Талантливата млада дама се представи с първата си самостоятелна изложба "Приказни истории" в изложбени зали "Р. Михайлов" във Велико Търново преди дни. Интересни и красиви хрумвания - това видяха десетките посетители на нейната експозиция, включваща около 40 творби. Кое я провокира, има ли си любим персонаж и може ли да се живее с изкуство днес? Това попитахме Веселина Маринова...

Веселина, разкажете ни за Вас. От къде сте? Какво сте учили? Имате твърде богата биография...

По адрес съм от Несебър, но по усещане съм от много места в България. Началното и средното си образование съм завършила в Несебър, а през 2008 година завърших Националната гимназия по пластични изкуства и дизайн "Акад. Дечко Узунов" в Казанлък, специалност "промишлен дизайн". През 2012 година завърших висше образование, степен бакалавър по специалност "Изящни изкуства-живопис" във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" - Велико Търново.

Същата година започнах магистратура по специалност "изящни изкуства-скулптура" и преди няколко дена защитих дипломната си работа, наречена "Общество". Благодаря на Община Велико Търново и на Изложбени зали "Рафаел Михайлов" за възможността да представя дипломната си работа в първа самостоятелна изложба. Участвала съм в различни пленери и практики в страната и в чужбина и ако трябва да ги опиша поотделно и впечатленията от тях, това би отнело много време.

Благодарна съм за опита и впечатленията, които събрах през годините.

Как ви хрумна идеята за "Приказни истории". 

От малка много обичам приказки, родителите често ми четяха... Харесват ми и илюстрациите, когато са изящни, въпреки че са стилизирани... Историите развиват въображението, а за него е важно да няма граници. А многообразието от изразни средства и материали помогна на моето въображение. Но без финансовата подкрепа на майка ми, въображението ми не би могло да се изрази толкова точно. Тя  не беше сигурна в резултата и в смисъла на това, което правя, но винаги ме е подкрепяла.

В нея представяте ....

В изложбата "Приказни истории" представям теми, които са ме вдъхновили през годините и съм благодарна на приятелите, които са ми позирали, помагали са със съвети и съпричастност и са се радвали заедно с мен на резултатите...

Това е първата Ви самостоятелна изложба? Какво е усещането? Какво ви казаха посетителите, дошли при откриването? Поздравиха ли ви?

Усещането на първа самостоятелна изложба е радост - когато видях колко приятели и познати дойдоха и уважиха трудът ми с вниманието си, това беше основното чувство, което изпитах. Имаше и съвсем непознати хора, които ме поздравиха и ми пожелаха успех. Щастлива бях от това, че всеки от присъстващите се е впечатлил от нещо - от цветовете, от формата, от идеите. Радвам се, че на хората не им беше скучно и еднообразно, докато са били там...

Личи си приказното, детското, онова красиво духче, което живее във Вас. Ще продължавате ли да го провокирате?

Разбира се, това за мен е смисълът на изкуството - да има игра на цветове и форми, да буди детско любопитство, да изненадва и да радва, да има хармония.

Разбрах, че сте използвали, а и то се вижда, по много интересен начин да "съживявате" кости, да им вдъхвате живот - орхидея, дама в красима бяла рокля. Как се роди тази идея?

Идеята за използването на кост се роди така, както и много от идеите с другите материали - когато видя нещо, то буди асоциация във въображението ми и му намирам ново приложение... С ръкавицата беше обратно - първо беше идеята, а после реших и открих материала.

Какво обичате да рисувате, изработвате? Любим персонаж?

Не бих желала да се огранича с любим персонаж за вдъхновение - обичам да си поставям разнообразни задачи, иначе еднообразието убива желанието за търсене и творчество. Зависи и от задачата, но в повечето случаи така се отразява. Имали сме задача по 12 различни начина да нарисуваме едно и също нещо, но това дава пак някаква свобода. А вдъхновение търся в природата, в културата, в музиката.

Толкова много пеперуди... Защо пеперуди - любими са ви, защото са красиви, или ...

Пеперудите избрах като олицетворение но общество - разнообразие от цветови комбинации и форми. Всеки индивид има различно излъчване и това го прави единствен. А когато се заедно с други, всеки избира с кого да се групира, защо и как... Пеперудите дават много възможности за интерпретация.

Пеперудите са плетени. Кога се научихте да плетете? Лесно - трудно ли е?

Когато бях 12 клас майка ме научи да плета чорапи - беше ми интересно и имах време. А две години по-късно бабата на войника-пазителя на крепостта, в Копривщица ме научи да плета ръкавици. А дали е лесно - за всеки е различно. За мен е приятно!

Много интересно си наименовате творбите - "Пазителят на омагьосаната крепост", "Сладко утро", "Лавандулови сънища",  "Стогодишен сън", "Вълшебната река"... Посланията в тях какви са?

Посланията в заглавията на творбите са предназначени да припомнят различни теми от приказки или да създадат нови...

Най-интересната Ви творба е "Дядовата ръкавичка". Защо я изплетохте толкова голяма - аз видях и снимките, как сте я изработили, доста трудоемко, пространствено и трудно, може би...

Идеята на "Дядовата ръкавичка" е да бъде достатъчно голяма, за да може до подслони нуждаещите се... По тази причина я направих с тези размери. Децата на моите колеги оцениха уюта й...

Лесно ли се съчетават уменията ви - да рисувате, плетете, скулптура...

Умения се трупат цял живот и всяко следващо помага за развитието на предходните.

Любимата Ви приказка и ще има ли още такива творения?

Нямам само една любима приказка - любими са ми всички, от които човек може да почерпи мъдрост и вдъхновение и в които доброто побеждава. Със сигурност ще има още такива творения, които да радват малките и големите деца.

Какво Ви се иска да направите още? Върху какво творите?

Много още искам да направя по различни теми, но всяко нещо с времето си...

Може ли да се живее от изкуство, днес?

Би могло да се живее от изкуство днес, но е нужен екип, отговарящ за реклама, за пазара, за изяви, за връзки с обществеността и за всички важна компоненти, които губят времето за творчество....А погледнато така, изкуството вече не е изкуство, не е усещане за красивото, а стока, приравнена с всичко останало. Изкуството е интелектуален процес на изразяване на чувства и мисли, а в пазарното общество те се свеждат до друго ниво. Питате дали може да се живее от изкуство днес...

Според мен животът е изкуство и това е изразено навсякъде около нас, изкуството дава живот. По-актуален би бил въпросът "Може ли да се живее без изкуство днес?" и до какво води липсата на изкуство?

Вие сте много талантлива, а такива хора са оценявани на Запад. Ще напуснете ли България?

Досега съм напускала България, но само за да обогатя професионалния и житейския си опит чрез пленери, практики, екскурзии, за не повече от месец. Бързо се приспособявам, където и да отида, но енергия и вдъхновение черпя от природата, приятелите и семейството тук, в България. И не мисля да бягам.

Повече снимки от "Приказни истории" може ад видите в НАШАТА ФОТОГАЛЕРИЯ.

<< Sever.bg във Facebook >>