горски Долен Тръмбеш. Досегашните реколти си ги правим на ишлеме, в изба в Старосел, в Южна България. Първоначалния капацитет на винарната ще бъде за преработката на 500 т различни сортове грозде, като до 2018 г. ще се увеличи до 1 000 т. Междувременно, до 2015 г., Гулбанис Вайн ще се доверява за изработката и бутилирането на продукцията на подизпълнители, които отговарят на изискванията на нейните винени технолози и на фирмената винена технологична експертиза.
В затвореното производство ли е тайната на успеха?
Абсолютно, да. Защото когато разполагаш със собствени мощности, можеш да си по-гъвкав спрямо настроенията и тенденциите на пазара и да предлагаш това, което се търси, а и контролът е по-голям и по-лесен, когато всичко е на едно място. Рентабилността също. Ние се стремим да го постигнем.
Трябва да се има предвид, че ние реализирахме нашата продукция в началото на 2011 година. Така че сме още в началото. И тези неща ще се случват постепенно. Въпреки че засега сме със сравнително малко реколти, нашата първа беше доста успешна и имаме международни награди за повечето вина, специално за червената серия. На "Винария 2013" имаме Златен медар за сира.
На Световното изложение в Лондон имаме присъден Сребърен медал за каберне фран. Той бе само един от двата за България, от всички винарни у нас, представили се там. От Испания също имаме медали.
Изнасяли сме за Америка, основно бяло вино и едно партида червено вино. Също и за страни от Европейския съюз - Англия и Германия. Това са начални стъпки за нас. Но имаме първи резултати и успехи и са надяваме да се разширява във времето.
Кое е най-трудното в този бизнес - конкуренцията, реализирането на продукцията или... ?
За да има качество на продукта, конкуренция трябва да има. Може би в нашия бизнес, пък и не само, основното, което дърпа назад е, че държавата не оценява потенциала на винарския бизнес и какво може да донесе на България. Почти няма помощ от държавата, било по усвояването на европейски средства или за местни субсидии. Много е трудно, много изисквания има. Когато човек е покрил всички изисквания, нещо друго е пропуснал, и ако си си правим някакви планове за субсидии или подобно финансиране, те не се осъществяват.
Към момента със собствени сили и средства се справяме и всъщност това реално ни забави за собствена винарна, за да не сме въвлечени със заеми в банки, което също в един момент би било лошо за бизнеса и да го затрудни.
Участието в изложения е вид развитие за вас и път напред?
Това е необходимост. По този начин достигаме до нови хора и потенциални клиенти. От друга страна си сверяваме часовника с колегите. Така че участието в изложения е полезно. Ние като фирма от региона се радваме да участваме в "Минивинария 2014", което се провежда за първи път във Велико Търново. Идеята е хубава и се надяваме да се превърне в традиция за града.
Мислите ли да развивате винен туризъм?
Мислим, но това ни е малко по-напред във времето. Винарната трябва да имаме първо, за да обособим и такъв кът за туристи. Защото нашият регион е благодатен. Близо сме до Никополис ад Иструм. Близо до масива е имало и римско укрепление, макар и неподдържано. Близо до Търново и Арбанаси сме, за да имаме участие и да сме спирка по пътя на туристите.
Казват, че виното и храна променят нашето ДНК?
Безспорно е, че ние като производители, а и потребителите са оценили плюсовете от това да се консумира вино. То е с хилядолетна история. Всички знаят това, така че в умерени количества, по-скоро помага, отколкото да вреди.
