Тази нощ посрещаме Рождество Христово заедно с близките си, събрани в уютния дом. Традициите отдавна не са това, което трябва да бъдат. Малкото препратки от съвременната към традиционната Бъдни вечер от времето на нашите прабаби обаче, е хубаво да знаем откъде произлизат.

Ето какво разказва Миглена Николаева, етнолог в РИМ – Плевен, по повод на трапезата за днешната Бъдни вечер:

Бъдни вечер, известен още като Малка Коледа и Кадена вечеря, е един от най-важните семейни празници в традиционния български календар. Това е вечерта срещу Коледа, когато на тържествена вечеря се събира цялото семейство.

Трапезата на Бъдни вечер трябва да бъде изобилна. Да има от всичко, което се произвежда в стопанството. По традиция тя се нарежда на земята върху разстлана слама, чувал за жито, домашно тъкана покривка. Храните на трапезата задължително са постни и нечетен брой – варени жито и боб, пълнени чушки с боб, сарми с ориз, ошав, туршии, лук, чесън, мед, орехи, плодове и вино, тиквеник и зелник.

Поставя се паница със сурово жито, орехи и свещ – да са плодородни нивята. Основно място в бъднивечерската трапеза има обредният хляб, който се приготвя от стопанката на дома, облечена в празнична премяна. Хлябовете, които присъстват, са посветени на дома; на нивата, стоката, лозето; кравайчета, дар за коледарите.

Най-възрастният мъж в дома прекадява най-напред трапезата, всички помещения в дома и стопанските постройки в двора, като се вярва, че ще се предпазят и прогонят злите и нечисти сили.

Вечерта стопанинът запалва празничния огън. Той се подклажда от прекадено крушово дърво – Бъдник, който е отсечен за празника и трябва да гори през цялата нощ.

Около трапезата се сяда рано, когато изгрее първата звезда, с вярата житата по нивите да узреят рано. По време на вечерята не се става, за да не стават кокошките. Ако се наложи някой да стане, трябва да ходи приведен – да се превиват класовете от зърно. Трапезата не се вдига, за да не избяга късметът от дома. Според вярванията, когато всички заспят, близките покойници като част от семейството идват да вечерят.

От Бъдни вечер започва дванадесетдневният период от Коледа до Йордановден, т. нар. мръсни дни. Те са смятани за зло време, през което действа нечистата сила, явяват се различни демонични същества – караконджули, вампири, таласъми, които бродят от залез слънце до първи петли.

Наред с гаданията за здраве по орехи, зърна от царевица и въглени, всички домашни очакват да чуят веселите коледарски песни. Словата са благослов за здраве, за берекет през годината, многочислено семейство, сговор, женитба. Коледуването свършва в зори на Коледа, след като са обходили всички къщи в селището.

<< Sever.bg във Facebook >>